Нима това е поредното „трябва“? В известен смисъл, да. Но когато кажем: „Дълг“ това е къде по-приятно. Майката е задължена да се грижи за себе си, за физическата и емоционалната си почивка. Тя трябва да намери своите източници на мир и радост.
Когато майката е щастлива, тя може да направи щастливи своите деца. Отпочиналата и удовлетворената жена може да дари с топлина и радост на съпруга си.
Само ако жената се научи да приема, тя може, от сърцето си, по-дълго  да отдава, да споделя и изпълва близките си с добри емоции.
Колко често майките, които се грижат за себе си, се възприемат като егоистки? Щом си родила бъди готова да даеш всичко от себе си, без остатък. Да, майката наистина дава, това е заложено в нея.
Изворът, реката, морето, … също отдават, но за сметка на какво? Те непрекъснато се пълнят. Така и майката трябва да бъде изпълнена, за да бъде източник на благосъстояние, грижи и щастие в дългосрочен план, а не само за един месец или една седмица след раждането на детето.
Щастливат майка е основата на щастието в семейството. Обърканата, уморена и неудовлетворена майка – това е не само нейн проблем. Атмосферата в дома се гради от стопанката. Тогава можем ли да кажем, че ако една жена се грижи за себе си е егоистка?
Познаването на източниците на изпълване с радост и щастие, а също и каналите, които опустошават, угнетяват и нараняват, и използването на тези знания, съвсем не е егоизъм. Това по-скоро е отговорност на майката, на жената пред нея самата и пред семейството ѝ.

Имаше обикновено детство със съответните забрани, радости и забавления. Не му липсваха спречквания с другарчетата и спорове с други. Лошото е, че понякога несправедливо го обвинявах, а той се огорчаваше от това и страдаше много.
Веднъж срещна един старец, който му разказа за страната на истината и светлината. Страна, в която хората се обичат, си помагат, не боледуват, а от радостта и щастието с шепи можеш да нагребеш колкото си искаш. Единственото условие да бъдеш част от тази страна е да дадеш сърцето, мислите и волята си на нейния владетел. Не си мислете, че той е злоупотребявал с тях, напротив неговите мисли са били винаги за добро на хората.
Когато реши да стане част от тази интересна страна, той почувства голяма промяна в себе си. Заяжданията, заплахите, униженията, оскърбленията и всякакъв вид натиск върху него, не оказваха вее същото въздействие, както преди.
Хората, които постъпваха несправедливо към него, предизвикваха в малкото му сърце съжаление и разбиране. Той искаше да ги прегърне и да им каже, че не им се сърди за стореното, защото владетелят на онази странна страна беше влял любов в сърцето му.
Веднъж застана на един разклон. Двата пътя не загатваха по никакъв начин, какво очаква човека, ако тръгне по един от тях.
Докато се чудеше на къде да тръгне, видя много напред силуета на стареца, който беше му разказвал за чудната страна. Той взе решение да го последва, но някаква примамлива музика отвлече погледа му към другия път. Там започнаха да се появяват красиви цветя и прекрасни животни. Наоколо се носеше нежен аромат и сладка омая. Мислите му отново го върнах към другия път и старец, но някакво тихо гласче му нашепна:
– Какво толкова, ще се порадваш на всичко това, а после пак ще тръгнеш по онзи път, ето къде е, няма да избяга.
И той пое към шумната компания от животни и цветя, съпроводени от възторжена музика и натрапващ се силен аромат. Стъпвайки на този път, той забрави за другия. Увлечен от ставащото наоколо, той се отдалечаваше все повече от разклона.
Новият му живот го сграби в хватката си и не му даваше възможност да си отдъхне. Започна работа, ожени се, родиха му се и деца. Живееше, но имаше чувство, че някъде, някога е загубил нещо много ценно.
Колкото и да се опитваше да си спомни, стигаше до една тъмна преграда, след която следваше мрак и тъмнина. Искаше да тръгне напред, но нещо го дърпаше обратно.
Болката, мъката, страхът и липсата на посока и цел присъстваха ежедневно в живота му.
Проблясъци, като някакъв сън за чудна страна изпълнена със светлина и истина, и някакъв старец, просветваха в съзнанието му, като светкавица раздираща небето за миг.
Веднъж вървеше по една малка улица от големия град. Чу песен. Звучеше му доста познато. Сърцето му лудо заби. Той ускори крачка и се насочи по посока на песента. Колкото повече приближаваше толкова повече спомени се връщаха в главата му.
Той видя малко момче заслушало се в разказа на един побелял старец. Сълзи потекоха по бузите му. В момчето позна себе си. Той знаеше вече какво разказва добрия старец на детето. Топлина заля тялото му и той разбра какво беше загубил през всичките тези години.
Реши да поеме по изоставения преди път. Душата му ликуваше. Любов изпълни сърцето му. Той знаеше, че вече нищо няма да може да го отлъчи от необикновената страна и нейния владетел.

Няма нищо по-сложно от живота. Наред с голямата радост и честите огорчения, той скрива в себе си още много ненужни препятствия за преодоляването, на които изразходваме доста сили, време и нерви.
Ето ви и няколко оригинални идеи за улеснение на живота ви. На някой могат да изглеждат смешни, но вършат работа.
Килимче будилник
То може да реши проблема ви с раното събуждане. За да спрете необикновения будилник, трябва да стъпите с крака на него.
Лопатка за почистване
Когато имате домашен любимец, повечето от космите му са разпиляни из къщата. Досадно е почистването на тези косми с метла, защото те полепват по нея. Лопатката за почистване е снабдена със зъби, които не позволяват космите да се задържат върху метлата.
Барбекю на слъневи батерии
Портативното и екологично чисто барбекю на слъневи батерии е най-добрия вариант за неголеми открити пространства.
Има множесто такива идеи, които ни се струват доста налудничеви, но биха ни спестили малко нерви и в замяна на това ще ни донесат малко смях и радост в живота.

Един царят казал на отшелник:
– Искай от мен, каквото желаеш и аз ще ти го дам!
Отшелникът казал:
– Дай ми безсмъртен живот, вечна младост, неизчерпаемо богатство и радост, която не се засенчва от всяка скръб.
Царят отговорил:
– Над тези неща нямам власт.
– Тогава ме остави на мира – казал отшелникът. – Аз ще искам това от Онзи, който е в състояние да ми даде всичко това.

Навярно ще се съгласите с мен, че красотата е субективно понятие, даже в рамките на обществото.
По-рано на мода са били по-пълните, закръглени и с бледи лица момичета, а сега – тънките, с лек тен и не толкова кръгли лица. Всяка страна си има свои критерии за красотата, но въпреки всичко жените се опитват да влязат в някакви определени рамки, съответстващи на някакви стандарти, за това те често не харесват външността си и се опитват да я изменят, а трябва да се разделят със своите комплекси.
Всъщност, истинската красота на жената е нейното вътрешно състояние.
Когато тя започва да се чувства като жена, изпълнена с хармония и радост, тя става необикновенно красива и привлекателна за хората около нея.
Една от грешките, които допуска една жена е да забрави за себе си и че тя все пак е жена. Ако си се родила жена, то бъди жена прекрасна, вдъхновяваща и сияеща.
А какво се получава в същност?
Некрасиви, като вятър се носим забързани към работата, цял ден се въртим като хамстер в колелото и вечерта падаме изтощени, опитвайки се да решим всички проблеми, защото мъжът ни не желае или счита, че не може да се справи правилно с тези въпроси……
Когато играем мъжки роли, гибим същността си като жена.
А не е ли по-добре така?
Събуждате се с усмивка на лицето. Поглеждате в огледалото и виждате там прекрасна и щастлива жена, достойна за всичко най-хубаво. Позволете си да бъдете слаба и с удоволствие приемайте помощта от мъжете около вас. Така всеки ден ще улавяте нежните и възторжени погледи на любимия.