Ако ти имаш контрол на гнява в живота си, това се основава на самоличността ви в Исус. Защото разбирате, че той ви обича безусловно, че сте цени за Него, и че има цел и план за вашия живот.

Ако изградите идентичност си върху нещо друго, ще се борите с несигурността през целия си целия живот. Можете да изгради своя идентичност опирайки се на вашата работа, но вие можете да я загубите. Можете да се изгради идентичност на това как добре изглеждате, но може да загубите добрия си външен вид.

Ако изградите идентичност си на нещо, което може да се отнеме от вас, започвате да бъдете несигурни и се гневите. Докато хората не започнат да се чувстват сигурни в себе си, те ще се бъдат лесно манипулирани. Когато те знаят кои са,  не могат да бъдат неправилно управлявани. Гняв и несигурност вървят заедно. Колкото по-несигурни се чувствате, толкова повече се ядосвате.

Когато се ядосате, устата ви сами разкриват какво е в сърцето ви. Грубият език разкрива ядосано сърце. Отрицателният език разкрива уплашено сърце. А може да разкрива и несигурно сърце.  Критичният език разкрива огорчено сърце. А мръсният език разкрива нечисто сърце.

От друга страна, окуражаващ език разкрива щастливо сърце,  сърце, лекият език разкрива любящо сърце, а контролираният език разкрива миролюбиво сърце.

Вие знаете ли, как да се отървете от вашия гняв? Имате нужда от промяна на състоянието на сърце си. За щастие, Бог се е специализирал в сърдечните промени. Това се нарича спасение! Бог дава чисто ново сърце и нова идентичност. Вие сте това, което Бог казва за вас.

Исус може да лекува трите неща, които предизвикват гнева: болката, разочарованието и страха. Той заменя болката в сърцето ви с любовта Си, разочарованието с Неговия мир, несигурността със сърце изпълнено с Неговата сила и любов.

Направете Исус Господар на живота си и няма да се гневите.

Пламен поиска да върне Павел към темата  за смисъла на съществуването. Той знаеше на какво държи приятелят му, но искаше да го убеди в това, което той вярваше.

– Според теб някои от нас изпушват живота си така ли?

– Не си ме разбрал добре. Едни ухаят приятно и хората се увличат около аромата им. Така животът им става по-красив и полезен. Нима такъв живот не ти харесва?

– В бъдещето или в миналото остава повече истина? – Пламен не искаше да се откаже така лесно.

– Към какво се опитваш да ме насочиш, приятелю? Забравата е валидна за всички, в края на краищата паметта се уморява. И нас ще ни забравят.

– Именно. И сега , и някога повечето хора се превръщат в сива пепел, която вятърът разнася небрежно по земята, защото животът им остава незабележим. Такъв живот излишен ли е?

– Няма излишен живот! Мравката събира семенца, пчелата трупа мед, но тях никой не е издигнал или наградил за труда им. Много хора обичат разрушението повече от изграждането, убийството от спасяването на живота, но аз предпочитам да обичам и да лекувам пациентите си.

– Не вярвам да пренебрегваш богатството?

– Обичам музиката, поезията и всичко красиво, което прави така, че на човек да му е хубаво. Има две измерения любов и свобода. Колкото повече имаш, толкова повече губиш. Ако човек не твори, не създава и се обрича на жалко съществуване.

– Парите не вършат ли същата работа? Нима не дават сигурност?

– Те създават повече грижи. Има хора, които живеейки върху купчина злато и пари, се изявяват като недосегаеми и вечни. Животът на такива е излишен.

Спорът можеше да продължи още много и всеки да държи на своето, но те бяха приятели и решиха да завършат вечерта с нещо по- приятно и излязоха на разходка.

Работата не е в това, че имате Бог, а в това, че сте в Него. Бог работи с вас, както смята за нужно: извива, пречупва и ви извайва.

Ние не знаем защо постъпва така, но той го прави с една единствена цел, за да каже: „Той е мой“.

Ние трябва да бъдем в Божията ръка, така че чрез нас да изведе на тази Скала и други, както го е направил с нас.

Не е нужно да се назначаваш за Божий работник, но когато Бог те призове и ти се отклониш, ще ти бъде болно. Той ще те води до нещо ново, което не си правел до сега.

Ще направи с теб това, което не е правил с никой друг. И нека го прави.

Майката на Кирил много се ядоса, когато разбра, че синът ѝ е бъркал в шкафа без разрешение.

Тя извика сина си, погледна го строго и му каза:

– Кириле, в шкафа имаше две парчета торта, а сега е само едно. Можеш ли да ми обясниш какъв дял имаш ти в тази работа?

– Разбира се, – усмихна се предпазливо Кирил. – Беше тъмно и аз не видях второто парче.

Иван Петров се бе наложил вече в професията си. Пациентите го обичаха и го уважаваха.

– Защо не поиска да станеш професор? – попита го един от приятелите му. – Ето Николов, който работеше с теб отдавна е академик.

– Скъпо губене на време заради някаква си титла, – засмя се Петров.- Хубавото вино е плод на любовта между хубавото грозде и самоотвержният труд на човека.

– И все пак …, – не довърши приятелят му.

– Знаеш, че нямам деца, затова се отдадох на работата си, а тя ми се отблагодари с всичко. Ако на някого нещо не му достига, търчи за признание. Разбери, – махна с ръка Петров, – Лошото вино, дори в бутилка с лъскав етикет, се вкисва . Няма значение, че са малко на брои признанията ни, но хората ще използват резултатите, които съм постигнал,  с удоволствие.