В житието на Макарий Египетски се разказва как веднъж вървял със един от учениците си. Пътят минавал през гора. Ученикът изпреварил учителя си и изведнъж срещнал езически жрец.
– Отмести се, служителю на дявола! – извикал младежът.
Жрецът се разсърдил и с тоягата си ударил оскърбилия го. Младежът паднал. Малко по-нататък жрецът срещнал Макарий. Божият служител, неочаквайки поздрав казал:
– Бог да ви помага, скъпи братко! Нека Бог ти даде добър път!
Жрецът бил изненадан и поразен от поздрава. Той знаел, че Макарий е християнин.
– Аз съм езичник, – казал той, – защо ме наричаш брат? Освен това, преди малко ударих с тоягата си един от учениците ти. Сега ще ми пожелаеш ли добър път?
– Сега много повече ти желая добър път, защото ти вървиш по лош път, по пътя на злобата и отмъщението. А теa наричам брат, защото ние всички имаме един Творец – Господ и ние всички помежду сме братя.
Хората, които не познават Господа, често говорят и действат грубо, въздават зло за зло и хула за хула.
Те са различни, но много по-силна е силата на любовта, добротата, кротостта, смирението, търпението и грижата за ближните. Ние трябва да им покажем тази сила и Спасителят изпълни сърцата им с мир.

Устойчиви гени, които съдържат изкуствени плазмиди могат да намерят пътя към околната среда, ако не са унищожени.
Китайски експерти изследвали шест реки и открили бактериална ДНК, която носи синтетични гени устойчиви към действията на антибиотици, които се използват изключително за изследователски цели в областта на биологията и генното инженерство.
Безотговорното използване на антибиотици в болниците, ферми и самолечението на хора е довело до бързото разпространение на бактерии в околната среда, носещи гени, които им дават способността да устои на действието на антимикробните препарати. Попаднали в околната среда, такива микроби бързо предават своите гени на други бактерии, създаващи щамове, които предизвикват сериозни, а понякога и нелечими инфекции.
Гени устойчиви на антибиотици са изключително мощни инструменти на биолозите. При изследванията, свързани с молекулярното клониране, учените поставят такива гени в синтетични плазмиди, които са малки бактериални молекули ДНК.  В допълнение към ген от „устойчивостта“, синтетични плазмиди съдържат други гени, чиято работа е, както винаги, изучаване на генетиката. След присаждане на изкуствен плазмид, бактериалната култура се обработва с антибиотици, та учените да бъдат уверени, че са напълно устойчиви към антибиотици. Оживелите микроби носят необходимите за изследване гени.
За да не се допусне попадането на изследователски плазмиди в околната среда американските академични институти следват специално разработени процедури за обработка на биологичните отпадъци, останали след генетичните експерименти. Те са свързани с термична обработка и изгаряне.
Химиците в хранително-вкусовата промишленост също използват молекулярно клониране. Например, за създаване на зърнена култура и бактерии за производство на биотопливо и други екологични задачи.
Китайски учени решили да проверят образци на вода събрана от долното течение на шест местни реки, за присъствието на изследователски гени устойчиви към действията на антибиотиците. Получените резултати потвърдили най-лошите страхове. От забелязаните представители от вида Escherichia coli били зарегистрирани плазмиди, кото след това щателно са изследвани на генетично ниво. Установено е, че във всички шест проби има значителна концентрация на ампицилин-устойчиви бактерии, над 27% от всички бактерии във вода, съдържаща една или повече синтетични плазмиди.
Ако „невнимателните“ страни и техните правителства продължи да не се грижи за преработка на органични отпадъци, то скоро на Земата ще останат само синтетични супербактерии.

Я японския град Осака съществува здание Гейт Тауер, през което минава надземна магистрала.
През 1983 г. собствениците на земята под зданието решили да възтановят съществуващия имот тук, но се сблъскали със забрана от градските власти, тъй като те утвърдили план за строителство на път, който да минава през този участък.
Въпреки това собствениците на имота не се отказали и след дълги преговори с корпорацията, която трябвала да прекара път от там, стигнали до компромис.
16-етажната сграда била построена така, че пътя минавал между 4-я и 8-я етаж. В сградата на тези етажи се намират само стълбища и асансьори.
Шосето в мястото на пресичането със зданието е обкръжено със специални конструкции, които защитават дома от шума и вибрациите.

Преизпълнен с надежди юноша чул, че някъде се намира щастливата страна. Той смело се отправил да я търси, защото смятал, че може да я намери и да живее в нея. Според хората тази страна се намирала на много отдалечено място.
Изразходвайки много енергия юношата се добрал се добрал до предполагаемото място, но там не намерил щастливата страна. Той отново започнал да я търси, като проучвал всички места, които му казвали хората. Но уви…бил разочарован, че не намерил това, което търсел.
Минали години,  здравето на младежа се влошило, почти не му останали сили. Неговата смелост и дръзновение се изчерпали. Понякога го обхващала дълбока депресия и отчаяние. От неговата предишна самонадеяност не останало нищо.
Един ден, уморен и разочарован, се връщал от друго неуспешно търсене. Стъмнило се. Той загубил пътя и разбрал, че се е заблудил. Младежа приседнал на камък, обхванал главата си с ръце и силно огорчен горко заплакал:
– Не, изглежда аз съм недостоен да намеря щастливата страна. Тази страна е създадена за други хора по-добри от мен. Кой съм аз? Самонадеян, глупав човек, изпълнен с щестлавие и напразни мечти. Нима такива безполезни хора като мен могат да намерят щастливата страна и там да намерят своето щастие? Е, ще трябва да се смиря, да призная, че съм недостоен. Да приема своето поражение и да се върна в къщи без нищо….
Едва изрекъл тези думи, цялото място се озарило от чудна светлина, преливаща  във всички цветове на дъгата. Юношата се огледал, край краката му пробягвало чисто ручейче. Нежен бриз донасял аромата на цъфналите дървета. Пърхали красиви пеперуди.
Далече в полето работели весели хора и пеели песни. На хоризонта се откроявали прекрасните върхове на планината. В небето се носели безброй птици, чиято песен омайвала….
– Ето я. Това е страната на щастието, възкликнал младият мъж. – Оказва се, че я тя е близко до нас….

Настъпила вечерта. Един човек взел една малка запалена свещичка и започнал да се изкачва с нея по една дълга и вита стълба.
– Къде отиваме? – попитала свещичката.
– Ще се изкачим на кулата, за да осветим пътя на корабите.
– Но нито един кораб не би могъл да види моя пламък, –  възразила свещичката.
– Дори светлината ти да е слаба, казал човекът, ти продължавай да светиш колкото можеш, а останалото остави на мен.
Стигнали върха на кулата. Човекът приближил към една голяма лампа и я запалил с помощта на малката свещичка. Скоро големите огледала зад лампата отразили лъчите и светлината се разпръснала на километри наоколо, навътре в морето, осветявайки пътя на корабите.
Така както една малка свещичка може да запали огромен огън и да посочи пътя на хората, така пламъкът в твоето сърце и добрите ти дела могат да променят живота на мнозина, дори и да не го осъзнаваш.
Просто бъди светлина за хората около теб, като фар който направлява корабите към безопасното пристанище.