Млад човек заедно с водач се разхождал по стръмните и недостъпни алпийски планини. Те вървели по пътека, по която трудно биха се разминали двама човека. От едната й страна имало отвесна скала, а от другата зеела пропаст. Младежът ужасно се страхувал, но той упорито следвал водача си.

Изведнъж погледнал напред и изтръпнал, само след няколко крачки пътеката свършвала стигайки до пропаст. Изглеждало, че няма никакъв изход. Но те тръгнали към опасното място и младият човек видял, че пътеката рязко се обърнала по тънкия перваз на скалата и продължавала да се стеснява покрай отвесна скала. Така пътниците смело могли да продължат.

Често това се случва и в нашия живот. Струва ни се, че стигаме до задънена улица, но когато приближим мястото, Бог ни разкрива пътя по нататък.

В Своята милост Бог за всеки от нас открива път, по който трябва да вървим. Това се случва в всяка сфера от живота ни, характерно е за всичките ни специфични отговорности.

Всички Божии пътища, са пътища на милост и любов.

Нашите пътища са очертани от Исус Христос и нашата задача е да вървим там , където Той ни води. Те са съпроводени от ярките звезди на Божиите обещания. Вървейки по пях ние ще бъдем благословение за всички в този свят.

Истинският път в християнския живот не е осеян с рози, а с тръни. От него дъхът ти спира. И няма нищо по-славно от това, което ни очаква в края му.

Този път е труден, но е изпълнен с Божиите благословения.

Тази сутрин по хладина дворът се огласяше от равномерното, безучастно към несъвършенствата на света гукане на гугутките, накацали по огромните дървета. Клоните се полюшваха едва едва, озарени от бликащата светлина.

През нощта бе валяло и сега тревата, макар и вече уморена, ухаеше свежо. Най-нежните листа бяха пожълтели твърде рано. От време на време ветрецът се усилваше, както и гукането.

В градината човек с престилка метеше пътеката край цветята, сякаш косеше тишината. Мраморната чешма шуртеше сладко. Изведнъж слънцето плисна лъчите си и всичко наоколо заблестя.

Колко е хубаво човек да се потопи в чудото на утринта, забравил съществуването на тревата, дърветата, реката, която като времето неспирно тече и  отминава.

Въздухът се разцепи от крясъците на птиците. Слънцето се издигна и стана още по-голямо. То хвърли златния си мост към земята, а ние се оставихме на ласката му.

Небето се избистри и стана чисто като сълза. Дойде денят, а с него и радостта в живота.

Има много кътчета на планетата ни, който всеки от нас иска да посети. Но има и места, за който малко сме чували. Именно за такова място искам да ви разкажа.
Агурските водопади са свързани с легендата за Прометей. Според нея девойка на име Агур носела храна и вода на прикования титан, наказан от Зевс, за това, че е дал огън на хората. Веднъж орелът, който кълвял черният му дроб забелязал девойката. Тогава тя се ударил в земята и се превърнала в река.
Входът за Агурските водопади е платен. След преминаване на това „препятствие“ може да продължите и пеша и ще стигнете до ресторант „Кавказко село“ след него на 100 метра започва пътечка издълбана в скалата, още през 1911 г. от членовете на Кавказкото планинско дружество, Ако повървите 300 метра пътечката ще ви изведе до каньон.
В дълбините на каньона може да се види 3-метров водопад, който се излива в малко езеро, образувана от река  „Дяволската чаша“. В дясно  се намира пещерата „Дяволското място“. Ако тръгнете по  левия бряг ще попаднете на  малко мостче. От „Дяволската чаша“ пътеката отива рязко нагоре след това се снижава и стигате до първият Агурски водопад. Той се състои от две каскади, едната с височина 18 метра, а другата 12 метра. В подножието на този водопад се намира дълбок вир с прозрачно чиста вода. Тук можете да починете и да се изкъпете. От каньона до първия водопад е около 1,5 километра.
След това пътеката води до вторият водопад висок 23 метра. Този водопад се смята за най-красивият. Ако продължите ще стигнете до третия водопад , който е висок 21 метра. Този водопад може да се гледа само отгоре от една площадка приспособена за случая. По-нататък пътеката завива и достига паляна. От каньона до поляната разстоянието е около 2,5 километра.
Пътеката се изкачва към Орловите скали. Тези скали са наречени така, защото там преди са гнездели орли. Скалите предлагат отлична гледка към морето.
На височина 380 метра от морското равнище се намира статуята на Прометей. Срещу нея се възвишава планината Ахун.
Пътят към орловите скали е много труден и тежък. Близо до тях можете да стигнете и с кола. Върнете се до колата си и пътувайте до разклона, след това завийте към МЦ «Спутник» наляво има пътека, която води към Орловите скали.
Арурските водопади са защитени. Те се посещават от много туристи. Ако обичате разхидките в природата, не пропускайте тази възможност нищо, че се намира чак в Кавказ.

Веднъж една девойка беряла цветя на висок скалист бряг. Един рибар видял, как тя се наклонила над скалите, за да откъсне растящото по-надолу цвете. Изправила се и искала да запази равновесие, но загубила почва под краката си и с отчаян вик паднала в пропастта.
Когато открили мъртвото й тяло, забелязали, че в свитата си ръка държи мак. Искайки да откъсне това цвете, девойката загубила живота си.
Много хора подобно на тази девойка, преследвайки временните удоволствия и развлечения, не усещат, че губят почвата под краката си и пропадат в живота.
На вид дадено нещо може да изглежда съвсем невинно и непретенциозно, но притежавайки разрушителна сила, в даден момент започва да действа и опропастява живота на човека.
Срещаме около себе си непрекъснато уроци, но в повечето случаи залепени от това, което ни примамва, нищо не виждаме. Мислейки, че сме стъпили здраво, не усещаме как затъваме в блатото на порока и потъваме.
Време е да повдигнем глава и да намерим вярната пътека.