Какво ли не правят различните продуценти за да привличат повече публика на импровизираните от тях зрелища.
Знаете ли, че американци сами си устроили авария през 1896 г. за развлечение на публиката.
През 1896 г. една от американските железопътни компании устроила шоу. В него преднамерено се сблъсквали два влака на пълни обороти.
За „спектакъла“ били продадени 40 хиляди билети, а за купилите билети бил построен временен град.
Но инженерите не отчели правилно силата на експлозията и тълпата не била отведена на достатъчно безопасно разстояние.
В резултат на това загинали трима и имало доста ранени. Зрелищата не винаги са безопасни.

Италианския комик Бианконели решил да разиграе пред публика весела пантомима с голяма бутилка в ръка.

Според една от версиите, след провала му думата „фиаско“, която на италиански означава „бутилка“, получила ново значение „актьорски провал“, а по-късно „неудача, провал“ въобще.

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.

В нашата страна колите се размножават като зайци. Ако маршрута на колата минава през малко населен район или гориста местност, всичко е ясно, относно намиране на тоалетна. Но ако колата преминава през гъсто населена равнина, където и едно храстче няма, се явява проблем и то доста актуален.
За човешката изобретателност няма граници.
Отдавна по пътищата можеш да видиш автомобили с каравани.
Сега можете да се срещнете и такива съоръжения, където водачът може удобно и без да шокира публиката, да се справят с всичките си текущи проблеми.

Директорът на една компания заболял, но той имал билети за концерт. Желаейки да зарадва своя заместник, той му дал билетите.
На другия ден получил доклад, в който било написано:
Като част от моята работа, аз бях изпратен от вас на концерт, на който главното произведение беше Незавършената симфония на Шуберт. Въпреки, че по мое мнение не трябва да се прима незавършена работа, проследих изпълнението и по-надолу описвам някои съществени недостатъци, които забелязах.
1. Първият и главен недостатък се заключава в това, че всичките 22 музиканта в оркестъра свирят една и съща мелодия! Това показва, че някои укривайки се зад другите, изобщо не работят. Мисли, че повечето от тях могат да се уволнят.
2. Човекът на ударните инструменти почти през цялото време нищо не прави. Предлагам да се отбелязва, точно колко време работи. Така ще му се заплаща само отработеното време.
3. Много откъси се повтарят многократно. Няма никакъв смисъл в това обоя да повтаря частта, която флейтата  току-що е изсвирила. Ако тези повторения се премахнат, цялата симфония може да се просвири за 20 минути, вместо за 2 часа.
4. По повод на оборудването, обърнах внимание на стандартизацията на инструментите, особено на струните. Има големи и малки цигулки, такива, които се държат под брадата и такива, които се опират на земята. Мисля, че стандартизацията относно големината може да помогне, както на свиренето, така и за разходите по подържането на оборудването.
5. Диригентът, най-отговорният служител, не е просвирил нито една нота през целия концерт. Той показва пълно пренебрежение към публиката, като през цялото време стои с гръб към нея. В повечето случаи той заплашва подчинените си с палка, практика, която трябва непременно да се забрани. Аз бих го пуснал в отпуск.
6. Смятам, че ако уважаемият господин Шуберт беше избегнал по-горе споменатите забележки, би могъл успешно да завърши своята симфония.