Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.

– Шефе, искам да ви кажа, че моята заплата не отговаря на възможностите ми.

– Зная, но не бих искал ви оставя гладна.

През 1958г. Патриция Хароски, която работела като секретарка в една застрахователна компания, предложила нов празник – Ден на началника.
През 1962 г. този празник официално е одобрен от губернатора на щата Илинойс. Първоначалната идея била, работниците да поздравяват своите началници, да им благодарят, че през годината са били честни и добри към тях.
Традицията да се празнува този ден е поддържана в много страни. В този ден трябва да си спомним, че ръководител-това е професия, че работи без отдих, отговорно и за благополучието на подчинените.
Запомнете, шефа преди всичко е човек. Той също има своите недостатъци, както и ние. Защо ли в такива случаи виждаме само неговите?
Празникът е повод да поднесете подарък на ръководителя си, за да изразите уважение и благодарност.
Е, за мотивите при поднасяне на подаръка и майсторската физиономия, която ще лепнете при това, няма да говорим. Какво пък, за някои това е време за растеж в службата и получаване на бъдещи облаги.
Празникът си е празник. Подаръците и уважението са на място, ако ги поднасяте искрено.
Ако не уважавате човека, просто не си правете труда.

Да си касиер днес съвсем не е лесно. Не става дума за хора, които работят в банката, а за тези, които вземат пари за това, което сте закупили, а в замяна ви дават касова бележка.
Всякакви инциденти могат да ви се случат в тази професия. Например, пред мен негодува и мърмори възрастна жена“: „Какви са тези цени? На етикета в залата е написана една, а вие ми отчитате на апарата друга?“
Какво можеш да направиш във случая освен вежливо да се усмихнеш и да прибавиш: „Ще повикам сътрудник от отдела и той ще ви помогне“.
Жената сърдито ви изглежда и продължава да мърмори: „Ако имаше здрава ръка, нямаше така да се подигравате със възрастните хора“.
Приближава се мъж и пита: „Работите ли“? Иска ви се да му изкрещите: „Сляп ли сте? Касата свети и не е затворена“. Но вместо това приветливо му се усмихвате и казвате: „Да, разбира се. Моля заповядайте“. Човека се суети и не знае какво да прави. Вътрешно кипите: „Хайде какво чакате, слагайте всичко на лентата“! Но всичко това остава само в главата ви, а на глас спокойно казвате: „Сложете покупките си на лентата, моля“.
Е, понякога можеш да попаднеш и на истерични клиенти. „По внимателно към тази чанта, за подарък се купува“. И вместо да спретнеш набързо един скандал, усмихваш се и спокойно отговаряш.
Купувач е получил фиш за участие в лотария, той ви пита: „Кога ще се разиграе лотарията“? Вас ви чака опашка обяснявате му учтиво, че в бланката е описано всичко, но той продължава да пита, дали трябва да я попълни сега, къде да я предаде и така до безкрайност. Идва ви да извикате, че ако за всяка акция трябва да давате обяснение, езикът ви ще хване мазол, но вие се усмихвате и пак се усмихвате.
При такова напрежение нервите не издържат цял ден. Веднъж, когато мъжът ми ме целуна, както обикновено преди да отиде на работа, вместо „приятна работа“ изтърсих „Благодаря за покупката, пак заповядайте при нас“. След това съпруга ми цели две недели ме гледаше намръщено с мисълта: „Ти със всеки купувач ли се целуваш“?
Хора, това е доста натоварена психически професия, за това ви моля, когато сте от обратната страна като купувач, не ставайте животни.