Светът въпреки, че мрази Христовия народ, в обреченото си състояние може да бъде облагодетелстван само чрез него. Те са солата на земята. Предпазват обществото и културата от пълно разложение и света от възможността да стане по-лош от това, което е в момента.

Те са дадени от Бога, за да не могат останалите да се удавят в бълвоча и мръсотията, за които толкова много копнеят.

Не че християните знаят всички отговори, но горко на света ако Божия народ, каквито и недостатъци да има, не е в света.

Спърджън знаел това. Един ден някакъв агностик започнал да спори с него, като поставил под съмнение християнската му вяра.

Тогава Спърджън посочил неуспехите на нехристиянските организации да развият каквато и да е програма, за подпомагане на всички нуждаещи се. Като съпоставка той посочил много начинания в обществото, предприети поради евангелската вяра.

Разговорът завършил като перифразирал предизвикателството на Илия към пророците на Ваал:

– Бог, Който откликва на нуждаещите се в сиропиталищата, Нека Той е Бог.

И това сложило край на спора.

Един търсач на истината веднъж сънувал, че е в рая. Там видял тълпи от хора. Заинтересувал се, какво става и разбрал, че днес Бог има рожден ден. Човекът благодарил за късмета си. Най-накрая мечтата му да види Бога ще се осъществи.
Той застанал накрая на пътя заедно с другите хора и зачакал. Показала се пищна персона на красив кон. Зад него вървяла многочислена свита и хиляди последователи. Човекът шепнешком попитал съседа си:
– Това Бог ли е?
– О, не, – отговорил му съседа, – това е Кришна.
Едва преминала първата процесия, се задала втора.
– Това Бог ли е? – попитал отново човекът.
– Не това е Мохамед и неговото обкръжение, – бил отговора.
Процесиите минавали една след друга и като че ли били безконечни. Минавали велики пророци, водачи…
– Кога ще дойде Бог? – угрижено попитал човекът.
Тълпата значително оредяла. Вече не звучали фанфари. Човекът на цяло се отчаял. Накрая на улицата освен него никой не останал. И изведнъж се появил скромен на вид човек на бял кон.
Човекът веднага го последвал. Изведнъж го осенила мисъл: „Това е самият Бог. Никой не може да бъде толкова самотен, колкото него в огромната вселена“.
Приближил се до Него и казал:
– Ако то си Бог, защо няма никой край теб?
От тези думи Божиите очи се напълнили със сълзи и Той казал:
– Всички хора се разпръснаха между тези, които минаха преди това, за това няма никой с мен. С мен може да бъде само този, които не следва никой и нищо друго….