Когато си в пубертетна възраст има значение как се обличаш. Младо момиче на тази възраст твърдеше, че някои от дрехите, които облича са й противни.
Доста млади хора умеят да се обличат модерно и практично, но повечето се чувстват неудобно в модерните дрехи и въпреки това продължават да ги носят. Те твърдят, че да отстояваш правата си не винаги си струва. Обществото им казва да бъдат различни, но в същото време рекламите ги бутат в общото русло.
Как трябва да се облича един млад човек, хем да е доволен от вида си, хем да се хареса на родители и приятели? Трудно осъществимо.
В крайна сметка подрастващите правят компромис със своите ценности, за да се впишат в средата. Младо момиче твърдеше, че за да изкара гимназия без да бъде тормозено, трябвало да се облича така, че да се хареса на своите връстници.
Това са бъдещите лидери на нацията ни, а в какво ги превръщаме? Не е ли време за промяна?

Звучи зловещо, но това е едно от последните достижения на немските инженери от аерокосмическия център. Те дълго са работили в областа на аморфните допълнения и така са създали ръка, с която ще се управляват космически апарати от разстояние.
Роботизираният крайник се състои от пет пръста. Всеки пръст може да работи отделно, като има 19 степени на свобода.
Всеки може напълно да управлява цялата конструкция, като променя позицията или да спира действието на механизираната ръка.
Силата на всеки пръст достига 30 нютона.
Разработчиците вече са направили изпитателен тест на устройството, но то се е представило доста добре.

В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Миналата събота в град Маунгтаун в Мианмар жителите успели да хванат рядък бял слон, който по традиция се счита за предвестник на промените в страната,
Самката е на 38 години. Висока е седем фута. Както при всички слонове албиноси , нейната кожа е депигментирана. Тя не изглежда снежно бяла, а по-скоро с розов отенък особено, когато е мокра.
От незапомнени времена главата на Бирма е държал такова красиво животно в двора си, за да спечели симпатиите на Фортуна, богинята на съдбата, която дава щастие на любимците си и да обърне бъдещето на страната в желаната посока.

Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.