Петър Иванов бе единственият лекар в малкото градче.

Един ден той бе извикан пред Държавния медицински съвет.

– Вие не водите писмени записи на медицинските истории на пациентите си, – строго го осъдиха там.

Лекарят призна:

– Пазя пази цялата информация за пациентите в главата си.

От съвета не бяха доволни от отговора му.

Някой се обади:

– Той е единственият лекар в нашия град и лекува повечето от пациентите си безплатно.

Настъпи промяна в отношението на съвета към Петър. Лицензът му не бе отнет.

Създайте си навик да проявявате тайна милост към някого всеки ден.

Така не само ще можете да дарявате щастието на другите, но и вие със сигурност ще бъдете благословени!

Люси дойде до баща си, дръпна го за ръката и попита:

– Татко, какво означава да прегърнеш живота? Това включва ли и хората, които ни вгорчават всичко?

Бащата се усмихна и отговори:

– Такива хора наричаме „строители на характера“. Можем да негодуваме, че са в живота ни, но без тях никога нямаше да се доближим до това, което Бог иска за нас.

– Но те са толкова …, – възрази Люси и размаха ръце.

– Те са дар от Бога. Погледни характера, който си развила до сега. Ти нямаше да достигнеш до там, ако тези хора са били мили с теб.

– Ох, с тях е толкова трудно, – въздъхна Люси.

Бащата прегърна дъщеря си и нежно ѝ каза:

– Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова повече Бог действа за нашата промяна. Трудните неща и хора съставляват историите на живота ни по начин, който носи почит на Господа.

– Но аз не ги искам, – намръщи се Люси и тропна с крак.

– Мярката за човека не е в комфорт и удобство, а в моменти на предизвикателства и противоречия.

Люси не бе много съгласна, но щом го казва баща ѝ, тя го приемаше за истина.

Станчо заяви дълбокомислено:

– Човекът до голяма степен е несъзнателно същество. Той прави нещо и не разбира защо го прави.

– Така си е, – съгласи се Стоян, – хората са правили жертви още в миналото. Кого ли не са убивали по милостта на боговете?!

Станчо се изпъчи и добави:
– Историята на жертвоприношенията датира от хиляди години. На кого и защо хората първоначално са направили жертвата е под въпрос. Програмата за жертва може да витае някъде в областите на неосъзнатото.

– Тогава нека направим обратното, – плесна с ръце Краси. – Не жертви, а приноси на живот.

– Как си го представяш това? – попита озадачен Станчо.

– Например, спасяваш буболечката заседнала в мрежата на паяка, – засмя се Краси.

– О, без фанатизъм, – махна с ръка Стоян.

– И все пак това е по-добре отколкото да се правят жертви, – възкликна Краси, – нека бъде дарение на живот.

Тук се обади и Филип:

– А защо не и вечен живот, който ни дава Исус Христос …

Останалите възнегодуваха:

– Тоя пак почна с неговия Бог.

Никой не искаше да слуша Филип.

Желаеха промяна, но не знаеха къде да я търсят.

Стефан излезе от входната врата. Погледът му следеше нещо по телефона.

Внезапно той вдигна очи и възкликна:

– Листата са …., ау … наистина е невероятно как … не трябва да прегледам новините.

И отново телефонът бе обсебил вниманието му.

Въпреки всичко Стефан не пропусна да оцени красотата на един есенен ден.

По-късно той написа в социалните мрежи:

„Тези листа наистина бяха нещо… Бях почти вдъхновен да направя промяна в живота си. Добро попадение, Господи“.

Но това не бе всичко.

Цяла нощ Стефан търси в интернет сведения, за да разбере едно единствено нещо. Защо и как листата са си сменили цвета?

Вече просветляваше, идваше новия ден, когато успокоен Стефан отбеляза:

– Променящият се цвят на листата може да е свързан с изменението на климата. Колко съм бил сляп за всички тези промени, които стават в природата.

Петко въздъхна тежко:

– Живота се променя ден след ден.

Поля добави:

– Променят се взаимоотношенията ни, работата, дори нещо вътре в нас търпи промяна.

Лъчезар се усмихна:

– Няма нищо лошо в промяната, докато живеем Божията цел за нас.

Людмила възкликна:

– Животът е изпълнен с творчество. За това бъдете креативни, докато търсите целта на живота си.

– За какво точно говориш? – попита Петко.

– Докато чакаш Господа да ти покаже целта на животът ти, прави това, за което гориш.

Трифон се обади:

– Още повече, прави нещо, което не си правил преди. Помоли Бог да направи ново нещо в теб, така че да не си заседнал на едно и също място завинаги. Целта ти е нещо повече от това, което те кара да се чувстваш удобно.

– Така е, – съгласи се Лъчезар. – Трябва да излезеш от комфорта си. Нека радостта и Божията любов станат част от живота ти. Отдели си време да се фокусираш да помагаш на другите.

– Каквото и да правиш, не се опитвай да повтаряш нечия чужда цел за живота, – плесна с ръце Поля. – Слушай Божия глас и Му позволи да те води и насочва в твоята цел.