В основата на този вежливо и безобидно действие лежат страх и подозрителност. В древността човек е бил изправен пред много опасности от хора и животни. Било трудно да се довериш на всеки. Желаещите да се предпазят от внезапно нападение, започнали да се въоръжават, първо с тояги, а по-късно и с мечове.
Срещата с непознат предизвиквала подозрение, защото нито един от двамата не знаел какви са намеренията на другия. Съществували няколко начина на реагиране: да се обърне и да избяга, без да дочака резултата от срещата; да остава на място и да бъде готов за бой; хванали се за оръжията минават един покрай друг; за да се избегне борбата можели да станат и приятели.
Последното може да се случи, когато срещащите са убедени в мирните намерения на другия. За целта те сваляли оръжието от себе си и показвали празна длан.
Така ръкостискането се появили не вследствие на симпатия, а на недоверие.
Оттук и традицията да се подава дясната ръка, защото с нея се държало оръжието.
Архив за етикет: приятели
Самотата и градът
Градът притежава специфична особеност, особено през нощта. Наблюдавали ли сте прозорците на домовете вечер? Стотици, хиляди светлинки в мрака. И там хората не спят.
Зад всеки прозорец се крие необикновена история, самота и отчаяние.
Връщайки се назад, в бурният и горещ ден, в забързания работен бяг, всред разгара на проблемите, ние се носим в едно общо колело. Препускаме, бързаме, пробиваме си път с лакти, невдигайки глава. А край нас прелитат, като в забързани кадри хора, лица, събития…..
Бързия и бурен живот в града поражда необходимостта от стремителен ритъм. Бързи връзки, бързи разговори. И в този бяг няма къде да помислим, къде да се спрем, за да се вслушаме в думите на приятелите си и близките. Погледа ти неволно се спира и среща нечии очи, но само за малко и отново напред, в един нескончаем бяг.
През ноща, когато всичко забавя своя ход, хората спират, замират и…Всеки остава сам със себе си в своята самота.
Градът е пълен с хора, изпълнен с различни съдби и много самота. Това е особеност на нашето време. Трудно можем да го променим. Но нима не искаме да променим живота си“
Може би за това трябва да спрем, поне за минута. Погледнете наоколо, вижте красотата и в най-малките и неугледни неща. А може би е време да си спомним за приятели и близки, да им се обадим, да бъдем поне за малко заедно с тях. Погледни в очите им. Изслушай ги. И вероятно самотата ти ще отстъпи. Не се страхувайте от новото, нито от общение с някой, тогава ще имате повече шансове да срещнете щастието си.
Гледайте света с широко отворени очи не позволявайте на самотета да ви отделя от другите. Вие може да победите тази болест, която е бич за големия град – самотата. Тя само ограбва и нищо не дава. Затова общувайте, търсете нови запознанства….
Още една причина да избягаш от телевизора
Щастливи ли сте? Не? А колко време отделяте да гледате телевизия? Много? Това е и причината за вашето нещастно съществуване.
Колкото е по-щастлив човек, толкова по-малко гледа телевизия. А нещастните хора прекарват повече време край телевизиония екран. Това са доказали учени от Университета в Мериленд.
Идеята е дошла по време на допитване до различни хора, които трябвало да посочат нещата, с които се занимават през свободното си време. Тези, които се считали за щастливи, в списъка от любими занимания поставили общението с приятели, пътувания, гостувания, четене на книги и вестници. Забележете, между развлеченията си в това допитване нещастните хора на първо място са посочили телевизора.
Извода е прост, ако ти осъзнаваш, че в този живот нищо не те радва, то смени начина си на почивка. Седенето пред телевизора замени с общение, разходки в природата, дори четене. И ще видите как живота ви ще стане по-весел, пълен с очаквания и успехи.