„Уважаема редакция, аз съм на 8 години. Някои мои приятели твърдят, че няма Дядо Мраз. Родителите ми вдигат рамене и дават уклончив отговор. Моля ви кажете ми истината: Съществува ли Дядо Мраз?“
От името на редакцията бил даден следния отговор:
„Твоите малки приятели грешат. Те са повлияни от скептицизма на възрастните. Те вярват само в това, което виждат. Всичко, което не се побира в малките им мозъци не съществува.
Дядо Мраз съществува така, както съществува любовта, щедростта и предаността. Те всичките внасят радост и красота в твоя живот.
Колко мрачен би бил света, ако го нямаше Дядо Мраз! Тогава нямаше да има вяра, като на дете, поезия и романтика, за да направи това съществуване поносимо.
Тогава ние няма да изпитваме радост от това, което не можем да видим или докоснем. Вътрешната светлина, с която децата изпълват света, ще изчезне.
Никой не е видял истински Дядо Мраз, но това не означава, че не съществува! Най-реалните неща в света са тези, които ние не виждаме. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не се виждат.
Ти можеш да счупиш дрънкалката, да погледнеш вътре и да разбереш, какво в нея издава такъв звук. Но светът е тайна, скрита от нас под толкова дебела покривка, че нито един човек, дори всички хора събрани заедно, не могат да го счупят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката,… могат да вдигнат завесата, зад която ние виждаме красота.
Реално ли е всичко това? В света няма нищо по-реално и всеобхватно от това.

Живял някога един богат търговец. Той имал четири жени.
Четвъртата си жена търговецът обичал  повече от всичко. Той я обличал в красиви дрехи украсявал я със скъпоценни накити. Грижел се за нея и я пазел.
Третата си жена търговецът обичал също силно. Много се гордеел с нея и се стараел при всяка възможност да я показва на приятелите си. Въпреки това, той се страхувал, че тя може да си тръгне и да отиде при друг.
Търговецът обичал и втората си жена. Тя била много внимателна и търпелива. Когато търговецът срещнел трудности винаги се обръщал за помощ към нея. И тя му помагала да премине през тежките времена.
Първата жена на търговеца била много лоялна. Тя често се жертвала, за да успее той. Но той не я обичал. Едва ѝ отделял внимание, но тя го обичала предано и горещо.
Веднъж търговецът се разболял тежко и разбрал, че краят му е близко. Тогава той погледнал назад и прегледал отминалия си живот. Помислил си: „Сега имам четири жени, но в смъртта ще бъда съвсем сам. О, как ще остана сам…?“
Тогава търговецът повикал четвъртата си жена:
– Обичах те повече от всичко. Обличах те в най-доброто и те пазех. Сега, когато умирам, ще останеш ли със мен, за да не остана сам в другия живот?
– За нищо на света! – казала четвъртата му жена  и без да каже повече дума си тръгнала.
Отговорът пронизал сърцето на търговеца, като остър нож.
Натъжен търговецът се обърнал към третата си жена:
– Цял живот те обичах много и се грижех за теб. Ще ме последваш ли в смъртния ми час?
– Не, – отговорила третата му жена. – Животът е толкова хубав. Когато ти умреш, аз ще се омъжа за друг, не се обиждай, моля те!
От тези думи сърцето на търговеца застенало и изстинало.
След това търговецът попитал третата си жена:
– Винаги се обръщах за помощ в трудни моменти към теб и ти си ми помагала. Ще ми помогнеш ли и сега или и ти ще ме оставиш?
– Съжалявам, – казала тя, – но този път не мога да ти помогна. Най-доброто, което мога да направя за теб е да те придружа до гроба и да те погреба според обичая.
Отговорът като мълния поразил търговецът и той напълно увехнал.
Изведнъж в тишината се чул глас:
– Аз ще дойда със теб. Ще отида там, където отидеш. Никога няма да те оставя.
Търговецът повдигнал глава и видял първата си жена. Тя била толкова слаба и крехка, навярно от недохранване. С дълбока скръб търговецът казал:
– Трябвало е да ти отделям повече внимание, когато можех. Не бях прав. Прости ми.
Всъщност всеки от нас притежава тези четири жени…
Четвъртата жена е нашето тяло. Колкото и да се грижим за него, в часа на смъртта то ще ни изостави.
Третата жена е нашето имущество, положение и състояние. Всичко това след смъртта ни ще отиде в други ръце..
Втората жена, това е нашето семейство и приятелите ни. Те са ни били близки през живота ни, но при смърт ще ни изпратят само до гроба.
Първата жена е това, което не можем да видим. Това е нашата душа. Често я пренебрегваме гонейки материалните блага и светските удоволствия. Тя в действителност остава навсякъде с нас, даже и след смъртта.
Може би трябва да се погрижим по-добре за нея, докато не е станало късно, тъй като животът ни в този свят не е безкраен….

Бог казал на един човек:
– Реших да изпълня три твои желания. Помисли си добре какво ще си поискаш.
Човекът много се зарадвал и веднага казал:
– Искам жена ми да умре и аз да се оженя за някоя по-красива и млада.
Желанието му веднага било изпълнено. Но когато дошли роднините на погребението и започнали да споменават добродетелите на жена му, той разбрал, че е сгрешил и поискал от Бога да я съживи. Останало му само едно желание. Мъжът решил да внимава този път какво си пожелава, тъй като ако допусне грешка вече не може да я изправи. Започнал да търси съвет от близки и познати.
Някой му предложил да поиска безсмъртие.
– Но защо ти е безсмъртие ако здраве нямаш? – казал му друг.
– А за какво ти е здраве ако нямаш пари? – подметнал  друг.
– За какво са ти пари, ако нямаш приятели?
Годините минавали, но човекът не можел да вземе решение: безсмъртие или здраве; богатство или сила; власт или любов…. Най-накрая той казал на Бога:
– Подскажи ми, Господи, за какво да те помоля?
Бог се засмял и като видял, че човекът се намира в затруднено положение, казал:
– Поискай си удовлетворение независимо от това, какво получаваш.

Французинът Орели-Антоан де Тунан, живял през 19 век. От дете мечтаел за приключения, пътешествия в далечни страни и дори да управлява собствено кралство.
Той станал адвокат и работил в един провинциален град, но не се отказал от мечтите си и внимателно си приготвил план, чрез който да ги осъществи.
Намерил спонсор и заедно с двама приятели се отправил към Южна Америка в земите на индианци-араукани. Формално тази територия влизала в територията на Чили, но индианците успешно се борили срещу колонизаторите.
Тунан вдъхновил със своите речи на  индианците увереност и провъзгласил образуването на нова държава Араукания. Станал крал на новосформираната държава и се нарекъл Антуан I.
Успял да проведе войната с Чили, но в края на краищата индианците били разгромени.
Самият Антуан I бил арестуван и изпратен обратно във Франция.

Тези, които обичат да четат са запознати с напрежението, което изпитват, когато влизат в книжарница. Всеки иска да си купи нещо хубаво съразмерно с финансиите му. Обложките на книгите привличат очите на клиентите, но парите и времето ни не са безкрайни.
Нека да разгледаме следната ситуация. Нужна ние ни е хубава книга, но нямаме конкретна тема. Тогава в морето от книги трудно ще изберем най-подходящата.
На жертвите на продуктивните автори и алчните издатели могат да помогнат съветите на приятели и познати. Но ако такива няма?
В помощ на англоезичните читатели са предоставени професионални съвети в зависимост от техните индивидуални потребности.
Такава услуга наречена Bibliotherapy се предлага от лондонския клуб за саморазвитие The School of Life. Съветите се дават на читателя от жени, писатели, художници или бивши ръководители на книжарници.
Разговорът с един от тези библиотерапевти може да стане при лична среща, по телефона, по Skype, самостоятелно или в група.
Консултантите се потапят в жизнената ситуация на клиента и им предоставят списък с подходяща литература, съпроводена от съответен коментар.
Читателите са добили доверие в консултантите и често вземат участие на срещите в клуба The School of Life.