Допълнителният знак под формата на две точки над гласните Ö или Ü променя произношението на тези звуци.
Въпреки това, много рок и метъл групи украсяват името си просто с такива знаци, за да я направи „по-немски“ или „скандинавски“ като не става никаква фонетичната промяна.
Най-известните примери за такива групи са Motörhead и Mötley Crüe.
Някои групи отиват още по-далече, те слагат знаци на не предназначени за това гласни – Queensrÿche или изобщо над съгласни – Spın̈al Tap.
Когато Донка бе по-малка тя не мечтаеше за кукли. Тя искаше да има брат по-голям от нея, който да я защитава и да се грижи за нея.
Но се случи така, че тя имаше не един, а двама братя на една и четири години, които я побъркваха.
Въпреки всички сбивания момчетата дружаха едно с друго. Те обичаха да довеждат сестра си до истерия.
Обикновено така се случваше, че когато Донка се събудеше в неделя, веднага ѝ се качваше на главата някой от скучаещи ѝ братя, ако не и двамата.
Тя често се оплакваше на родителите си:
– Изобщо не искат да ме слушат, правят си каквото искат. Отгоре на всичко ми правят и на пук.
Това недоволство и роптание не помагаха особено. Родителите укоряваха синовете си:
– Вие сте момчета и трябва да уважавате момичетата.
А след това се обръщаха към Донка и казваха:
– Ти си по-голямата, не си глупава, не им обръщай внимание.
– Но как да го направя? – питаше се Донка. – Никой не може да ми обясни. Изглежда със всичко това, трябва сама да се оправям. Навярно родителите ми смятат, че аз мога сама да се справя с буйните си братя. Но аз дори не знам как!
Донка често трябваше да влиза и в ролята си на възпитател за малките си братя. Щом нещо се случеше, когато майка ѝ и баща ѝ не бяха в къщи, чуваше изумена от родителите си:
– Пак не си ги наглеждала, какво прави през цялото време.
А относно задълженията ѝ в училище, родителите я наставляваха:
– Трябва да се учиш добре, нужно е да си пример за братята си.
И Донка се стараеше в съответствие с това, което очакваха от нея. Тя влагаше цялата си енергия и сили, но резултатите бяха същите.
Когато се роди по-малката ѝ сестра, Донка беше вече на 13 години. Тя можеше самостоятелно да я къпе и храни.
За това не бе изненадващо, че Донка израстна хиперактивна, даже се опитваше да контролира всички и всичко около себе си.
Отдайте цялата си любов и нежност на по-голямото си дете, по-малките всичко това ще си вземат сами.
Проучване доказва два начина за постигане на удоволствие.
Първият вид се постига чрез хубава храна, секс, изпиване на питие, което утолява жаждата ни. В случая можем да кажем, че по-скоро е удовлетворена някаква нужда на тялото ни.
Вторият вид удоволствие е свързан с преследването на нещо, желание за преживяване на въодушевление, прелъстяване или усещане за власт. Това удоволствие бихме нарекли увлечение.
Когато сме увлечение от такова удоволствие сме способни да извършим поредната глупост. Дори и да знаем, че няма да получим удовлетворение от това преследване, а по-късно ще съжаляваме за това, което сме извършили, все пак го правим.
Ето ви и примери за увлечения, които водят до пагубни последствия за индивида: безобидните на глед цигари; чаша алкохол, която не остава сама, а я следват цели бутилки; използването на наркотици във всичките му разновидности, сексуална пристрастеност, хазарт ….
Всичко това води до разболяване на индивида, влошаване на отношенията в семейството му, дори загуба на работата.
Не трябва да позволяваме на увлечението в тези случаи да стане по-силно от нас.
Борбата с паническото вълнение е трудно, но е възможно. Няма специфични техники, за да го спрете, защото всеки един отделен случай може да се окаже съвсем различен вариант. Ето ви два примера.
Франция 1930 г.
След митинга, проведен на зимния велодром, тълпата като обезумяла се втурнала към изхода. Всичко би могло да свърши плачевно.
Сред хората имало група от млади психолози. Те започнали да викат:
– Не ме дърпайте!
Всички останали, чувайки ги, постепенно един след друг също започнали да молят за това.
Вълната от хора се спряла и се успокоила.
Париж 30-те години.
В Гранд Опера започнал да бушува огън. Стотици зрители се втурнаха към изхода. Граждани можели да бъдат убити, попадайки под краката на своите сънародници.
Тогава една малка част от публиката се изправила на местата си в ложите и започнали да пеят химна. Към тях постепенно се присъединявали и други хора.
До пристигането на пожарникарите цялата публика пеела националния химн в очакване на гасенето на пожара и по-спокойна евакуация.
Петър работеше в градината. В нея той отглеждаше предимно цветя. Е, бодваше по малко чушки, домати , лук, репички, …, но основно място в градината и около алеята пред къщата заемаха цветята.
Забеляза, че една зимна роза започва да цъфти. Това го изпълни с радост, но и с тъга.
– Студът така или иначе ще я убие, – каза си Петър, – по-добре да я подрежа и да я прибера в къщи.
След няколко дена розата разцъфна и изпълни стаята със своя чуден аромат.
Тази миризма на цветето върна Петър в детството. Тогава често ходеше при баба си на село.
– Нейната къща беше пълна с рози, – въздъхна Петър. – Дядо си почиваше на люлеещия се стол, а на двора тичаше техният любим лабрадор. Баба най-много грижи полагаше за цветята, особено за розите.
Тази любов към цветята, Петър бе наследил от баба си.
Когато и да се върнеше назад в годините, от всички спомени, най-ярък бе този за розите.
Изведнъж Петър се размисли за духовния си живот.
– За какво съм създаден? – попита Петър. – Да разнасям ароматът от познаването на Бога навсякъде. Но това става, когато следваме примера на Христос в любов и грижа за другите.
Както ароматът на розите предизвика спомени, така и нашият живот трябва да напомня на хората за Божията любов и грижа.
– Нека животът ни бъде благоухание за тези, които имат нужда да научат, колко много ни обичаш, Господи, – каза Петър, като високо вдигна ръце си нагоре.