Нормален човек, независимо от здравословно състояние и начин на живот, отделя средно по 1 литър пот на ден. Но потта не мирише.
Проблема възниква, когато тя се смеси с бактериите живеещи върху кожата. Тяхното бързо взаимодействие е причина за неприятната миризма. Активното развитие на бактериите започва 4 часа след водна процедура, така че само един душ няма да ви помогне в случая.
Един от най-простите и достъпни средства за премахване на миризмата е содата за хляб. Тя неутрализира киселината среда, необходима за размножаването на бактериите и по този начин предотвратява неприятната мирис.
Това средство може да използвате винаги, ако не се изпотявате прекомерно много. Достатъчно е да нанесете малко количество сода върху чистата кожа под мишниците. Содата действа 8 часа, но ако сте попаднали в стресова ситуация содата е безсилна.
Друг начин  да се спасите от неприятния мирис е на всеки 3-4 часа да избърсвате подмишниците с влажни кърпички. Няма бактерии, няма лоша миризма. Този способ много добре действа, ако по някаква причина сте забравили да използвате сутринта дезодорант, традиционния начин да премахнете всяка миризма.

Американски учени са проучили състава на потта при мъжете и жените, за да анализират, как възрастовите изменения влияят на отделената миризма от човека.
В експеримента са участвали хора от двата пола на възраст между 45 и 70 години. Учените са взели проби от потта им и са изследвали химическия им състав.
Оказало се, че с увеличаване на възрастта, в потта на мъжете и жените се повишава количеството на млечно киселите бактерии и глюкозата.
Учените изяснили, че специфичната сладникава миризма при възрастните се дължи на на физиологични процеси. Преждевременното „стареене “ на отделящата се миризма, може да бъде предизвикано от консумацията на мазна храна.

Горещ юлски ден. Градската болница по сърдечно – съдови заболявания е притихнала. В голяма светла стая, с 5-6 легла, лежат  днес приетите пациенти. До прозореца седи дежурният лекар, от време на време повдига пълната чаша с чай към устните си и поглежда разсеяно навън.
Изведнъж монитора прикрепен към едно от болничните легла записка. Лекарят притича, погледна и изтръпна. На монитора светлата линия подсказва клинична смърт. Няма много време за мислене. В такива случаи се прави само едно. Лекарят с цялата си сила, нанася с юмрук, удар върху гърдите на пациента. На монитора спираловидната линия пое своя ритъм. „О, и този път прескочи“ – помисли си лекарят за пациента. Доволен от добрия изход, той отново отиде при прозореца и продължи да се наслаждава на ароматния чай.
След 15 минути мониторът отново поднови тревожните сигнали. Лекарят поглежда екрана и отново изтръпва. Това е човешки живот, не е шега работа. Приближава пациента, вдига ръка отново да удари болния, когато едва долавя тих, задавен глас: „Докторе, не ме убивайте“!
Оказало се, че поради голямата жега и обилното потене на пациента, един от електродите прикрепен към гърдите му се приплъзнал леко надолу. При удара, той възстановил първоначалното си място. Така се нормализирала и кривата, показваща състоянието на болния върху монитора.
Какво е почувствал лекарят, когато е чул човекът пред него, в клинична смърт, да проговаря незнаем, но вероятно за самият лекар е било нещо шокиращо и абсурдно.
А сега си представете как се е чувствал болният в слединфарктно състояние, лежащ тихо и спокойно на леглото, когато изведнъж усеща силен удар върху гърдите си. Един път, как да е, но ако виждаш това, че ще се повтори? Хубавото в случая е това, че пострадали няма и всичко е приключило благополучно.