За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.

От подземните потоци се родили две красиви езерца. Те радостно запълнили две красиви земни раковини. Водата в тях  нараствала и всяко от тях трябвало да реши какво ще прави по-нататък. Докато се чудели, чули глас:
– Има два пътя, да станеш дълбок, но малък, превръщайки се в изворче, прозрачно като огледало или да се превърнеш в голямо и просторно водно пространство, разливащо се по повърхността на земята.
– Ще стана просторно и голямо, – решило едното езерце – та птиците в полета си от високо да ме виждат.
– Аз искам  да съхраня чистотата на водата си, така че да утолявам жаждата на всеки, – казало другото.
– Кой ще иска твоята вода, – усмихнало се първото езерце – ако трудно те намира из гъсталаците. Всички ще дойдат при мен, защото ще ме виждат отдалече.
Минали години. Първото езеро обхванало големи участъци от повърхността на земята. Никакви усилия не били необходими, за да го открият. Другото се вмъкнало в една пукнатина на земята и се промъкнало през кристалите на скалите. То станало мъничко, почти неразличимо в сянката на гъстата зеленина.
Дошло времето на голямото слънцестоене. От голямото езеро започнала да се носи неприятна миризма.То се покрило със зелен жабуняк. А малкото езерце, което едва се забелязвало, приело топлите слънчеви лъчи и станало още по-прозрачно и чисто. То заискряло с блясък и неподправеност. Колкото и малко да било, намирали го. Утолявало жаждата на хората и ги насищало със свежата си влага.
Под въздействие на слънцето процесите се ускоряват. Загниването става още по-бързо, а очистването излъсква до съвършенство.
Така става и с човека. Ако на него му стига само един повърхностен поглед върху нещата и не прониква дълбоко в същността им, той си остава сляп за истината.

Синахериб възтановява древния град Ниневия и го обявява за своя столица. Градът остава такъв до залеза на Асирийската държава.

Името му дала Нин, великата Богиня на Двуречието. По времето на Сенахериб блестящите фасади на дворците се оглеждали в река Тигър. Столицата била оградена с крепостна стена наречена “ С ужасяващия си блясък поразява  враговете.“ Нейните основи били каменни блокове с широчина 10 метра и височина 24 метра. Покрай стената минавал ров широк 42 метра. За да влезеш в града трябвало да пресечеш 15 порти. Пред „Градинската порта“ бил прехвърлен каменен мост, който бил истинско чудо на архитектурата.

Великолепният палат на Синахериб „Който няма равен на себе си“ се издигал в западната част на столицата. Владетелят събарял всички съществуващи сгради, които пречели на строежа на двореца. Край него бил засаден огромен парк с какви ли не растения и плодни дръвчета.

Прокопани били изкуствени канали, по които се стичали планински потоци, спускащи се от 50 километра разстояние. Царят използвал диги, за да оформи големи водни пространства, където живеели различни водни птици, а край тях глигани и елени.