Нюйоркският полицай Лари Депримо дежурил на Таймс Скуеър, когато видял един възрастен бездомник да седи на тротоара пред магазин за обувки.

Той поговорил с него. Разбрал какъв размер обувки носи и си тръгнал. След известно време се върнал със нови зимни обувки и чорапи, и помогнал на бездомника да ги обуе.

Сцената била снимана с мобилен телефон, а полицая не знаел, че някой го наблюдава, да не говорим за снимки. Той просто помогнал на бедния и продължил да дежури.

Снимката била изпратена в полицията в Ню Йорк. Там познали полицая и публикували снимката на страница във Фейсбук.

Денят беше горещ, но в магазина бе прохладно. Майка с две деца търпеливо чакаше на не много голямата опашка. Децата с любопитство оглеждаха всичко наоколо.

В магазина влезе полицай. На кръста му бе препасан пистолет, а от джоба му се подаваше антена на радиоприемник.

Едно от децата любопитно започна да оглежда мъжа и след като полицаят го погледна, плахо попита:

– За какво ти е това?

Мъжът се засмя, потупа детето по главата и каза:

– С това ще те арестувам, ако не си купиш сладолед.

Момчето усети че мъжът се шегува и му се усмихна приветливо. Другото дете посочи с пръст антената, която предателски надничаше от джоба и попита:

– А какво е това?

Мъжът намръщи вежди и каза кротко:

– Това е радиостанция.

Любопиткото не се успокои, а продължи разпита:

– А какво правиш с нея?

– Слушам къде бабите са припаднали из селото.

Магазинеркта весело се усмихна, а уморените лица на хората в магазина се разведриха.

На небето попаднал полицай от пътна полиция, Пред него застанал ангел и казал:
– Пред теб са два пътя. Единият води към ада, а другия към рая. По кой път ще тръгнеш?
Полицаят се почесал по главата и попитал:
– А мога ли да застана на кръстовището?
Не е ли странно, колко решителни са полицаите в такива ситуации?

Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?

След него скъпа чуждестранна кола. Петър забеляза, че тя се появява ту от ляво, ту от дясно, иска да го изпревари. На задната ѝ страна се вижда солидна вдлъбнатина, като получена от удар на телеграфен стълб.
„Вдлъбнатината е на около седемдесет сантиметра, – помисли си Петър и си спомни за счупената си броня, – много лесно ще стане, с двайсетачка ще мина“.
На сутринта на третия ден полицай спира кола. Преглеждайки документите на шофьора и казва:
– Така, вашият автомобил се издирва, елате с мен.
След половин час смутеният шофьор седи пред инспектора.
– Петър Маслев, – инспекторът извади от папката заявлението, – твърди, че преди три дни на 23 километър на С…. шосе сте блъснали автомобилът му, а след това сте избягали. Отнесли сте лявата му страна…Така ли е?
– Не. Аз никого не съм блъскал.
– Вие така казвате. Да погледнем колата ви.
Докато полицая разглеждаше бронята на колата, Петър потърпевшия, като че ли изникна от земята.
– Същият е. – бързо каза „пострадалия“, – удари ме от ляво.
Ударените коли бяха поставени една до друга. Обвиненият шофьор се зарадва, вдлъбнатините не съвпадаха на височина.
– Това не е толкова важно, –  каза инспекторът. – Може багажникът да е бил препълнен така, че колата се е свлякла….
Материалите за пътно транспортното произшествие бяха оформени веднага. Набързо беше скалъпено дело за бягство от местопроизшествието.
Обвиненият шофьор написа със замах под доклада: „Не съм участвал в пътно транспортно произшествие“. На това инспекторът се усмихна злорадо и каза:
– В съда ще обясните.
Така и не можа да обясни в съда, че е жертва на мошеничество скалъпено от Петър. Заседанието свърши, едва започвайки.
Всъщност заседание изобщо нямаше. Имаше само „наказание“, половин година лишаване от шофьорски права….