Утрото се пробуди. Беше доста хладно. Една старицата, останала вдовица, наметна плаща си и стисна в дланта си две дребните монети.
– Ако побързам, – каза си тя, – ще се добера до женския двор преди да нахълта тълпата.
Но когато възрастната жена приближи храма, дворът вече беше изпълнен с богати благородници.
Тя се вмъкна почти незабелязано зад няколко важни особи, чийто монети звънтяха в чантите им. Отделни гласове обърнаха внимание на тяхното присъствие.
Едри монети почнаха да падат в съкровищницата. Звънът на златото накараха доста глави да се обърнат и одобрително да кимнат.
– Това е за похвала!
– Колко благородни люде!
– Колко са богобоязливи!
Старицата боязливо се огледа и приближи. Прокара пръсти по ръба на съкровищницата и вътре паднаха две монети. Погледът и действието ѝ бяха забелязани от един млад евреин, който седеше срещу съкровищницата. Когато видя какво направи възрастната жена, той повика приятелите си, за да я видят добре.
Жената усети, че ще стане център на внимание и се огледа страхливо наоколо. Тя търсеше място къде да се скрие. Притесняваше се, че ще ѝ се присмеят за малкото монети, които бе пуснала.
Младият евреин ѝ се усмихна окуражително, а след това каза на приятелите си:
– Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата. Защото те всички пуснаха от излишъка си, а тя от немотията си даде всичко що имаше, целия си имот.
