Тази година Слави продаваше Новогодишни елхи. Погледът му бе привлечен от една странна двойка.

Съпругът бе слаб, а жена му бе доста привлекателна, но носеше дрехи втора употреба.

Двамата оглеждали скъпите елхи, но бързо преминаваха нататък.

– Виж тази е добра от едната страна, но от другата няма листа, – жената посочи с ръка една от елхите.

– Тази също не е в добро състояние и има същия дефект, – отбеляза мъжът.

Двамата тихо се съвещаваха известно време, след което мъжът се обърна към продавача:

– Тези две елхи можете ли да ни продадете на цената на едната.

Слави не се двоуми. Той добре разбираше, че трудно би продал тези елхи, за това се съгласи.

Няколко дни по късно Слави премина покрай дома на тази двойка.

Елхата им изглеждала пълна и имаше добра форма.

Той почука на вратата и попита:

– Как го направихте?

Мъжът се усмихна и обясни:

– Завързахме двете елхи заедно, като оставихме голите им страни да се докосват. Така клоните на дърветата се пресякоха едни в други, правейки ги да изглеждат едно цяло.

– Значи това е вашата тайна, – почеса се по главата Слави. – Купихте две дървета с недостатъци, които никой не би взел. Събрахте ги заедно и така създадохте нещо красиво.

Същото важи и за брака.

Не бихме могли да намерим перфектен съпруг или съпруга. Всеки от нас има толкова много несъвършенства.

Ако може двамата да се подкрепят и приемат несъвършенствата си, могат да изградят един красив брак.

Симо бе напълно сериозен, когато попита Таньо:

– Вие напълно ли се допълвате с жена си?

Въпросът му не бе изненада, очакваше се скоро да сключи брак с едно много красиво момиче.

– Завършеността идва само от Христос, – поклати глава Таньо. – Това, от което бракът наистина се нуждае, не е завършеност, а безкористност.

– Безкористност? – Симо тръсна глава неразбиращо.

– Спомням си времето, когато с жена ми тепърва се опознавахме, – започна да разказва Таньо. – Трябваше да купя билети за опера. Дори нямах представа, какво е това. Чувствах се като слон в порцеланов магазин.

Симо леко се усмихна, но не каза нищо.

– Същата вечер задавах твърде много въпроси, – продължи невъзмутимо Таньо.

– Искал си да я впечатлиш? – попита Симо.

– Не, – отрече Таньо, – по-скоро се опитвах да я опозная. Исках да науча какво обича, какво я стимулира да върви напред и какво е важно за нея.

– Интересно, – Симо наклони главата си на една страна.

– Това е безкористност в действие, – уточни Таньо. – Оттогава тя прави същото за мен. Разпитва ме за марки мотоциклети. Ходи с мен на състезания по мотоциклетизъм. Интересува се от конски сили, както и аз.

– Май трябва и аз да го приложа, – повдигна вежди Симо.

– Открих следното, – Таньо замълча за малко, а след това добави. – Бракът става по-силен, когато спрем да гледаме навътре и започнем да обръщаме поглед навън. Тогава се освобождаваме от „Какво печеля аз от това?“ и се съсредоточваме върху „От какво има нужда съпругът или съпругата ми?“.

Симо само тежко въздъхна.

– Не винаги е лесно, – засмя се Таньо, – но си заслужава.

На света трябва да гледаме като място, за което да питаме: „Къде мога да служа?“, а не „Какво мога да получа от него?“ Тогава ставаме по-съгласувани с Божието намерение, а семействата ни стават по-здрави и устойчиви.

Търсенето на това какво мога да направя, за да направя този брак по-пълноценен за моя партньор, има способността да даде невероятни плодове.

Рени бързаше. Режеше продуктите като луда. Дори не вдигна поглед, когато Тони влезе в кухнята.

Тя бе обезумяла и стресирана.

Всички са много гладни, а тя закъсняваше с приготвянето на вечерята.

И всичко стана заради едно счупено стъкло, кавга между двете ѝ деца и като капак спешно телефонно обаждане.

Тони се приближи. Плъзна ръце около кръста ѝ и се наведе над нея.

Това само раздразни Рени.

„Как не разбира, че това ме забавя“ – помисли си тя.

Веднага усети разочарованието му.

Ръцете му се отпуснаха.

Без да престава да режи, тя се опита да му обясни:

– Извинявай, но закъснявам. Вечерята още не е готова, а вие сте гладни. Днес бе кошмарен ден за мен. Счупи се стъклото …трябваше някой да го смени. Децата се скараха, ако не бях ги разделила, щяха да стигнат до бой и накрая Марта се обади с безкрайните нейни проблеми …

– Да, разбирам, – Тони поклати глава.

Той разбра:

„Сега морковите имаха предимство пред мен. Толкова е заета и задачите ѝ са толкова важни, че не може да ми обърне внимание. Дори не се обърна да ме погледне“.

Рени внезапно изтърси:

– Просто не съм готова за любов в този момент.

Нещо трепна в нея и мислите ѝ запрепускаха като необяздени коне:

„Това ли трябваше да кажа? Тони и децата се нуждаят от вечеря, но от какво се нуждае повече мъжът ми? От топла, приветлива съпруга. Бях толкова притеснена да напълня стомаха му, че забравих да се погрижа за сърцето му“.

Ами ако бе направила нещо по-различно?

Да избута морковите и целината настрани. Да се обърне и обвие ръце около врата му……

Тогава двамата можеха да запалят малък огън в кухнята.

И така от какво се нуждае един съпруг?

Той има нужда очите на жена му да светят, когато влезе в стаята. Нека усети колко тя е радостна, че се е прибрал у дома и отново са заедно.

Николай бе диагностициран със злокачествен мозъчен тумор.

Болестта му сложи край на досегашното му служение, но той не се подаде на самосъжаление, устоя.

Преместиха го в специално болнично заведение.

С инвалидната количка, обикаляше коридорите и разказваше на всички за Исус Христос.

Един ден имаше предупреждение за силна и опустошителна буря. Всички легла бяха преместени в по-вътрешни коридори.

Тогава Николай започна да пее, за да насърчи останалите пациенти и да успокои страховете им.

Особено в последните дни от живота си той силно влияеше на околните.

Други на негово място биха решили:

– Най-хубавите ни дни са отминали.

Истината е, че такива дни могат да предстоят. Особено, както при Николай, който гледаше нагоре, очаквайки да се случат невероятни неща.

Когато загубим целта, можем да помолим Бог за нов поглед напред и да Му се доверим, че най-добрите дни ни предстоят.

Вглеждайки се в изобилната зеленина покрила всичко наоколо, Николай възкликна:

– Не пропускам възможността да видя нещо красиво. Животът е пълен с красота.

Мая допълни:

– Виж пчелата, малкото дете и усмихнатите лица. Помириши дъжда и почувствай вятъра.

Николай махна с ръка:

– Сякаш трябва да си уговорим среща с Красавицата, за да я преоткрием. Освобождаваме ли малко време, оставайки всичко, за да погледнем светлината, която озарява всичко наоколо и вдишваме ли поне малко свеж въздух?

Мая се завъртя в кръг:

– Природата ме опиянява с красотата си. Листата ѝ са по-ярки от моето помрачено сърце. Дърветата са по-големи от всичките ми страхове. С нея получавам нов поглед към малките си проблеми.

– Ако можем да отделим време, да се разходим, да се уединим, – въздъхна Николай, – ясното небе ще прочисти сърцата ни.

– Красотата лекува, възстановява, облекчава товара, – плесна с ръце Мая. – Тя дава благодат там, където сме мислили, че няма такава. Открива светлина в тъмнината. Дарява ни с надежда в най-отчаяните места.

– Господи, – прошепна Николай, – благодаря Ти за красотата. Тя е твоя дар, Твоята радост от сътворението, Твоят свеж въздух за уморените ни дробове. Помогни ни да виждаме красотата навсякъде и във всичко.