Денят свършваше и всеки намираше убежище у дома си. Слави бе още неженен, но си мечтаеше за семейство и деца. Той често посещаваше дядо си Стоян. И сега се бе запътил за него.
Когато влезе в двора на старецът, го завари да пренася дърва за печката. Помогна му и двамата бързо се настаниха на топло в стаята.
– Днес си много угрижен, – отбеляза дядо Стоян. – Какво те измъчва?
Младежът вдигна глава, погледна в очите старецът и попита:
– Какво съединява мъжът и жената?
– Признателността, – отговори дядо Стоян и зарея поглед през прозорецът.
– А аз си мислех, че един човек обича друг за това, което другият му е дарил, – каза Слави.
– Жената се доверява на мъжа си. Тя му е предана и във всичко го слуша, – започна бавно дядо Стоян, – а мъжът дава увереност на жената, че тя е под неговата закрила и той е готов да я защитава по всяко време. Жената е домакиня, но главно се грижи за мъжа си, а мъжът е собственик на дома, но е длъжен да носи теготите свързани с него.
– Каква трябва да бъде любовта между двамата? – попита Слави.
– Между съпрузите е нужно да има искрена и чиста любов, за да могат взаимно да се утешават и да изпълняват своите духовни задължения, – отвърна старецът. – За да бъдат в съгласие, те трябва да положат в живота си онази скъпоценна любов, която се заключава в духовно благородство и жертвоготовност, а не някакво си лъжливо влечение, свързано с похот и сладострастие.
– Какво излиза тогава? – почеса се по главата Слави и впери поглед в дядо Стоян с очакване, да чуе още нещо.
– Ако човек обича, той е готов да се постави на мястото на другия. Опитва се да го разбере и усеща болката му, – допълни старецът.
– А ако се случи така, че той трябва да замине за по-дълго време надалече? – боязливо попита Слави.
– Дори съпрузите да са на далече един от друг, те се чувстват близко, защото за тяхната любов не съществуват разстояния, – отбеляза дядо Стоян.
Слави стоеше умислен доста време. Старецът разбираше вълненията му, нали и той бе минал по този път.
– За това съпрузите трябва да съхраняват любовта помежду си, като си служат един на друг, – заключи дядо Стоян.
