Паричков бе добър бизнесмен. Пред нищо не се спираше. Трупаше и камареше милиони. Бизнесът му процъфтяваше, а погледът му се къпеше в блясъка на спечеленото.
Остаря и усети, че тялото му вече не го слушаше и си каза:
– Имам достатъчно. Няма да работя една година. Ще си поживея в лукс и разкош. Заслужил съм си го…..
Но още не бе свършил с мечтата си за почивка, когато го посети ангелът на смъртта.
Паричков първоначално се смути, но нали бе добър в сделките, реши по някакъв начин да убеди ангела да му продаде малко време.
Бизнесменът започна напористо, сякаш договорът вече бе сключен:
– Дайте ми три дена живот и можеш да вземеш една трета от състоянието ми.
Ангелът поклати глава и каза:
– Не може.
– Добре, нека да са тогава 150 ….. или не, по- добре 300 милиона. – Паричков продължи да предумва ангела. Той все още не бе изгубил надежда, че има някакъв шанс, – Дай ми само един ден, за да се насладя на красотите на земята, да пообщувам със семейството си, което поради голямата си заетост в работата не съм виждал отдавна.
Ангелът бе непреклонен:
– Невъзможно е.
Отчаян Паричков помоли с тих едва доловим глас:
– Дай ми поне две минути, за да напиша прощално писмо на сина си.
Това желание на бизнесмена бе удовлетворено.
Паричков взе химикала и със съкрушено сърце написа на белия лист:
„Синко, цени времето си и не го пропилявай. Със всичките си милиони, които имам, не можах да си купя и един час живот“.
