Джоджанът е отлично средство за успокояване на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха при женско неразположение.

В българската народна медицина се използват листата или добитото от джоджена етерично масло. По-конкретно те се използват при болки в стомаха и сърдечната област, както и при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания.

Джодженът е стимулиращо средство при физическа и умствена преумора, служи за освежаване, помага и при стомашно разсройство.

Отвара от джоджен успокоява стомаха при повръщане, като намалява гаденето.Основните действия при джоджена са противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Широкото му приложение в медицината се допълва и от отличните качества на етеричното му масло. С маслото от джоджен се правят масажи, които облекчават главоболието, мигрената и намаляват стреса.

Джодженът е широкоразпространена подправка. В кулинарията се използват предимно листата в прясно и сушено състояние.

Джодженът е отлична подправка за салати и супи. Ястията с фасул не биха имали специфичния, обикнат от българина вкус, без към тях да се прибави джоджен.

С добавка на джоджен се приготвят различни гозби от зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия.

Джоджен се използва приприготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, при задушени меса и варено – свинско  или телешко.

С употребата на джоджена трябва да се внимава, поради специфичния му и доста силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да притъпи техните аромати и вкусови качества.

Откритата e край бреговете на Западна Австралия, нов вид гигантска и изключително отровна медуза ируканджи – Keesingia Gigas. Направените изследвания са спрени напълно, тъй като животните изглежда, че нямат пипала.
Обикновените ируканджи медузи не надвишават размера на човешки нокът, а новата може да бъде с размерите на длан.
Keesingia Gigas за първи път е заснета през 1980 г., но първия образец е уловил само с рибарска мрежа през 2013 г. ученият Джон Кесинг в района на залива Шарк, в северо-западна Австралия. Медузата ируканджи е отровна, когато докосва човек причинява синдром Ируканджи – верига от паралитични ефекти, включващи силно главоболие, мускулни болки, гадене и повръщане, хипертония, тахикардия и белодробен оток. В някои случаи може да доведе до смърт.
Във всички снимки на медузите Keesingia Gigas не се виждат пипала, при уловените също.
Медузите винаги имат пипала. С тяхна помощ те хващат храната. Пипалата са там, където са концентрирани жилещите клетки, които помагат на медузите да убиват жертвите си.
Изследователите предполагат, че медузи Keesingia Gigas може да изхвърля пипалата си като средство за защита, както правят някои видове биолуминисцентни медузи, които изхвърлят своите светещи пипала, за да отвлече вниманието на хищниците. Но няма доказателства, че всички ируканджи могат да правят това.

Кулата на Джон Хенхок е 60-етажен небостъргач в Бостън, който бе открит през 1976 година.

Поради постоянното термично напрежение, на което били подложени панелите на зданието, неговите прозорци излитали, преминавали около стотина метра и се разбивали в асфалта.

В крайна сметка били заменени 10 хиляди стъкла. Общата стойност на ремонта е възлизала на 5 милиона долара.

Още едно недомислие на архитектите. Зданието не можело да устои на силния вятър, поради което конструкцията силно се клатела. Това предизвикало пристъпи на повръщания по горните етажи.

Какъв бил полученият урок?

При строителството на такива големи големи постройки, като небостъргачите, незначителните фактори влекат след себе си значителни последствия.