На първото лого на Apple бил изобразен сър Исак Нютон и ябълката, която пада на главата му.
Тази емблема не била на корпусите на компютрите Apple I, тя била приложена само към инструкциите им.
Общата композиция на логото била много претрупана с детайли, за това след една година, го сменили с така известният ни отхапан плод.
Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:
– Защо лошите наклонности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно се придобиват и остават нестабилни в него?
– Какво ще се случи, ако здравите семена останат на слънце, а болните се заровят в земята? – попитал учителят.
– Добрите семена останали без почва ще загинат, а болните ще пораснат и ще дадат лош плод, – отговорили учениците.
– Така постъпват и хората. Вместо да правят тайно добри дела и дълбоко в душата им да растат добри кълнове, те ги остават на показ и така ги губят. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и унищожават човека в самото му сърце.
– Чувстваш ли се понякога разочарован, когато твоите усилия дават по-малко плодове, отколкото ти се е искало?
Вместо отговор учителят разказал следната история:
Един охлюв започнал да се катери по вишнево дърво. Било хладно. Ветровит ден на една закъсняла пролет. Врабчетата на съседното дърво се смеели, като гледали охлюва. Един от тях долетял до него и го попитал:
– Ей ти, смахнатия, нима не виждаш, че на това дърво няма вишни?
Без да прекъсва пътя си, охлюва отговорил:
– Ще има, когато стигна там.
Имало едно време една жаба. Тя много искала да се превърне в царица. Мислила си как някой принц като се разхожда край блатото, ще го хване и ще му каже: „Ожени се за мен или ще умреш в тресавището“. Лошото било, че тук не идвали принцове, но тя всеки ден обикаляла владението си като упорито търсела младоженеца.
Веднъж край блатото попаднал принц, който търсел лек за гневливия си и баща. Уморен от безгрижният живот на най-малкия си син, царя му казал:
– Жени се или няма да получиш една трета от царството в наследство.
Но Иван не искал да се обременява със семейни задължения. И решил да се поразходи, да събере малко от любимите къпини на баща си, за да укроти гнева му.
А къпините през тази година народили много плод. Докато се усети Иван събрал пълна кофа. Скачал весело от хълмче на хълмче, но се препънал и паднал в блатото.
– Помощ!- завикал Иван със всичка сила.
А жабата се оказала точно там.
– Принце, ожени се за мен.
– Каква беда ми дойде до главата, да се женя за жаба!
– Че си в беда е ясно, но без моя помощ няма да се измъкнеш оттук.
– Ще видим – заканил се младежът.- Помощ!
– Тук няма никой. На това място живея съвсем сама.
Примирил се царският син, нямало какво друго да прави.
– Нека твоята да е. Измъкни ме от тук.
– Първо ме целуни.
Било му противно, но целунал жабата и….жабата се превърнала в жена.
– Е, харесваш ли ме?
Иван си замълчал и нищо не казал.
– Не приличам ли на принцеса?
– За да се превърнеш в принцеса трябва да бъдеш с такова потекло.
– За това ще поговорим по-късно. Вземи ме за жена и ще стана принцеса.
Жабата извадила Иван от блатото. Направили сватба. Принцът получил една трета от царството в наследство. И това не било всичко. Новата принцеса не харесвала жилището, дрехите си, дори искала да се разходи и зад граница. Измъчил се Иван. Често започнал да ходи на лов. Връщал се посред нощ само и само да не вижда жена си.
Съжалил се един старец над Иван. Посъветвал го да плюе върху жена си и тя отново се превърнала в жаба. Отнесли я обратно в блатото. Но тя не се отчаяла и се надявала да хване някой друг принц, по-добър от Иван.
Само, че тя не знаела че принцът е оставил надпис на брега: „Опасно за живота“.
Дворът, „Hardin Naranhos de los“ е известен в Севиля заради своите двайсет портокалови дръвчета. Те са причината за появата на английския конфитюр, по точно портокаловия английски конфитюр.
Някакъв английски търговец от осемнайсти век закупил навремето трийсет бушела портокали от севилската църква и ги откарал в Лондон. За негово голямо съжаление плодът бил непоносимо горчив.
Опитал се да направи конфитюр от кората. Добавил килограми захар, за да може крайният продукт да се яде. Така се родил портокаловият конфитюр.
