38 украински евреи са преживели нацистката окупация, скривайки се в пещери.

Еврейското семейство Штермер, преживяло страшните години на нацистката окупация под земята. Естер Штермер и нейните шест деца живеели в украинско село. В края на 1941 г. в селото дошли нацисти.

Хиляди евреи били хванати и изпратени в концентрационни лагери. Но Естер успяла да спаси децата си, като се спуснала с тях в пещера, неприспособена за живот. Тази пещера станала надеждно убежище за 38 евреи.

За живота им под земята разказват синовете на Естер Саул и Сам. Единият сега е на 92 години, а другия на 86.

През 2010 г. Саул и Сам отново се спуснали в пещерата, но това направили при снимането на филма „Няма място на земята“.

– Майка ни беше много умна жена. Ако не беше тя, ние отдавна да не сме между живите, –споделя Сам Штермер.

Веднъж немски войник нахлул в пещерата, където се криели евреите. Естер му преградила пътя и казала:

– Не разбираш ли, че фюрерът губи войната, защото ние сме тук?

Можете ли да си представите еврейка, която произнася думата „фюрер“?

До април 1944 г. 38 човека, криещи се в пещерата, са живели като прилепи. Добивайки храната си нощем, привиквайки да живеят в пълна тъмнина.

След войната Саул и Сам заминали за Канада, където основали собствен бизнес.

38-те оцелели в тъмнина добили 125 деца, внуци и правнуци.

През лятото на 1944 г. американските войски завзели един от Марианските острови, наречен Сайпан, който е бил окупиран от японците.
От 30-хилядния контингент, 24 000 японци са били убити, 5000 се самоубиват през последните дни на сраженията и само малко по-малко от хиляда човека се предават в плен.
Почти всички пленници са се предали благодарение на резултатаната работа на 18-годишният морски пехотинец Гай Габалдон.
Като дете е прекарал няколко години в японо-американско семейство. При пленяването на войниците от противниковата армия е използвал познанията си за традициите и психологическите особености на японците.
Габалдон действал сам през нощта. Той убивалл или обездвижвал часовите край пещерата, след което убедил намиращите се вътре врагове да се предадат. При успешната си операция успял да закара 800 японци във базата си. Неговите колеги го нарекли Сайпански мишелов по аналогия на Гамелнския мишелов от средновековните легенди.

Всяко животно си има своите особености, дори и при храненето.
Канята яде само охлюви. И ако наоколо няма нито един, става доста заядлива.
Зайците разполагат със страничен джоб в червата си, пълен с бактерии, където храната загнива и става по-лесна за храносмилане. Като поглъща собствените си фекалии, заекът се самонаторява.
Гмурецът поглъща пера. Никой не знае защо го прави. Може би перата помагат на птицата да повърне костите на рибата.
Поповете лъжички се хранят със техните собствени братя и сестри. Съществуват два вида от тях. Безобидно малки тревопасни и канибали с остри зъби. Познай какво се случва когато двата вида се съберат!
Един октопод ще изяде собственото си пипало, ако е много гладен. За негово щастие той израства отново.
Слоновете ходят в една пещера в планината Еглон в Източна Африка, за да хрупат скални отломки. Учените смятат, че скалите съдържат минерали, които са полезни за здравето на тези огромни животни.
Има още много интересни случаи, но за сега ще спра до тук.

Уморен от шумния и забързан град, където всичко го отвличало от възможността за размисъл, един човек решил да намери спокойно място.
Той отишъл в гората, където нямало хора, но не могъл да се уедини, защото му пречело чуруликането на птиците. Той навлязъл още по-навътре в гората, но там птиците пеели още по-силно.
Търсейки тишина и спокойствие, човекът влязъл в една пещера, там било тихо, но капещата вода от стените го дразнела.
Тогава той си построил малка къща със свукоизолация. Заключил всички врати и прозорци, но в тишината все по–силно и силно се чувало “ тик- так, тик-так…“ Той си свалил часовника от ръката и го разбил в стената.
Седнал, успокоил се, дълбоко въздъхнал… Сега бил доволен, че най-накрая ще бъде тихо, но…
„Туп-туп, туп-туп….“ звучало сърцето му в гърдите и този звук се усилвал още повече…
Всички проблеми и техните решения, не се намират отвън, а в самите нас. Трябва да се научим да намираме доброто и хубавото там, където сме.

През 1983 г. учените открили супермикроб, спотайващ се в пещера в щата Аризона.

Той представлявал огромна капка желе, съставено от милиони амеби, които се плъзгат заедно като едно същество.

Любимата му храна са изпражненията на прилепите, но понякога напада и туфи от плесен.

За тази цел изпраща амеби изтребители