Италианския град Таранто дал името на танца тарантела и на паяка тарантула.

През средните векове местните жители вярвали, че този паяк е отровен и неговото ухапване води до смъртоностна болест.

Единствения начин да се излекуват от нея, според тях бил танцът изпълнението, на който можело да продължи няколко часа.

Движенията на този танц били възторжени и почти конвулсивни, за да символизират агонията след ухапването.

Дали рибата-жаба е мила като котенце? Някои ще кажат „да“, но само уродливо мила.

Какво кара хората да възприемат странните и плашещи създания за симпатични? Защо ние гледаме с умиление скачащ паяк или мадагаскарска ръконожка?

Котенца, кученца и зайчета, които имат големи очи, големи глави и меки тела, свойствени за децата, предизвикват при възрастни инстинкт за защита и запазване.

Австрийската етолог Конрад Лоренц описва това поведение като „бебе-схема“.

Животно може да изглежда неприятно в началото, но след това наблюдателят все пак го намира за интересно, за това иска да отиде и да го види.

Феноменът мило уродство напомня на естетиката на филмите на ужасите и други жанрове на поп културата, където колкото е „по-лошо, толкова по-добре“.

Хората, когато видят ексцентрично създание, могат да изпитат чувство, което активира не грижовни инстинкти, а по-скоро емоции на радост и лекомислие. „Накратко казано, това е нелепо“.

Австралийците са изправени пред нов проблем. Този път не е кенгуру, не паяк и крокодил са станали виновници за всеобщия ужас, а замърсените с човешки изпражнения крайбрежните райони, които са развалили около 36 прекрасни плажа.

Виновник за времената непригодност на плажовете се оказа най-големият град Мелбърн, преживял няколко проливни дъждове, от които сериозно е пострадала градската канализационна система.

Поток от отпадъците на жизнената дейност на мелбърнците се отправил направо в залива Порт Филип и стигнал до крайбрежните зони.

С тази неприятна изненада местните жители, които са привикнали да прекарват времето си на плажа, се сблъскват вече втори месец.

Еколозите били шокирани, а лекарите са сериозно загрижени от вероятността да избухне епидемия.

Комуналните служби на Мелбърн ще трябва, колкото се може по-бързо да се заемат с очистителните системи.

Светодиодното осветление толкова отрицателно влияе върху света около нас, че може да унищожи всичко живо. Това са заявили британски учени след направените експерименти  с паяци.

Изследователите събрали представители на няколко вида паяци и включили за тях през нощта светодиодно осветление. В резултат на това станало ясно, че тази светлина е довело до затормозяването на паяците, поради което те са станали по-лоши ловци. Това естествено води до тяхната неспособност да оцелеят.

Когато пространството с паяците било осветено с естествена дневна светлина, тяхната жизнеспособност се е възстановила.

Според биолозите, светодиодното осветление се отразява отрицателно и на растенията.

Сега учените работят по създаването на светодиодно осветление, което да не отстъпва по ниска цена, но да бъде много по-благоприятно за живите организми.

Учените са създадени в лаборатория траен гъвкав материал, подобен на мрежа на паяк.

Полученото съединение може да бъде пресъздадена във всякакви количества. То се използва в строителството и други отрасли.

Мрежата има невероятни свойства. „Коприната“ изработена от тялото на паяка е лека и гъвкава, а при получената в лабораторията нишка не се къса при каква да е дължина. Всъщност мрежата е здрава като стомана и се разтяга по-добре от гума.

Учените са успели да синтезират синтетичен аналог на мрежата, съхранявайки природните материали на паяците.

Предишните изследвания даваха възможност да се получи малко количество синтетична мрежа с ниски качества. Освен това, протеините влизащи в състава ѝ, бързо „се слепвали“.

Но този път учените са успели да синтезират пълноценен аналог, който може да се произвежда в промишлени мащаби.