Тази пещера е една от най-красивите кътчета на природата в Китай. Разположена е на 7 км от град Гуилин, в парка Сишан. Това приказно място е било известно на хората преди повече от хиляда години, но отново е открито през 40-те години на 20 век. А за туристи пещерата е открита едва през 1973 г. Тя бързо става популярна заради удивителната си красота.
Своето поетическо наименование пещерата е получила благодарение на зелените тръстикови храсти, растящи около нея. Според легендата от тази тръстика майстори правели най-сладкогласните флейти в Китай.
Тази пещера е една от най-дълбоките карстови пещери в Китай. Дълбока е 240 м, а дължината й достига 500м. Карстовите пещери се формират в резултат на постепенно извличане на разтворими скали: варовик, мрамор, сол, гипс и други. Преди на това място е имало океан, но водата е изчезнала и на негово място е останала пещерата.
Ако се спуснеш във пещерата се оказваш във фантастичен дворец., който е сътворила самата природа. Имаш чувството, че се намираш в друг свят, време и пространство. Мекото неоново осветление превръща сталактитите, сталагмитите и сталагнатите в прекрасни картини, на който китайците дали различни имена: Джунгли, Плодовата гора, Девствената гора, драконовото време. Със всяка от тези композиции е свързана старинна легенда.
В Кристалния дворец на царя дракон могат да се съберат 1000 души едновременно, за това по време на Втората световна война е използван като бомбоубежище.
Стените на тръстиковата пещера са изпъстрени с различни надписи: китайски стихове, записки на различни пътешественици. Смята се, че тези надписи са още от епохата на Тан 618-907 г.
Ето такава красота се крия под земята и тя истински впечатлява.

На границата между САЩ и Мексико в калифорнийската пустиня е разположен втория по големина национален парк Анза Борего. Площта му е 2400 кв. км.
През повечето време този район е мъртва пустиня, но след зимно дъждовния сезон през март, цялата пустинята се покрива с много цветя. Хора от цяла Америка идват тук, за да видят това събитие.
Пролет в пустинята не е толкова гореща само 32 градуса и тъй като климатът е много сух, а времето е ветровито, тази температура е лесно поносима. Изобилието от цъфнали цветя в пустинята зависи от изобилните валежи през предхождащата зима. Ако валежите са били оскъдни, на някои места цветя могат да не се появят изобщо.
Пустинята може да се раздели на три части: горна – разположена в планините; средна – скалистото подножие и ниска – пясъчната долина. В ниската част на пустинята цъфтят пустини лилии, върбинка, вечерна иглика и други тревисти растения. В средната част и ниските части на планините могат да се намерят много цъфтящи кактуси. Ако отидете високо в планината ще срещнете юка и агаве.
В северната част на парка се намира каньон, където растат необичайни палми.
Пътеката от Каньона на палмите води към оазис, където можете да видите застрашен от изчезване вид овце Бигхорн.
През пролетта тук има много храна за по-дребни животни, като зайци и др.
Цъфтенето в пустинята не трае дълго, само няколко седмици, след което безжалостното слънце унищожава великолепните цъфнали растения.
Най-високата част на планинската долина е Блеър, висока 1621 м. В юго западната част на парка се намира не много висока планина – 158 м. Наречена Split Mountain, която може да се преведе като „разцепена планина“. Планината наистина е разделена на части, образуващи каньони.
Близо до разцепената долина се намират ерозиралите скали.

Този обект се намира близо до казанския град Лисаковск и напомня на главния символ на сатанистите. Диаметърът на обърнатия пентаграм е 400 метра.
Местните жители твърдят, че това просто е парк, на който през 70-те години на миналото столетие му е придадена формата на  съветска петолъчка.
В Уикипедия се споменава като „незавършен пионерски лагер“, чийто очертания при наблюдения от спътник приличат на обърнат пентаграм.

Едно момиче заедно  с приятелите си отишло в парка. Случило се така, че то се отделило от тях, а когато разбрала това било вече късно. Тъмно и страшно.
То живеело в частен дом в предградията. Успяло да достигне до шосето, но по-нататък не могла да продължи, страхувала се. Изведнъж забелязала до крайната къща младеж. Тя изтичала към него и го помолила:
– Моля ви, придружете ме до в къщи. Много ме е страх. Вие сте силен и ако се случи нещо, ще можете да ме защитите.
Той мълчал, но я завел до дома й и чакал там, докато затворила вратата зад себе си.
На другия ден момичето разбрало, че младежът бил крадец и току що е излязъл от затвора. Девойката била изненадана, но решила да награди младежа. Помогнала му да си намери работа в завода, където работела. Канила го на всички мероприятия, които се организирали там. В края на краищата, той се оженил и станал честен човек.
Във всеки човек има желание да се грижи за някого, а в сърцето му блика състрадание, любов, …
Просто е необходимо да се помогне на хората да разкрият своята най-добра страна. Нима е трудно да се говори с някого от сърце, да му се помогне да разкрие своето великодушие и благородство?

Един човек отишъл в парка. Всичко наоколо било красиво, чисто и подредено. Изведнъж очите му попаднали на полянка, където предния ден е имало пикник. Наоколо имало разхвърляни хартии, бутилки и консервени кутии. Настроението му се влошило и той се насочил към изхода на парка, като решил повече да не стъпва тук.
В същия ден в парка дошъл и друг човек. Той също видял обезобразената поляна, но решил да не й обръща внимание и продължил  по-нататък. Избрал си хубава поляна разположил се на нея и започнал да се възхищава на заобикалящата го красота, а вечерта се прибрал щастлив.
В парка дошъл и друг посетител. Той също видял разхвърляните остатъци от пикника. Това не му харесало.За разлика от другите двама, които видели това място, той тръгнал към тази поляна и започнал да събира разпръснатите хартийки, бутилки, ….и ги слагал в кофите за боклук.
Повечето хора минаващи от там виждали един добре облечен човек там как събира и изхвърля боклука от поляната и отминавали, но имало и други, които, спирали и започвали да му помагат. Нещо ги сближавало и те ставали много по-близки.
Най-интересното е, че много от децата се откъсвали от придружаващите ги родители и с желания се включвали в почистването. След час поляната не била същата, минаващите преди край нея едва ли ще я познаят.
Хората участващи в почистването седнали на нея и се наслаждавали на красотата на природата, на чистотата, общението по между си и радостта от извършената работа. Този ден всички те се прибрали в домовете си като приятели, с изпълнени сърца от любов.
Няма значение, че те били от различни крайща на града, но сърцата им били свързани в едно, Какво от това, че никой не забелязвал тези цветя и тази красота, важното е, че те ги „видели“ и „почистили“, за да ги видят и другите.