Американските медии съобщиха, че през май тази година, ще започне строителството, в пълен размер, на копие на Ноевия ковчег. Съоръжението ще бъде създадено в Музея на сътворението, който се намира в щата Кентъки.
Ръководителят на християнското общество на креоционистите, вярва, че света е създаден от Бога. Той е казал, че за да се реализира проекта са необходими 25 милиона долара, а до сега са събрани 14 милиона.
Независимо, че не е събрана цялата сума за осъществяване на обекта, строителството ще бъде започнато паралелно с набирането на останалите средства. Първоначално се е смятало, че събирането на парите ще става само чрез дарения, но се оказало, че това е недостатъчно. Авторите на проект са се обърнали за помощ към властите на град Уилямстаун.
Копието на ковчега ще има същите размери като оригинала. Неговата дължина ще бъде 150 метра. Около ковчега ще има парк, тематиката на който ще съответства на постройката.
Предполага се, че всички строителни работи ще бъдат завършени през 2016 г.

Град Фошан се намира в централната част на Китай. В градския парк е изграден уникален водопад фонтан от тоалетни чинии. Той се състои от 10 хиляди тоалетни чинии и писоари.
Този проект е реализиран от художникът Шу Йонгом на една от промишлените изложби проведена в Китай преди пет години. Изложбата е представяла изделия от керамика и порцелан.
Мероприятието било окачествено като фестивал. Неговото официално име било „Foshan Pottery and Porcelain Festival“.
Във водопадът фонтан всичките тоалетни чинии и писоари са водоснабдени и създават своеобразна каскада.
В съоръжението периодически се пуска вода, за радост на посетителите.

Срещнаха се двама приятели. Срещата им била съвсем случайна. Желанието да се разхождат сред зеленина и птича песен ги събра в парка.

Сашо се беше много променил. Косите му отдавна бяха загубили цвета си. Напоследък не чуваше добре, а това го отдалечаваше от хората, защото всеки път трябваше да ги моли да му повтарят, какво са казали.

Радо беше запазил външно стойката си, въпреки, че старите травми се обаждаха при смяна на времето. Но нещо беше станало с гласа му и той се бе изгубил.

Среща след толкова години, но как двамата приятели ще могат да си кажат нещо? Единият не чува, а другият не може да говори.

Те се хванаха за ръце и усетиха как едновременно обмениха обич.

Приятели от преди 35 години и то не какви да е.

Те нямаха нужда от слух и говор, за да се разберат, макар и след толкова много години ……..

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?

Веднъж известният академик И. П. Павлов седял на една пейка в парка и четял Библията. Край него минали няколко младежи.ига, ръка,
Виждайки го с книга в ръка, един от тях подхвърлил:
– Какво четеш, дядо?
– Библия, – отговорил той.
– Ах, каква изостаналост, пълна тъмнина! – махнал с ръка младежът и си тръгнал.
Той не знаел кой седи пред тях, нито какво действително се съдържа в Библията.