Който консумира отрова, умира. Този, който не управлява добре парите си, ги пропилява и завършва дните си в бедност. Този, който не си спомня, че има Създател, един ден ще се яви пред Него и ще осъзнае, че е пропилял краткото си съществуване по най-лошия възможен начин.
Всички тези истини, нямат алтернатива. Защото отровеният няма да оздравее, а умира. Увеличава се само това, което се харчи разумно. Дори хора, които отричат, че няма друг живот освен този, променят мнението си на смъртното си ложе.

В болницата „Джон Хопкинс“ са направили първия успешен тест на мозъчни импланти за дълбока мозъчна стимулация при пациенти с болестта на Алцхаймер. Подобни устройства вече се използват за лечение и на някои други болести, но не и болестта на Алцхаймер.
Болестта е придружена от загуба на паметта, раздразнителност и агресия, промени в настроението. Пациентите имат нарушена способност  да говорят и разбират казаното.
Експерти за първи път са получи доказателства, че дълбоката мозъчна стимулация стимулира дейността на мозъчните зони, отговарящи за паметта и обучението, повишава метаболизма и усвояването на глюкозата в тези области. В резултат на това, се подобрява памет и когнитивната способност при болестта на Алцхаймер.
Дълбоката мозъчна стимулация се извършва чрез потапяне на електродите в различни региони на мозъка. При използване на този метод за лечение при други заболявания, електродите засягат секторите, които изискват определен метод на терапия. Сега лекарите въздействат върху участъци, които отговарят за обучението и паметта.
Ако по-нататъшни експерименти са успешни, то могат да се появят първите ефективни методи за лечение на болестта на Алцхаймер, която по-рано е смятана за нелечима.
На пациентите ще бъдат имплантирани електроди в мозъка, които периодично ще се включат в стандартен режим.
Едва ли ще се прилагат имплантанти за подобряване на паметта и познавателните способности при здрави хора. Най-напред предстой пълно изучаване на дълговремените последствия от намесата в мозъка.
Въпреки, че в някои нелегални клиники ще предлагат „прикачване на памет и интелект“ преди изпит за малко пари.

– Ти вярваш ли, че има вълшебстваа? – попитал животът.
– Не, – отговорил човекът продаващ сладки, – във вълшебствата вярват само децата, те са големи фантазьори.
– Ти вярваш ли, че мечтите се сбъдват? – попитал отново животът.
– Не, – казал човекът,- мечтаят само глупаците.
– Ти вярваш ли, че има вечна любов? –  продължил с въпросите си животът.
– Не, – казал продавача, – любовта не съществува. Това е химия, която ни свързва. Действието и свършва след три години и остава само привързаността.
– Вярваш ли, че има доброта? – попитал животът.
– Не, хората са зли и се страхуват да я покажат. Добротата е една лъжа.
– А в какво вярваш тогава? – недоумявал животът.
– Вярвам, че родителите не искат да дават пари на децата си, за да си купят сладки неща. За това не мога да изкарам достатъчно пари и да си живея живота, който аз искам.
– Вярваш ли, че желанията могат да се изпълняват?
– Да, но моите никога не се изпълняват.
– Бедничкият ми, – казал животът, – ти никога няма да видиш вълшебство, няма да срещнеш голямата си любов, мечтите ти няма да се сбъднат, няма да видиш добротата и твоите желания не ще се реализират.
– Но защо? – попитал продавачът.
– Защото преди всичко е нужна вяра, поне малка. Вярата дава възможност. Възможността показва посоката. Посоката открива пътя. А пътят води до  изпълнение на желанията.

В Неапол живеело момче, което много искало да стане певец.
Първият му учител по пеене сметнал, че той няма глас и се отказал да го обучава.
Момчето се разплакало, но майка му го утешила и го уверила, че той ще стане велик певец.
Самата тя била спестила малко пари, но завела сина си при друг учител.
Похвалата и подкрепата на майката имали решаваща сила.
Това момче бил Енрико Карузо.
Ето ви и изпълнение на този мъж „без глас“:

Дядо Мраз стана тази сутрин по-рано и реши да поработи. Днес има основателна причина за това, Нова година е под носа му. Той включи лаптопа си и започна да проверява електроната си поща.
– Интересно е, че желанията на хората по празниците стават все повече. – започна да расъждава старецът на глас. –  Изведнъж всички започват да вярват в чудеса. По-преди, някой се молеха, друг пишел бележка и я слагал под възглавницата….романтика. А сега какви времена настанаха, изпратиш SMS и всичко е наред. Сега да погледнем какво има тук…
Дядо Мраз седна по удобно зад дъбовата маса, наля си горещ чай и започна внимателно да чете.
„Дядо Мраз искам конче, голямо и да скача! Бях добър през тази година и слушах родителите си. Иван 6 години.“
Белобрадият старец се усмихна и натисна клавиша ОК.. Желанието на момчето е изпълнено.
„Господи, направи така, че да се омъжа. 23-годишна девойка, пестелива и добродушна“.
– На добрия човек трябва да се помогне, – поглади брадата си стареца. –  Не е на точния адрес, но и това ще го оправим.
С бързо движение на пръстите натисна прехвърляне, а на мястото „До кого“ набра адреса за запознанства на Купидон, означи го като важно.. и напред.
„Искам пари, много пари!“
– Кой си ти..? – изненада се от желанието Дядо Мраз
Дядо Мраз прегледал характеристиката на просителя.
„Крадлив собственик на голяма компания, лъжещ сътрудниците и доставчиците си.“
– Ах ти, безсрамнико! – не на шега се разсърди стареца и пусна писмото в кошчето.
„Искам кола и апартамент. Михаил 23 години“.
– Я да видим….Така… Нормален човек, но безделник, – позамисли се стареца и написа. –  На работа от 1 февруари със заплата според длъжността…. Ще видим как ще работиш и после ще решим…, – старецът натисна ОК … и въпроса е решен.
Денят премина незабелязано и започна да притъмнява зад прозореца, но писма в пощата не останаха.
Дядо Мраз изключи лаптопа си и обу ботушите. В ъгъла го чакаше голям чувал с подаръци. Това е за най-малките, тези, които още не знаят да пишат. Тук Дядо Мраз е избирал играчки по свой вкус, на кого лисиче, на кого зайче… Добрите, стари меки играчки. Класика!
Дядо Мраз се качи в шейната и дръпна юздите, а елените го понесоха напред.
А на неговият емейл, продължаваха да пристигат писма с искания…., но не на всяко нещо е съдено да стане…