На токийския рибен пазар Цукидзи  е проведе първия търг, на който бил представен поредния рекорд. За риба тон тежаща 269 кг купувач е платил 736 хиляди долара.

Притежател на този ценен товар е станал собственик на вериги от токийски ресторанти за суши.

Той е изразил надежда, че покупката до известна степен би могла да помогне да се възобнови покупателния бум в Япония, преживял през миналата година тежко стихийно бедствие.

В Япония този вид е известен като „черна риба тон“, а познавачите на суши за по-кратко са го нарекли „черния диамант“.

Изобретение работещо на принципа на химикалката официално датира от края на 19 век. Патента е на Джон Лауд, а през 1916г. на Ван Вечтен Райзберг.

В края на 1930г. унгарският журналист Джозеф Ласло Биро е запатентовал химикалка приличаща на съвремената. Той бил не само журналист, но и изобретател. Причината за да я конструира е била, че трябвало много да се пише, а това изисквало много пера и мастилници. Голяма проблем били и петната, които оставали върху хартията.

Изобретението изглеждало многообещаващо относно заплащането му. Почти веднага патента за производство на такива химикалки бил изкупен от военно въздушните сили на Великобритания за тяхните пилоти.

Пребиваващият в Аржентина Биро преригистрирал свой патент и го продал за 1 милион долара на компания Eversharp. Аржентинската компания е започнала първа в света серийно производство на химикалки за всички. Търговията в страната, с този вид химикалки, била перфектна: ниска цена, практичност на новото устройство и много купувачи.

Американският дистрибутор Милтон Рейнолдс, който пътувал до Аржентина, случайно купил няколко химикалки на улицата. Проницателността на Рейнолдс му подсказала каква голяма печалба може да се извлече от тези малки неща, особено ако се продават в големи количества. Той направи запитване и научил, че изобретението е патентовано от унгарски журналист само за две страни. Най-големият и богат пазар в САЩ, не е затворен за всякакви патенти и Рейнолдс побързал да запази пазар за себе си.

През 1943 г. той патентовал химикалката в САЩ и започнал масовото ѝ производство. Успехът му бил огромен. Само за един ден в магазин на  Джимбела в Ню Йорк били продадени 10 хиляди химикалки. Смешното е, че първите купувачи били привлечени от рекламата, която казвала, че новата писалка може да пише под водата.

Изобретението не е изчерпало своя потенциал днес. През 1958г. французинът Марсел Бик усъвършенствал модела и получил свръхевтини химикалки. Това сложило началото на BIC Corporation,  която сега контролира една трета от пазара на химикалки в САЩ.

Руската библейско общество е предоставило нестандартен руски превод на Библията. Новият вариант е причинил разгорещени дебати сред православните християни. Широка е гамата от мнения. От „Още повече преводи и по възможност различни!“ до „Предлагат ми книга, с която мога само да си запаля печката“.
Авторът на нов превод на Библията е филолога Валентина Кузнецова, магистър по теология. В продължение на много години тя е духовна дъщеря на Александр Мень. В средата на 80-те години на миналия век, Александър ѝ е дал благословията си, да преведе Синодалната Библия на обикновен, ежедневно използващ се език. За много руски граждани синодалния превод се е оказал тежък и неразбираем.
Когато Валентина Кузнецова се заела с превода, свещеникът се опитал всячески да помогне на своята духовна дъщеря. Преводът бил завършен в началото на този век.
Текстът е подложен на сурова критика. Митрополит Иларион Алфеев казва, че когато четял текста на този превод, имал чувството, че не чете Свещеното Писание, а присъства на скандали в някоя обществена квартира. Според него Свещеният текст се свежда до езика, характерен за някой пазар или с други думи казано на кухненско ниво.
В текста има много неточности, пропуски, перефразиране, на места прилича повече на „преразказ“, отколкото на транскрипция на говорим език. Например, думите на Павел: „А благочестието със задоволство е голяма печалба“ 1 Тим. 6:6 е преведено така: „Да, религията е наистина голям доход, но само за хора, които могат да се задоволи с това, което имат“. Когато неточността на превода се умножи със слабото владеене на руския литературен стил, резултата е напълно разочароващ.
След дълго проучване на новият превод на Библията, Руското библейско общество го е публикувал, като „Библията за домакини“, наложил се като „Добрата новина“.
Избора, дали да се чете Евангелието изобщо, в класическият му вид или като произволен преразказ за домакини, принадлежи единствено на читателя. Единственото, което можем да кажем, че така известния превод „Добрата новина“, Руската Православна църква е отказала да използва.

На определен етап от историческото развитие, с парите, като  разменна стойност, започнало да се извършва търговия.  Такова интензивно развитие се забелязвало предимно  около древните храмове. Там са се събирали най-много хора. По-късно  се появяват и частните търговци. От тяхното съсловие произлезли древните сарафи и лихвари. Лихварите работили главно със собствени средства, а сарафите с чужди.  Така постепенно търговията с пари и преди всичко лихварството, получава широко разпространение в античния свят, а в последствие бележи разцвет в Средновековието.

Все пак античната и древна търговия с пари далеч отстъпва на съвременото банкерство.

Банките и банковото дело възникват в недрата на новия обществен строй, капитализма. Те са негови рожби и едно от най-съвършените му творения.

Съвремените банки възникват не в древна Месопотамия или хилядолетни държави, като Китай, Индия и Египет, а в Европа –  люлката на капитализма, по-точно в Италия.

Още през  ХII век, за да се освободят от  икономическата зависимост на  средновековните лихвари, прочутите венециански търговци започнали да заделят част от парите си. Те създали „Асоциация за  кредитиране на морската търговия”. Това била всъщност и първата създадена банка с определена цел, парични заеми при изгодни условия за подпомагане развитието на  морската търговия.

Нарасналото производство на стоки изисквало нови, по-големи и по-бързоходни кораби, чието строителство поглъщало много средства. Подобни кредитни институции възникват и в други северноиталиански градове. За това Северна Италия се смята за родното място на съвременото банково дело.

Бързото развитие на производството в Северна Европа допринася за появата на Амстердамската банка през 1609г, а десет години по късно  се появява и Хамбурската банка.

Първите банки се появяват в големите пристанищни градове, в които е кипял  бурен икономически живот. Едва със създаването на Английската банка през 1683г. се поставя началото на съвременния тип банка. Така банките постепенно овладяват пазара  на парите и паричните капитали.

Американски строители продължават да търсят начини да привлекат купувачи към доста засегнатия пазар за жилища. Сега, като бонус, за покупка на къща в Ричмънд, предлагат автомобил.

Благодарение на този ход в началото на май са сключени 7 сделки, което съвсем не е лошо, като се има в предвид, че за миналата година общо са сключени 20 сделки.

Световната финансова криза особено силно засегна продажбата на жилища. Продажбите на домове през февруари сравнени с тези през 2005г. са паднали с 80%.