При един мъдрец хора довела един слепец. Един човек от тълпата казал на мъдреца:

– Този слепец, не вярва, че съществува светлината. Той умело доказва на всички, че такава няма.

– Има остър и логически ум, – обадил се друг. – Всички ние знаем, че има светлина, но не можем да го убедим в това.

– Аргументите му са толкова силни, – казал един младеж, – че някои от нас започнаха да се съмняват в съществуването на светлината.

Ето какво им бе казал слепецът:

– Ако светлината наистина съществува, дайте ми я да я пипна, за мен е важно усещането. Или нека да я опитам на вкус, да я помириша. Дори бихте могли да ударите с нещо по нея, тогава ще чуя как звучи.

Хората вече се бяха уморили да убеждават слепеца, че светлината съществува.

Мъдрецът казал:
– Слепецът е прав, за него светлината не съществува. Защо трябва да вярва в нея? Истината обаче е, че му е нужен лекар, а не проповедник. Трябвало е да го заведете на лекар, а не да го убеждавате.

Бил повикан лекар, който заявил:

– Нищо особено. Ще е необходимо около половин година, за да го излекувам.

Мъдрецът помолил лекаря:

– Излекувай този човек. Когато оздравее, нека дойде отново при мен.

След половин година бившият слепец дошъл при мъдреца със сълзи на радост в очите.

– Е, сега можем да поговори за светлината, – казал мъдрецът. – Преди живеехме в различни измерения и спорът беше невъзможен.

Малък крилат крокодил, който пълзи по дърветата и каца по цветята, изненадва хората и тревожи хищниците.

Разбира се, това не е истински крокодил, а малка суринамска цикада.

Главата на това насекомо има необичайна форма, напомняща в профил глава на крокодил.

На крилете на цикадата са разположени, така наречените, лъжливи очи.

Така тази цикада разполага  с две средства за възпиране на нападателите. Ако голямата ѝ глава не изплаши хищниците, в ход могат да влязат „очите“ на крилете ѝ.

Петър Николаев бе вложил всичките си пари в малък бизнес, който бе на крачка от проваляне.

При него работеше Антоанета или Тони, както всички я наричаха. Тя се грижеше за малък магазин, където изпълняваше всички функции, от отчет на стоките до почистване на магазина.

Тони бе бременна, а в къщи я чакаха двамата ѝ осем месечни близнаци. Бременната жена работеше на две места, за да изхранва семейството си, което едва свързваше двата края.

Нощно време тя доработеше като сервитьорка за няколко часа в един ресторант. Парите, които получаваше от двете места, едва стигаха за оцеляването на семейството ѝ.

Тони скоро щеше да излезе по майчинство. Николаев реши да ѝ помогне, за това я покани, на разговор в кабинета си.

– Много съм доволен от работата ви, – каза Николов, – за това реших да ви помогна. Ще наема още няколко човека в магазина, които да ви помагат, но на вас оставам директния контрол в него. Освен това ви увеличавам тройно заплатата, която сте получавали до сега при мен и ще ви изплащам шест месеца заплата малко преди и след като родите.

– Много ви благодаря, – каза развълнувано Тони.

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Това означава много за мен, – разплака се тя. – Да живея знаейки, че ще имам заплата и осен това сега, когато съм в такова положение, ще има помощ в магазина …. Много ви благодаря.

Николов кротко обясни:

– Това не е благотворителност, а грижа за предан и отговорен работник. Такива съвестни работници, като вас, Тони, трябва да се пазят. За това реших да се погрижа за вас и вашето здраве. Вие сте ценен работник за мен.

Това е един прекрасен пример, как предприемач трябва да цени своите служители, така че съвестните и отговорни работници да не се чувстват небрежно изхвърлени от местата си, когато не могат да бъдат на работните си места.

Тя живее в нас. Израства с нас. Макар и невидима, тя се изявява в действията ни. Често среща бездушно безразличие и апатия, но устоява мястото си.

Къде живее тя?

В чисто и добро сърце. Не принадлежи на дадена раса, народ, етнос или религиозна група.

Не търси признание. Не е алчна. Не мисли само за себе си. Виждаме я в изявата на милион ръце и сърца, независимо от това какъв език говори притежателят им.

Тя е търпелива, усмихва се със сълзи на очи. Усъвършенства се.

Смирена, притежаваща нежността на самарянина, упорита в начинанията ся, тя може да изглади всяко озлобление и ярост.

Смела, тиха, тичайки да помогне на всеки, който се нуждае от помощ.

Проявяваща се в герой от приказка или ежедневна история. Кой не я е срещал в живота си, особено в критични моменти?

Именно тя ни прави хора.

Обичам да се радвам. Радостта е изблик на добро настроение и заради нея сатана се пази да не се докосне до нас. В това си състояние струните на душата стават прекалено нажежени и наситени от небесното електричество за пръстите на дявола и той бяга.

Старая се да избягвам духа на униние, както и сатана, но това не винаги ми се отдава. Такова обезсърчение ме среща на пътя по време на служението ми. Гледа ме право в очите и моята бедна душа бледнее от страх.

Тъжното настроение изкривява всичко. То лишава от очарование всичко наоколо. Тъмнина обгръща цялото бъдеще. А това лишава душата от всички стремежи, връзва всичката сила и произвежда умствена парализа.

Доброто настроение превръща всяко служение на Бога в наслаждение. Когато се носим на крилете на радостта, то бързо напредваме по пътя на задълженията си.