Американският физик и компютърен специалист Дъглас Хофштадтер, разсъждавайки върху трудността в планирането и оценката за временно изпълнение на задачите, формулирал рекурсивен принцип.

Той е известен като закон на Хофштадтер и гласи:

„Всяка работа винаги отнема повече време от очакваното, дори и да се вземе под внимание закона на Хофштадтер“.

Група изследователи от новозеландския Кралски научно-изследователски институт и редица други научни организации от различни страни са дошли до извода, че Нова Зеландия, Каледония и други острови в тази част на Тихия океан са от един континент – Зеаландия.

Размерът на този континент, според оценката на специалистите е близо 5 милиона квадратни километра, но 94 на сто от него е покрит с вода.

Въпреки това, експертите твърдят, че на континента, въпреки еснафските представи не е необходимо да се издигне над повърхността на океаните, за да се разглежда като такъв.

А на другите „изисквания“ континентът, според учените, напълно съответства. Той има ярко оформени граници, който го отделя от най-близките континенти Австралия и Антарктика, издига се над нивото, на което е разположено дъното на океана наоколо и съдържа всички три вида характеристики за скали на континента – магмени, седиментни и метаморфни.

Според учените, Зеаландия е част от древен суперконтинент Гондвана, включващ в себе си съвременна  Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия.

Експерти предполагат, че заключенията, получени от тях ще бъдат от голямо значение за геологията и могат да окажат въздействие върху някои икономически и политически проблеми.

Въпреки това, някои изследователи са сметнали, че въз основа на тази работа, обявяването на Зеаландия като „седми континент“, наравно с  Евразия, Африка, Австралия, Антарктида, Южна и Северна Америка е преждевременно.

До сега, един от най-широко използваните методи за измерване на неравенството в доходите е коефициентът на Джини.

Тази мярка за неравенство в доходите се измерва по скала от 0 до 1. Нулата представлява перфектно равенство за всички, с един и същ доход, а единицата е абсолютно неравенство на едно лице с всички приходи на останалите.

По данни на ООН, коефициентът на Джини зависи от страната, той варира от 0.247  в Дания до 0.743 в Намибия. Повечето от пост-индустриалните страни имат Коефициент на Джини в диапазона от 0,25 до 0,40.

Според някои оценки, през 2005 г., коефициентът на Джини в ЕС е 0.31, в сравнение със Съединените щати, 0.463, което е много изненадващ резултат, тъй като ЕС почти няма никакви междудържавни органи по приходите и новите бедните страни се присъединиха през 2004 г.

Същността му се състои в това, че ако човек в определена ситуация предизвиква положително впечатление, то възниква несъзнателно „приписване“ на други положителни качества върху него, които впоследствие не се появяват.

При възникване на отрицателни впечатления, се вижда в човека само лошото, без да се забелязва пълната палитра от личностни характеристики.

Сред студентите е добре позната фразата: „Ако студентът работи усилено преди изпитите, след това това време работи за него“. Факт е, че ако студента добре се готви през семестъра и внимателно се подготвя за изпитите, получава само отлични оценки за 1-2 семестъра.

В последствие някои студенти, поради различни обстоятелства, започват да се трудят по-малко и на изпитите не винаги отговарят на всички въпроси.

Но преподавател, на който действа „ефектът на Ореола“, се старае да „доведе“ отговорите на студента до „отличен“.

Проблеми със самочувствието често провокират различни прояви като срамежливост, несигурност, неспособност да се приспособи човек в колектива.

Ето ви и пет навика съпровождащи низкото самочувствие, от които непременно трябва да се избавите.

Навика да се сравнявате с другите е сигурен знак за зависимост. Оценявайки себе си чрез другите, ние рискуваме никога да не узнаем какви сме всъщност. Ако не помислим добре, какво да правим с нашия живот, ще се появят други, които ще го направят вместо нас.

Навика на съперничене е ревност да се скрие усещането за това, че сме по-лоши от другите, а същевременно  се опитваме да докажем обратното. Така нашето подтиснато его се явява единствения стимул да живеем като в състезание. За това бъдете тези, които са добре и имат повече.

Отказвайки се да вярваме в себе си, ние живеем с надежда и очакване. През цялото време, когато очакваме нещо, ние не знаем даже какво е то.

Когато не знаем собствената си цена, ние прибягваме до оценката на другите. Търсейки признание от другите, ние не правим това, което ни се иска, а това, което ще стане заслуга пред другите. Но егото ни не знае насищане. За да се изтръгнем от това състояние, трябва да осъзнаем собствената си ценност.

Когато не вярваме в собствените си сили, ние използваме чужди постижения за собствените си цели. Волно или неволно ставаме манипулатори. Залагаме на съжаление, състрадание, предизвикаме съвести и играем на чувството на вина у хората.