Един човек щом повярвал в Господа поискал да спечели много души за Бога, но не можел да проповядва и да разговаря с хората. Той молел Бог да му открие как да направи това.
И скоро получил отговор. Имал добра платена работа, за това решил да поддържа двама мисионери, единият в Африка, а другия в Америка.
Бог изобилно благословил труда на мисионерите и те постоянно изпращали съобщения за нови придобити души. Това много насърчавало човека и той се трудел още по-усилено.
За да издържа семействата на мисионерите, му се наложило понякога да работи и допълнително, за това той често пропускал богослуженията в делничните дни.
Попитали го:
– Защо идваш само в неделя?
– Аз денем и нощем участвам в проповядването на благовестието и много хора се обръщат към Господа.
Запиталите го хора не разбрали първоначално за какво им говори, но когато им показал писмата на мисионерите, те разбрали всичко и благодарили за тази ревност към Бога.
Нищо не уподобява човек на Бога така, както благотворителността. Ако християнина има земни богатства, той трябва щедро да допълва човешките потребности на бедните и тези, които се трудят за разпространение на благовестието.
Ако нямаш богатство, направи го с молитва или с каквото и друго, което можеш да правиш, за да се прослави Бога и много хора да се спасят от гнета на греха.

Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.

В едно училище бил поканен свещеник да разкаже за християнството.
– Как завършва всяка молитва? – попитал свещеникът.
– С амин, – обадили се няколко деца.
– Правилно!
Свещеникът останал много доволен от отговора.
– А какво означава амин? – попитал децата отново.
Едно момче изглежда „напреднало“ в знанията предположило:
– Навярно, това е нещо от рода на „отпратка на съобщението“.

В Германия отговорът на въпроса какво е “ трети “ пол, изглежда вече е намерен и сега това се документира под формата на промени в законодателството.
Гражданите на Германия, които са родени с физиологичните особености на двата пола ще могат да избират какви да са. Преди достигане на пълнолетие, те не са нито мъже, нито жени.
От 1 ноември в Германия в удостоверението за раждане графата „пол“ може да остане празна.
Изменения в Закона за гражданското състояние, са приети от германското правителство по предложение на Съвета по етика на Министерството на вътрешните работи през май тази година и в момента навлизат в сила.

На входа на дома на Абдул Кидир Джилани имало саксия с цветя. Пред нея имало надпис: „Помириши и кажи какво е това?“ На всеки дошъл се предлагал лист хартия, на който да напише отговора, ако пожелае.
В края на деня Абдул Кадир подавал кутията с отговорите на един от учениците и казвал:
– Отговорилите „роза“ могат да останат, ако желаят, за да продължат обучението. А тези, които нищо не са написали или са записали нещо друго освен „роза“ са свободни.
Някой попитал:
– Нима трябва да се прибягва към такъв повърхностен прием, за да се оцени годността на ученика?
Абдул Кадир казал:
– Аз знам какви са отговорите, но искам да покажа на останалите, че под повърхностното проявление се забелязва вътрешната природа.
И така той предал списъка на всички събрали се. В него се съдържали имената на всички, които са написали „роза“, макар че той не е видял нито един от отговорите им.