От НАСА са съобщили за успешен експеримент за отглеждане на червена римска маруля на космическа станция.

Опита е проведен в специална лаборатория Veggie, в която са създадени необходимите за растежа на растенията условия.

Осветлението е било осигурено с червени, зелени и сини светодиодни лампи.

Марулята е отгледана в безтегловност за 33 дни. Семената са били доставени през април 2014 г. с товарен космически кораб SpaceX.

Тъй като растенията в космоса не могат да се поливат, влага се доставя до корените им чрез специална система.

На участниците от 44-тя експедиция ще им бъде позволено да изядат половината от новата „реколта“. Останалата част ще бъде опакована, замразена и изпратена за изследване на Земята.

Според НАСА, отглеждането на зеленчуци в космоса ще открие нови възможности при полетите на астронавти до други планети.

Френският биохимик Пиер Калея е създал фенер на базата флуоресциращи водорасли. Целта му е била да демонстрира важността и полезността на тези организми в нашия живот.

При развитието на промишлеността въглероден диоксид е един от най-често срещаните странични продукти, които замърсяват околната среда и ускорява глобалното затопляне.

Калея е видял възможност за решение на проблема по екологичен път. Нали водораслите се нуждаят от  въглероден диоксид като енергиен доставчик?!

Водорасловият фенер може да погълне за година толкова  въглероден диоксид, колкото едно дървото през целия си живот, ако не се отсече.

Фенерът не само използва въглеродния двуокис, но произвежда и кислород. За това учените наричат тази система допълнителни бели дробове на нашата планета.

Килограм водорасли е в състояние да поеме за цял ден 2 кг въглероден диоксид. Фенерът, която е създала Kaлея съдържа 1,5 куб.м водорасли. За една годината фенерът абсорбира от въздуха около един тон въглероден диоксид.

Проектът осигурява не само здравословен въздух, но и светлина.

Французинът смята, че водораслите могат да се използват не само за улични лампи. Такива водораслови лампи могат да се инсталират в големи сгради и подземни гаражи, където осветлението е слабо и въздухът е замърсен от ауспусите на автомобилите.

Ще кажете, че това е невъзможно, защото Берлинската стена отдавна не съществува.

И все пак, точно на космическите снимки това разделение е ясно.

За това не е необходима Берлинска стена.

Причината е чисто техническа.

Фактът е, че в Западен Берлин, за уличното осветление отдавна използват луминесцентни лампи, а в принадлежащата на ГДР част на града – натриеви лампи, чиято светлина е с много по-жълт отенък.

В днешния свят има толкова много концертни зали, които впечатляват публиката с красотата си, качеството на осветлението и акустиката си. И когато всички тези основни компоненти са комбинирани в една сграда, тя не може да остане незабелязана.
Театър „Еспланада“ е построена по времето на бурно развиващия се Сингапур през 2003 г. и се е превърнал в един от неговите символи.
В действителност „Еспланада“ е комплекс от две полусферични зали за 1600-2000 зрители, две допълнителни студия, голям търговски център и театър под открито небе.
Освен своята главна функция, театралният ансамбъл понякога служи като място за разговори, изложби и конференции.
Любопитното е, че театъра и концертната зала са обединени от единен вестибюл, в която се намира входа на търговския център.

През 1779 г. увлечен по изработването на оптични прибори Кулибин представил пред петербургската публика своето изобретение – прожектор.
Системата от отразяващи огледала съществувала и преди, по-специално са били използвани за маяк, но конструкцията на Кулибин била значително по-близо до съвремения прожектор.
Една единствена свещ се отразявала от поместеният във вдъбнатото полукалбо огледален рефлектор, който давал силен и насочен поток от светлина.
„Чудесният фенер“ бил положително приет от руската Академия на науките. Пресата също го рекламирала. Одобрен бил и от императрицата, но останал само за развлечение и не бил приложен за осветяване на улиците, какъвто бил първоначалния замисъл на Кулибин.
Сам майсторът по-късно е направил прожектори по индивидуални поръчки на корабовладелците.
На тази основа  създал система за компактен фенер за карети, което му донесло известен доход.
Кулибин не могъл да защити своите авторски права и каретните фенери започнали масово да се правят и от други майстори, което до голяма степен обезценило изобретението.