В голям аквариум поставили щука. В началото тя плувала из целия аквариум, но после оградили една част от него с дебело прозрачно стъкло.
Щуката не виждала преградата, но всеки път, когато искала да премине в другата част на аквариума се натъквала на препятствие. Дълго време тя се борела с невидимата преграда, опитвала да я пробие, но резултат нямало. Когато останала съвсем без сили, щуката отстъпила.
Преградата премахнали, но животното повече не възобновило опитите си да премине в другата част на аквариума. То продължавало да плава в малкото пространство, без да се интересува за открилата му се възможност.
Поучителен експеримент, нали?
Това не ви ли кара да се замислите? В нашия живот отдавна може да са паднали някои прегради, но миналият ни опит, здраво заседнал в главата ни, не ни дава възможност да се движим напред и да се развиваме.
Колко пъти сме си казвали: „Това не мога? Не е възможно такова нещо!“ Невероятните неща ни спохождат, когато не се отказваме.
Попитали Айнщайн, как е успял да види и открие толкова много неща, а той казал: „Не знаех, че това не може и го направих“.
Може би трябва да направим само една крачка….

В една далечна провинция крадци влезли в банката. Един от тях извикал на входа:
– Не мърдайте! Парите принадлежат на банката, но живота принадлежи на вас!
Всички присъстващи легнали смирено на пода.
Това е пример как терминът променя възприятията в света.
Една жена предизвикателно легнала на една от масите, но крадецът казал:
– Това е обир, а не изнасилване. Дръжте се прилично!
Това е пример как трябва да се държи професионалист, концентрирайки се на целите.
След бягството от банката, най-младият от крадците, с академична степен, казал на най-стария, който едва е завършил началното училище:
– Ей, дядка, преброй колко отмъкнахме!
Старецът сърдито отговорил:
– Не ставай глупак, това са много пари, за да ги броя. Ще почакаме да чуем новините и когато обявят грабежа, тогава ще разберем колко е изгубила банката.
Това се нарича опит, а в днешния ден той има голямо значение.
След като крадците изчезнали, директорът на банката казал на счетоводителя да позвъни в полицията. Счетоводителят казал:
– Почакай, дай към откраднатата сума да прибавим  и 5-те милиона, които си присвоихме миналия месец и да кажем, че тях също са ги откраднали.
Това се нарича, използване на всяка възможност.
На другия ден по новините обявили, че от банката са ограбени 100 милиона. Грабителите преброили плячката, но тя била само 20 милиона. Крадците започнали да викат:
– Ние рискувахме живота си само за 20 милиона, а банкерите откраднаха 80 милиона, без да им мигне окото. По-добре да изучим как работи системата, вместо да бъдем обикновени крадци.
Това се нарича – знание и сила.
Директорът на банката бил много доволен, че неговата загуба на борсата била замаскирана с грабежа.
Това се нарича – да не се страхуваш да рискуваш
Дай на човека пистолет и той може да ограби банка. Дай на човек банка и той може да ограби всичко!

Учителката сложи две чаши на масата. В едната имаше вода, а в другата алкохол. Тя взе един червей и го пусна във водата. Той свободно се движеше във водата. След това учителката взе червея и го постави в чашата с алкохола. Животното започна да се гърчи и след броени секунди умря.
– Е, деца, – попита учителката, – какъв извод можем да направим от този опит?
– Алкохолът е отрова, – силно извиква едно от децата.
Друго добави до него по-спокойно:
– Алкохолът е лошо нещо.
„Умникът“ на класа протяга ръка напред и той иска да каже:
– Е, Иво, до какъв извод стигна? – попита учителката.
Момчето се напрегна, застана мирно и изстреля наведнъж:
– Пийте алкохол и няма да имате глисти!

Василий II бил византийски император от 976 до 1025 година. Бил провъзгласен за такъв на две години. Реална власт получил, когато бил на 16.

Поради непокорния си характер и стремеж към лидерство, той отказал да му помагат в управлението на държавата, но скоро разбрал, че няма достатъчно опит. За това приближил до себе си постелника Василий, един от най-умните хора по това време.

След като се обучил, с негова помощ, да управлява държавата, го изпратил в изгнание и сам започнал да командва войската.

Цялото време на управлението му било запълнено с войни и бунтове. А своето богатство Василий II получи, завладявайки България и по този начин увеличил значително и без това голямото си наследство.

Общата сума пари, които са били собственост на Василий II е била 169,4 милиарда долара.

При един стар отшелник дошли разбойници и казали:

– Ще вземем всичко от килията ти.

А той им казал:

– Вземете всичко, което ви е нужно.

Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:

– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!

Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:

– Наистина, този човек е Божий.

Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.

Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.

Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?

В него те видели човек, който е с Бога.

Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.

Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.

Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.

С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.