Група младежи се смееха и се радваха на хубавото време. Деца тичаха и крещяха наоколо, гонейки една топка.
А Въльо седеше на една от пейките пред блока. Мрачното му лице излъчваше тъга и подтиснатост. Сякаш старостта му бе отнела чувството за задоволство и удовлетворение. Той отдавна бе престанал да се радва на живота.
До него приближи Добри и го поздрави:
– Здравей, приятел! Днес май пак не си на кеф?
– На какво да се радва днес човек? – измърмори Въльо. – Пенсията малка, увеличават цените …..
– Нали сме християни, – каза утешително Добри, – би трябвало да се радваме, че имената ни са записани на Небето.
– Да се радват тези, които служат в църквата. Тях това ги удовлетворява и стимулира, – отбеляза Въльо.
– Мислиш ли, че това е достатъчно?
– Че какво друго?
– Бих казал: „Не се радвайте на успехите си в служението, а на това, че имате добри взаимоотношения с Бога“.
– Но те нали за това се радват, – възрази Въльо, – че Бог ги използва в делото си.
– Помисли си, – каза Добри, – ако човек е близък с Господа, а не само спасен, в каквито и обстоятелства да се окаже, с каквото и да се сблъска, Христос чрез него ще излива реки на жива вода, макар самият индивид да не знае накъде текат те.
– Днес за хората съдят по тяхната ефективност, – подчерта Въльо.
– Ако се разсъждава така, – засмя се Добро, – то Исус би бил един от най-големите неудачници.
– Защо?
– Пътеводната звезда на християнина е Самият Бог, а не някаква си там субективност.
– Че какво лошо има в това да правим нещо за Бога?
– Същността, най-главното е, какво Той прави чрез нас, а не какво правим ние за Него.
– И в крайна сметка какво излиза? – попита Въльо недоумяващо.
– На първо място трябва да търсим близко общение с Бога, а Той ще ни води какво, къде и как да направим, – заключи Добри и си тръгна.
Въльо още дълго стоя на пейката, но мрачния вид на лицето му бе изчезнал. В него се бе породило желание за по-близко общение с Отца.
Нещо което бе имал на младини, но бе загърбил, поради тичане за вършене на повече дейности в името на Бога, с една единствена цел да се почувства нужен и необходим, но всичко това го бе довело до неудовлетвореността му днес.
