Методи бе отново с приятеля си Симеон. Двамата не бяха се виждали отдавна, тъй като Симеон се премести да живее на друго място.

Сега те отново можеха да споделят това, което ги вълнуваше в момента.

– Мъдрият човек е търпелив към хората, – отбеляза Методи.

– Е, разбира се, – възкликна Симеон. – Щом разбере причината за лошото поведение, веднага намира смекчаващи вината обстоятелства.

– За разлика от него, избухливият реагира гневно. Той не търси разбиране, – изтъкна Методи.

– Гневът донася още по-големи конфликти, само със сътрудничество и компромис може да се достигне доброто, – намекна Симеон.

– Все пак гневът сам по себе си не е грях, – отчете Методи.

– Но трябва да бъде краткотраен, насочен изцяло за разрешаването на даден проблем, – бързо реагира Симеон.

– В крайна сметка трябва да води до спокойствие, – поклати глава Методи.

– Ето, Божият гняв е за миг, – махна с ръка Симеон, – но благоволението Му продължава цял живот.

– Не контролираният гняв стимулира много други грехове, – забеляза Методи.

– Така е, – съгласи се Симеон. – Никоя друга емоция не води до толкова много насилие и трупове.

– Гневът разрушава взаимоотношения, дори цели животи, виждал съм това няколко пъти, – сподели Методи. – Това особено е показателно чрез отречения натрупан гняв.

– Забележи,- въздъхна Симеон,- Божият гняв срещу мен никога не е бил погрешен и въпреки това Бог го отхвърли чрез Исус.

По този въпрос можеха още дълго да говорят, но денят преваляше, а и те трябваше да се прибират вече.

Спас бе смутен. За първи път виждаше човек, от чиято вяра се възхищаваше, да се отказва от нея.

Това силно го разтърси.

– Ако човекът, който беше оформил моето разбиране за Бог, можеше да се отвърнат от Него, какво означава това за мен? – питаше се Спас.

Той крачеше нервно из стаята:

– Това обезсмисляше ли всичко, на което ме е учил? Трябваше ли да захвърля истината, която бях научил чрез него?

Спас бе обезпокоен.

– Не, – тръсна глава той, – дори в неговата съкрушеност Бог работи. Той е знаел, че той ще падне и въпреки това го е използвал. Поставял е истината в устните му. Посявал е семена, както и в мен, чрез него. И това е така, защото Божията сила е по-голяма от човешкия провал.

Това е Бог, на Когото служим. Той води битките и се бори за нас.

Дори когато не виждаме самата битка, която Бог води и обстоятелствата изглеждат странни или безнадеждни, Той все още контролира нещата.

След дълъг и изморителен ден Мартин бе отново в къщи.

Той влезе в кухнята попита майка си:

– Мамо, какво правиш, когато те обиждат, нагрубяват и нараняват с думи?

Майката оформи с ръце една голяма кофа и добави:

– Хвърлям ги вътре и ги смесвам с любовта на Исус.

След няколко дни Мартин се озова в подобна ситуация.

Той смеси обидата с любовта на Исус. Болката не го засегна и Мартин отговори с усмивка.

Това не само отне силата на човека, който се бе опитал да го нарани, но даде любов на злотвореца, защото тя липсваше в живота му.

Наранените хора нараняват другите, а обичаните, обичат независимо от обстоятелствата.

Тук не става въпрос за чувства. Ако знаете, че сте обичани, всичко, което може да ви изкара от релсите, хвърлете в голямата кофа и го смесете с любовта на Исус.

В една текстилна фабрика се виждаше плакат на който пишеше:

„Когато конецът ви се заплете, извикайте бригадира“.

Ана бе от новите, които скоро постъпиха на работа в тази фабрика.

Нишката ѝ се оплете и тя си каза:

– Какво толкова? Ще се оправя и сама.

Опита се, но положението стана още по-лошо.

Накрая се обади на бригадира ,като му каза:

– Направих най-доброто, което можех.

– Не, не си го направила, – скара ѝ се бригадира. – За да направиш най-доброто, трябваше да ми се обадиш.

Какво се случва, когато обстоятелствата или проблемите ни излязат извън нашия контрол?

Когато опитаме сами да оправим бъркотията само влошаваме нещата.

Често зацикляме в религиозността си и се движим по течението. Четем Библията си, молим се, посещаваме църква в неделя и може би домашна група като рутинни ритуали, но когато дойдат проблемите и сме разтърсени от тях, е време да погледнем към Бога Създателя.

Не бива да бъркаме дърветата с гората.

Затова нека, когато се сблъскаме с трудна ситуация или проблем, да повдигнем поглед отвъд второстепенните неща към единствения истински Бог, който е готов да помогне.

Всички други неща, които правим, са просто средства или дисциплини, за да се доближим до Господа, но те никога не са били предназначени да заменят Бога.

Години наред Емил се бореше със зависимостта си.

Той често си повтаряше:

– Как мога да бъда достоен за Божията любов?

Продължаваше да ходи на църква, но усещаше, че съществува непреодолима пропаст, която го държеше далеч от Бога.

И все пак, когато Емил се молеше искрено за нещо, Бог му отговаряше.

Той също изпрати хора, за да го насърчат и утешат в трудни времена.

След няколко години Емил осъзна, че Бог постоянно му помагаше и показваше, че винаги го е обичал и се е грижил за него, тогава той започна да се доверява на Божията прошка и любов.

– Сега знам, че ми е простено и мога да се приближа до Него, въпреки че все още се боря със зависимостта си.

Независимо дали сме безпомощни жертви на обстоятелствата или се борим с последствията от собствения си грях, Бог ни открива Своята любов непрекъснато.

В Своята милост и благодат Той ни привлича обратно към Себе Си.

Обърнете се към Него. Следвайте Го и продължавайте да ходите с Него всеки ден.