Болка и голяма мъка. При изключително тежки обстоятелства Данаил Симеонов загуби своето дете.
Когато спусна момченцето си в гроба и се върна у дома си, той започна сериозно да разсъждава върху смисъла на страданието.
Данаил дълго време се рови в Библията за да търси подходящи стихове по тази тема, но това не му помогна, да се пребори с мъката си по загубеното си дете.
За това застана на колени и се помоли:
– Господи, помогни ми в тази ситуация …..
По време на молитвата Данаил несъзнателно отвори очи и видя на стената текст в рамка, който майка му бе донесла, когато той не бе у дома си, а плачеше на гроба на сина си.
Текстът бе окачен веднага на стената, но когато Данаил се върна в къщи не му обърна внимание. Но сега, когато погледна към него, той изтри сълзите от очите си и прочете на глас:
– „Доволно ти е Моята благодат“.
Тези думи силно го докоснаха и той се помоли:
– Господи, направи така, че да бъде за мен достатъчна благодатта Ти.
В отговор на молитвата си Данаил чу:
– Защо искаш това, което вече ти е дадено? Аз Съм се погрижил Моята благодат да е достатъчна за теб. Нима се съмняваш в това? „Доволно ти е Моята благодат“.
От този момент това слово се вряза дълбоко в сърцето на Данаил и той благодари на Бога.
Това е ценен урок и за нас. Не превръщайте Божиите факти в молитва или надежда, а ги използвайте като съществуваща реалност. И вярвам, че тогава в тях ще намерите сила.
