Бог иска да научим нещо. Всяка буря е училище. Всеки процес е учител. Всеки опит е образованието. Всяка трудност е за развитието ни.

Повечето от нас са бавно учащи се. Ако не научим нещо, Бог ще ни върна пак в дадената ситуация.

Случаят ще се върне, защото Бог е по-заинтересовани от нашия характер, отколкото нашия комфорт. Той иска да станем по-скоро като Христос, отколкото да направи нещата лесни за нас.

Може би вие сте изправени пред голямо затруднение в момента. То може да бъде заболяване, вина, финансов проблем или напрежение в отношенията.

Има ли Бог дума за теб, докато започва вашия проблем? Абсолютно. Бог ти казва: „Не се отказвайте . . Порасни“. Този малък и временен проблем на страдание, ще ни донесе огромна и вечна слава, много по-голяма от неприятностите.

Разбира се, в САЩ има гениални изобретатели и велики учени. Но какво можем да кажем за цялата нация или „средностатистическия американец“?
Ето ви един пример за това, в какво вярват американците.

Ако знаете, че жаргон е специфичен термин или израз, който се използва в различни райони или в среда от представители на определена професия, то вие сте по-умни от 17% от американците.

Да, само 83% от жителите на САЩ знаят значението на тази дума.

В същото време 12% американци са убедени, че жаргон е името на някакъв вид екзотично месо.

А 5% вярват, че това е планета от Слънчевата система.

Интересно, ако се попитат българи току що завършили средното си образование за това, какви ли отговори ще се получат?

Учебната година във Финландия е подобна на нашата. Започва през август и завършва в края на май.

През есенното полугодие има три четири дни есенна ваканция и две седмици Рождествена.

През пролетта има една седмица февруарска ваканция и една Великденска.

Учебната седмица е петдневна. Занятията започват в 8 или9 часа сутринта и продължават до обяд.Урокът трае 45 минути, след което се провежда 15-минутна почивка.

Но има и разлики с нашето образование.

Изпитите се заменят средните оценки по предметите. Те са основа за прием в колеж или лицей – втора степен на образование, след която можеш да отидеш на работа или да постъпиш в университет.

Има мъчителни моменти в живота на всеки индивид.  Но понякога на човек му става толкова тежко, че той не може да устои на предизвикателствата и се срива.

Трейси бе хоспитализирана с тумор в мозъка, който едва не я уби. Когато я докараха в болницата състоянието ѝ бе много тежко.

Лекарите успяха да отделят опасното образование, но по време на операцията възникнаха усложнения, които доведоха до реанимацията, а после и до последвалата я интензивна терапия.

Когато основната заплаха бе премахната, възникна друг сериозен проблем.

– Аз съм сама, а и тази мъчителна болка, – каза си Трейси след всичко, което бе претърпяла, –  няма надежда да оздравея.

Така Трейси вместо да се раздели окончателно със заболяването си, се превърна в пациент, готвещ се да умира. Човек, който нямаше за какво да живее. Тя се бе предала и нищо интересно, не очакваше в живота си.

Но един ден в стаята ѝ влезе неочаквано четириногата Даря. Куче с добри очи, излъчващи нежност  и подкрепа. То имаше опашка въртяща се от радост, като вентилатор.

Даря не бе нахална. Тя погледна пациентката на кревата и сякаш с поглед я попита:

„Мога ли да дойда при теб на кревата?“

А след като Трейси ѝ разреши вдигна муцунката си към нея и последва въпрос изразен със съчувствие в очите:

„Как си?“

Точно от това се нуждаеше Трейси. Като че ли тя намери някой, който да вярва в нейното оздравяване и искрено да го желае.

Кучето остана при жената. Скоро тя сподели с хората, които я обслужваха в болницата:

– Сега вече си лягам да спя щастлива.

Нещата за Трейси започнаха да се нареждат безпроблемно. Малкото куче успя това, което лекарите се мъчеха да направят от няколко седмици. То изцели душата ѝ. Само Даря инстинктивно разбра от какво се нуждае тази жена.

След няколко дни Трейси започна да отменя един след друг курсове на терапия. Тя не се нуждаеше повече от лечение и скоро бе изписана от болницата.

Даря направи малко чудо. Буквално спаси от ръцете на безнадежността своята нова стопанка.

„А благочестието със задоволство е голяма печалба, защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо „.

Бог е по-заинтересовани от нашия характер, отколкото от комфорта ни. Той няма да ни даде неща, ако не сме научили принципа на удовлетворението.

Доволство не е липса на амбиция. То означава щастие независимо от обстоятелствата.

Как да се премахне недоволство? Можете да го направите, като отстраните причината сравняване. Ние сравняваме всичко – тревни площи, коли, съпрузи и съпруги, дрехи, образованието на децата ни.

Всеки път, когато се сравняваш с някого, това започва да се превръща в недоволство. Трябва да се научиш да престанеш да се сравняваш с другите.

Доволство не идва естествено, това е нещо, на което ние трябва да се научим. Ако правим това, Бог обещава да отговори на всичките ни нужди.

Една от най-големите тайни е да се научим да бъдем доволни и да осъзнаем, че наистина не притежаваме нищо. Всичко е на заем.

Нищо не сме донесли в този свят и нищо няма да изнесем от него. Ние просто сега го използваме, докато сме тук, на земята. Това се нарича, да разполагаш с нещо.

Вие сте управител или настойник на това, което Бог ви дава възможност да имате, докато сте тук, но това не е наистина ваше. Когато разберете какво Бог дава в живота ви, вие ще държите благословенията с отворена ръка и няма да настръхвате, когато ги губите.

Научете се да бъдете доволни, защото нещата не са трайни.