Има три впечатляващи песни за Божията милост в Библията. Едната  е на Ана, която благодари ан Бога за детето, което Той ѝ дава.

Моисей и Мариам, заедно с целия народ, благодариха с песен на Господа за избавлението си от Египет.

Мария, майката на Исус, същи прослави Бога за избавлението, което идваше на света с Божия Син.

От тези три песни можем да научим много за Бога и Неговата воля.

Ана възпя Божията милост към бедните и сиромасите, които подценяваме. Трябва да ценим всички хора.

Мойсей откри Божията милост чрез любовта, с която Господ води народа си. Победата не бе на страната на силните, а в любовта на Бога. Никое добро не идва от насилието, а само чрез любов.

Мария също прослави Божията милост. Бог се смилява към смирените, които осъзнават нуждата си от Него

Нашата цел не е силата, а любовта, която идва от Господа и е споделена с другите хора.

Дамян се бореше с един грях, който бе станал нещо обичайно за него. Той поиска подкрепа и съвет от един по-възрастен вярващ, който му каза:

– Ако наистина си християнин няма да ти е трудно да контролираш пороците в сърцето си.

Дамян искаше да му изкрещи: „Това не ми върши работа, а и не е вярно“, но си замълча. Все пак този човек бе по-възрастен от него…

„Ние сме християни, – каза си Дамян, – защото сме осъзнали, че сме грешни и имаме нужда от Божието водителство. Тогава какво следва от това?“

Той се помоли:

– Господи, прости ми този грях…помогни ми….

Но продължаваше да се чувства виновен.

На следващата неделя пасторът в църквата проповядваше за Божията безкрайна благодат.

– Греховете ще ни съпътстват постоянно, – каза той, – но ние трябва да ги признаем пред Бога и да продължим напред“.

Тези думи ободриха Дамян. Те бяха наистина верни, но вината и срамът не го оставиха.

Веднъж един много близък приятел на Дамян, след като го изслуша и разбра проблемът му, каза:

– Бог е вятър в гърба ти, а не дъжд в лицето ти. Господ не ни връща назад, за да ни натяква нашите грехове, а ни води напред. Ако приемем Неговата прошка и продължим напред, ще видим новия живот, който Той ни е обещал.

Изведнъж Дамян осъзна:

– Бог е простил греховете, сега е мой ред да си простя сам на себе си. Нима аз съм по-голям от Бога, че не мога да направя това?

Времето бе хубаво. Но Младен не го забелязваше, защото с нетърпение очакваше Пенка. Тя беше в отпуск и скоро си бе дошла у дома.

Младен крачеше нервно напред назад, Пенка закъсняваше.

– Какво я е задържало, – сърдито мърмореше Младен. – Жалко, че няма телефон, иначе до сега да съм ѝ се обадил.

Младен започна да губи търпение и ….изведнъж тя пристигна.

– Извинявай, – каза Пенка. – Наложи се да говоря с една жена. Тя имаше голям проблем. Не можех да я оставя така. Беше много отчаяна.

– Ти си позволила тази жена да вземе от „нашето“ време? И се надяваш аз да те разбера?

– Но, Младене, тя бе в нужда, а аз бях на точното място. Нима не трябва да ѝ помогна?

– Добре, Пепи, ти си като добрия самарянин, но как се чувстваш, когато закъсняваш за среща? – попита Младен с лека ирония в гласа.

– В такива ситуации съм се научила да се доверявам на Бога и Той винаги е промислял за това, – отговори твърдо Пенка.

– Тогава щом закъснея, – сбърчи нос Младен, – ще моля Бог да ми помогне да се справя с последствията.

– На всеки може да се случи да закъснее, – вдигна рамене Пенка, – но ние имаме избор как да реагираме. С раздразнение или с увереност, че Бог ще ръководи нашите стъпки.

– И какво? – засмя се Младен. – Нека си закъсняваме, няма значение, че някой ни чака и си губи времето заради нас.

– Когато се доверим на Бога, сърцето ни се изпълва с мир, – заяви Пенка. – А как е твоето сърце след като роптаеш и негодуваш?

По-късно Младен сам установи, че когато накара хора да го чакат, ако той е имал основателна причина, те му прощаваха за неудобството, което им е причинил.

Веднъж попитали един мъдрец:

– Колко вида приятели съществуват?

– Четири, – казал той. – Има приятели като храната, всеки ден човек има нужда от тях. Съществуват приятели като лекарство, търсите ги само тогава, когато се чувствате зле. Има и такива, които са като болест, те сами те намират. Но най-желателните са тези, като въздуха, те не се виждат, но са винаги с теб.

Когато Иванов попаднеше в компания и се разбереше, че е пастор, някои от хората се усмихваха подигравателно и подхвърляха:

– Щом сте пастор, трябва ли да внимавам какво говоря?

– Как да ви наричаме сега?

Те само „искаха да знаят“ дали има някакъв етикет, който трябва да спазват.

В църквата Иванов срещаше хора нови във вярата, които често го питаха:

– Има ли някакъв модел за молитва? А система?

– Бог ще ми се ядоса ли ако кажа нещо неправилно?

Иванов се опитваше простичко да им обясни нещата:

– Исус попита двамата слепци: „Какво искате да направя за вас?“ Той искаше да чуе техните нужди и желания. Как отговориха мъжете? Много просто и ясно: „Да се отворят очите ни“.

– И все пак аз се притеснявам Нима е достатъчно така обикновено да Му Го кажа? – попита един младеж, който само преди две седмици призна Исус Христос за свой Господ.

– Това, за което ви разказах, – опита се още по-ясно да изясни Иванов, – не е ли добър модел за нашите молитви? Представете си, че Исус ви попита: „Какво искаш да направя за теб?“

– Нима Христос иска да Му разкрием сърдечните си желания? Нали Той знае и мислите ни дори, тогава защо е всичко това?

– Целта на Бог е да ни отвори очите по този начин, за да видим, че винаги е с нас. Ако престанем да се притесняваме как точно се молим, ще се обръщаме към Бога със сърцата си и ще се радваме на Неговата изобилна милост.

–