Архив за етикет: Нобелова награда

На опашка за своето дете

rontgen_wilhelm_sПрез 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Най-добрият източник на вдъхновение

hemingway_6_sКогато Хемингуей разбрал за присъждената му Нобелова награда за романа му „Старецът и морето“ се засмял и казал:
– След като романа ми „От другата страна на реката и в дърветата“ беше отхвърлен единодушно от критиците, бях решил до края на живота си да не напиша нито ред.
Няколко години по-късно той нямал пари и решил да напише една история, за да се разплати с кредиторите.
Така се появил романа  „Старецът и морето“.
– От тогава се питам,  – смеел се Хемингуей, – недостига на пари най-добрия източник на вдъхновение ли е?!

Най-доброто вдъхновение

След като научил за награждаването на романа „Старецът и морето“ с Нобелова награда Хемингуй се засмял и казал:
– След романа „От другата страна на реката, в сянката на дърветата“, който единодушно бил отхвърлен от критиката, аз реших до края на живота си да не напиша нито един ред.
След няколко години  той се оказал без никакви пари в джоба и решил бързо да напише нещо, за да си разчисти сметките с кредиторите.
Така се появил „Старецът и морето“.
От тогава се питам: Дали липсата на пари у един писател се явява най-добия източник на вдъхновение?

Писмо за любовта от Джон Стайнбек до сина му

Джон Стайнбек .е носител на Нобелова награда през 1958 г. Той е автор на книгите: „На изток от Рая“, „Гроздовете на гнева“ и „За мишките и хората“

В едно от писмата си той отговаря на сина си, които е признал, че е лудо влюбен в Сюзън. Писмото на бащата е пълно с любов, мъдрост, нежност и оптимизъм. А ето какво гласи и самото писмо:

Ню Йорк

10 ноември ..1958г.

Скъпи Том,

Ние получихме твоето писмо тази сутрин. Ще кажа какво мисля по въпроса, а след това Елейн (майката на Том) ще напише нейната гледна точка.

Първо, ако си се влюбил, това е добре, това е най-доброто, което може да се случи на всеки. Не позволявай на никой това чувство да го направи малко и незначително.

Второ има няколко вида любов. Една от тях е егоистичната, съпроводена с с жестоко и алчно чувство. Такава любов подчертава собствената си важност. Това е уродлива и дефектна любов.

Другият вид любов ти помага да откриеш в себе си най-доброто – доброта, внимание, уважение. Уважение не като маниери и поведение, а много повече, да признаеш другият за уникален и ценен.

Първият вид любов може да те направи болен, малък и слаб, а втората може да освободи в теб сила, мъжество, доброта и даже мъдрост, за чието съществуване вътре в теб не си знаел.

Ти казваш, че това не е кучешка любов. Ако чувствата ти са дълбоки, наистина не е такава..

Мисля, че ме питаш за това, което чувстваш. Ти сам знаеш, че това е много по-добро, от всичко друго. Искаш да ти помогна да разбереш, какво да правиш по-нататък и ето какво мога да ти кажа.

Усети блаженството, радостта и благодари.

Обект на твоята любов е най-добрата и най-красивата. Постарай се да бъдеш достоен за нея.

Това, че обичаш някого, не е толкова страшно, че да не можеш да говориш за него. Но трябва да разбереш, че някои хора са много стеснителни и с това човек трябва да се съобразява.

Момичето знае или усеща, това което чувстваш към него, но то иска да го чуе от теб.

В случай,. че това чувство остане без отговор по една или друга причина, това не го прави по-малко ценно или добро.

И накрая, разбирам, че ти усещаш, че те обичат и аз много се радвам, че си влюбен.

Ще се радваме да се срещнем със Сюзън и с удоволствие ще е приемем. Елейн ще се погрижи за всичко, това е в кръвта й. Тя също знае много за любовта и може би, тя ще ти помогне повече, отколкото аз.

И не се страхувай, че ще я изгубиш. Ако това е правилно, то ще стане. Главното е да не се бърза.. Нищо добро няма да изчезне.

С любов,

Па

Жив лазер

Изследователи са създали първия лазер от биологични материали, човешка клетка и флуоресцентен протеин, получен от медузи.
За да се създаде лазер, представляващ тесен поток от кохерентно, монохроматично и поляризирано излъчване е необходим материал умножаващ светлината, идващ от външен източник и система от огледала, определящи посоката на светлините лъчи, не позволяващи тяхното разсейване.
Изследователите са работили с ембрионални клетки от бъбрек, в които бил внесен ген на зелен флуоресцентен протеин-GFP, в резултат на което клетките започнали да синтезират протеини в големи количества.
Зеленият флуоресцентен протеин излъчва зелена светлина, когато е облъчен със синя светлина. Той се използва широко в биологичните изследвания, тъй като с него могат да се маркират  различни клетъчни структури и  по-лесно да се следят промените, които настъпват в тях, дори и в реално време.
През 2008 г. трима учени, които направиха много за изучаване на GFP и въвеждането му в лабораторна практика, са удостоени с Нобелова награда.
След въвеждането на гена GFP в ДНК клетките, те се поставят между две огледала, на разстояние 20 микрона, което пречи на разсейването на излъчването. Когато клетките са облъчени със синя светлина, те генерират поток от лазерно излъчване със зелен цвят. Това излъчване може да се наблюдава с невъоръжено око. Клетките са останали живи до края на целия експеримент.
Разбира се, интензивността на лазера не може да се сравни по сила с тези на истинските лазери, но тази технология може да намери приложение в биологичните и медицински изследвания.