Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.

Изследователи от САЩ са разработили гъвкава сонда, служеща за вземане на малки течни проби.  Идея за реализирането на изобретението, била почерпена от действието на хоботчето при пеперудата.

Новата сонда се управлява дистанционно, при вземане на проби от опасни течности.

Изследователска група от Университета в Клемсон първоначално си е поставила задача да създаде система за взимане на проби от малки количества течности. Искали това да става гъвкаво и лесно.

След като наблюдавали как се храни пеперудата и изучили структурата на хоботчето ѝ, изследователите решили да създадат изкуствена версия на хоботчето на това насекомо.

В хоботчето на пеперудата има два вида пори. Много малки за взимане на течности и големи, които издигат течността по хоботчето. За създаването на подобна система са взели порести полимерни влакна и ги сплели в една нишка. За целта са използвали специално модифицирана методика за електропредене.

Този метод се състои в следното. Въвежда се заряд в течна среда. За сметка на преминаването от по-висок електрически потенциал към по-нисък се образува дълго влакно. Модификацията на класическото електропредене се състояла в това, че образуваните влакна се събирали с помощта на две противоположно въртящи се четки вследствие, на което се получавала нишка. Най-трудно било да се съберат отделни влакна с необходимите свойства, така че относително големите по размер пори да играят ролята на капиляри, а малките пори в отделните нишки трябвало бързо да вземат пробата.

За управлението на новата система и улесняването на правилната му ориентация към целта, били въведени магнитни частици в порестия полимер. Чрез тях се контролирал изкуствения хобот с помощта на магнитно или електрическо поле. Гъвкавостта на новото устройство позволява да го прикрепят към микрокапилярна система. Така могат да се вземат проби от труднодостъпни участъци, като определени елементи на престъплението или опасни течности.