На 29 ноември 1980 г. при търсене на нефт в американскито езеро Пенер погрешка била пробита дупка в една от солените мини под езерото.
Водата бързо увеличила отвора до 35 сантиметра и се спуснала надолу.
Езерото станало плитко и в него потекла вода от Мексиканския залив свързан с Пенерния канал.
след известно време езерото от сладководно станало солено. Максималната дълбочина се увеличила 100 пъти. Вследствие, на което напълно се изменила околната екосистема.
Архив за етикет: нефт
Средства за промишлен шпионаж в петролната индустрия
В Кушинг, щата Оклахома, се намира най-голямата в Америка нефтена база. Тя притежава 10% от обема на търговските петролни резерви на САЩ. Нивото на резервоара традиционно се счита за основен фактор, влияещ върху цените на акциите на петрола.
Който има точни данни за запасите в Кушинг, притежава ценна информация за движението на цените на нефта. Търговците, на които тази информация попадне преди да я получат останалите, имат голямо конкурентно предимство. Не е изненадващо, че съоръжението за съхранение в Оклахома Сити стана обект на вниманието на финансовите компании, с прилагане на най-модерните съоръжения за хай-тек шпионаж.
Преди това съхранение на петрол се наблюдаваше от сателит.
Но, тъй като само 234 от 315-те цистерни в Кушинг, са оборудвани с плаващи покриви, визуално наблюдение не дава пълна картина за промените в запасите. Над останалите резервоари има фиксирани покриви.
Журналисти са направили разследване и са разбрали, какви нови средства се използват за разузнаване в Кушинг и другите нефтохранилиша.
Bloobmerg прави наблюдение два пъти седмично, чрез спътник под наем за снимане на резервоарите.
Такива снимки са станали отдавна стандартна процедура. Нивото на нефта се оценява по размера на сянката от плаващите покриви върху стените на резервоара. Създадена е специална програма, която автоматизира този процес. В последно време за разузнаване са започнали да използват инфрачервени камери, които позволяват да се следи нивото на нефта, дори и при фиксирани покриви.
Най-съвременни технически средства са използвани от компанията Genscape, която е специализирана в шпиониране на петролни съоръжения в Европа и САЩ. Тя използва не само инфрачервени камери, но и електромагнитни сензори, предаващи даните на екран. Те измерват потреблението на енергия в нефтената база, определят кога са включени помпите, колко нефт е изтеглен и колко дълго са работили тези съоръжения. Информация незабавно идва при борсовите търговци, банките, хедж фондовете и други клиенти, които са платили на Genscape предварително.
Китайските учени са използвали сеизмично оръжие
Група китайски учени за първи път са използвали за наблюдение на напрежението в горните слоеве на скалите в пукнатини на провинция Юнан, така наречените въздушни пушки. Това са система от резервоари закачени под голямо налягане на въздуха. Тези пушки са се превърнали в източник на сеизмичната енергия, предизвикваща малки земетресения с контролирани параметри.
Геолозите отдавна използват сеизмичните вълни в минните изследвания за търсене на находища на нефт и газ. По принцип това се прави с динамит, но при надводни изследвания тази техника не работи.
Били направени 111 експеримента и съгласно сеизмографите, всеки изстрел поражда сеизмична вълна с магнитут 0.5. Събраните изследвания с развитието на сеизмичните датчици и системата GPS ще позволи в бъдеще да се открият признаците на нарастване на напрежението в проломите,които подсказват за предстоящо земетресение.
Червилото е вредно за здравето
Изследване на лекари е доказало, че червилото е вредно. Вредата е не само върху устните, но и върху вътрешните органи.
Оказало се, че са вредни всички червила. Изследването е направено върху 30 продукта отговарящи за грижата на устните. Една трета от тях са съставени от некачествен нефт.
Облизвайки устните си вие внасяте в устата си, а след това и в стомаха си всички вредни и канцерогентни вещества, които могат да се попият от околната среда. Това допринася за развитието на злокачествени тумори на храносмилателната система, устните и устната кухина.
Не случайно именно при жените най-често срещаните злокачествени образования са в стомаха, на второ място след рака на гърдата.
Произхода на кехлибара
Това е едно много загадъчно съкровище на земята. От къде са се взели тези уникални камъни, стоящи на границата между живото и мъртвото?
Вече няколко хилядолетия хората обработват и използват кехлибара. Дълго време те са се опитвали да разгадаят тайната свързана с произхода на „слънчевите камъни“.
Какви ли не версии са изказани. Смятали са го за застинала на слънцето морска пяна, вкаменен на морското дъно нефт и дори за рибено масло.
За първи път Плиний Стари писал за органичния произход на кехлибара. Той забелязал, че когато го запалвал той пушел и издавал миризма на смола.
През XVI век, хората вярвали, че кехлибар се формира от смолисто течно вещество в дълбините на земята и се втвърдява само на открито. В средата на XVIII век Ломоносов отхвърли аргументите на защитниците на тази хипотеза и доказал растителен произход на кехлибар.
Северна Европа е равнина и покрита с ниски хълмове. В нея има множество реки, блата и езера. Тук растат субтропични хвойнови широколистни гори. Климата по тези места е топъл, с яко изразени сухи и дъждовни сезони. Средната годишна температура е около 20 градуса. В най-горния пояс на горите растат секвои, по-надолу борове и ели. Наред с тях са и бука, дъба и други широколистни дървета. Под тях растат папрати и мъхове.
Преди много години климата по тези места е бил топъл и влажен. В резултат на това, субтропичните и тропически гори са се преместили на север. Обилното изтичане на смола от хвойновите дървета се явявало като защитна реакция при приспособяването им към новите необичайни условия за тях. Пожарите, ураганите, насекомите и други животни повреждали дърветата, а това допринасяло за още по-голямо отделяне на смола.
Смолата се плъзгала по стволовете и капела от клоните. Окислението на бъдещите „слънчеви камъни“ продължило доста дълго време. В плодородната почва смолата станало по-твърда и се покрила с дебела тъмнокафява кора.
Течащите води изкъртвали вкаменената смола от почвата и я отнасяли до устието на реките. Там тя се наслагвала, а останалото извършило времето.