След войната в близост до Воркут изграждали нова мина. В групата работили двама християни. В неделя те отказали да работят, след което жестоко били бити.
Новият началник на лагера решил да ги довърши.
Веднъж в неделя, когато тези двама християни отново отказали да работят, между охраната имало вместо две шест овчарски кучета, които не били хранени.
Началникът на лагера заповядал на християните да излязат от строя. Всички затворници затаили дъх, те добре знаели какво означава това.
Пред строя излязъл старец, а зад него младеж. Извели ги и ги накарали да вървят към тундрата. След тях пуснали гладните кучета.
Когато дочули, че ги догонват освирепели кучета те се обърнали с лице към тях. Прибрали ръцете си за молитва пред гърдите и насочили лице към небето.
Всеки знаел, че кучетата след минути ще настигнат християните и ще ги разкъсат. Много от затворниците закрили  с ръце очите си.
Но какво е това? Гладните кучета стигнали до християните, отскочили в страни от тях и започнали да ги обикалят в кръг. Злият лай преминал в радостно ръмжене. Кучетата пълзели около християните и започнали да лижат краката им.
Едва сега след като било прекратено злобното лаене на кучетата всички чули, че двамата мъже пеели.
Затворници и част от охраната започнали да се кръстят и да плачат. Началникът на лагера бил навел глава и като че ли се затворил в себе си.
Накрая кучетата били извикани, а на християните било заповядано да се върнат в строя.
Един от присъстващите очевидци по-късно разказвал:
– В този момент, аз разбрах, че има сила, която може да надвие всяка друга сила. През тези дни много от затворниците приеха Господа, в това число бях и аз.
Всички са безсилни там, където Бог изявява Своята сила.

Попитали един програмист от Рига:
– Какво е това политическа далновидност?
Тогава той им разказал един случай от своето детство.
Живеел с родителите си в общ апартамент. Техният съсед бил евреин. Работел като бръснар. Обичал да си попийва.
Веднъж така се напил, че свалил портрета на Хрушчов, който висял на стената. Стъпкал го с крака, след което веднага бил отведен  в милицията и жестоко пребит.
На сутринта бил събуден от леко докосване по-рамото. Началника на милицията му зашепнал:
– Сега ще ви закараме у дома, моля да ни простите! Само ми кажете, от къде имахте сведения, че през тази нощ ще бъде свален от всички постове?

През 1938 г. адмирал Исаков бил заместник комисар на Военноморските сили.
Един ден през 1946 г., Сталин му се обадил и казал, че се смята да го назначи за началник на Военноморска щаб, който през тази година бил преименуван на Генералния щаб на Военноморските сили.
Исаков заявил:
– Другарю Сталин, трябва да ви информирам, че имам сериозен недостатък, ампутиран ми е единия крак.
– Това единствения ли ви недостатък е, за който искате да докладвате? – последвал въпрос.
– Да, – потвърдил адмирала.
– При нас по-рано началник щаба беше без глава. И нищо особено, работеше. Вие нямате един крак, това не е толкова страшно, – заключил Сталин.

Преди години живял един човек. Вика ли му Петър. Той продавал грозде и дини, но имал желание да напусне селото си и да се пресели в някой малък град, околийски началник да стане.
Един човек решил да му помогне. Взел лист хартия и започнал да пише молба. Така и така, желая да ме назначите за  околийски началник, обричам всичките си земни дни на държавата. Изпратили писмото и зачакали отговора.
А днес, а утре, пък вече няколко дни се изтърколили, превалила и седмицата, задал се и края на годината, а отговор нямало.
Често хората го подпитвали:
– Какво става? Кога ще те повикат? Не ти ли омръзна да чакаш?
А той засмян и весел отвръщал:
– Нали е за добро. Ще стане. Бог е милостив.
Изминали деветнадесет години. Петър остарял, но си живеел весело с надежда в сърцето. Веднъж скоропостижно се гътнал, легнал и повече не станал.
Тогава от града дошло писмо с държавен печат  специално за Петър. В него пишело, че го правят околийски началник на един малък град. Радостната вест закъсняла.
А на гроба му написали: „На този свят които се надяват, Бог на онзи да ги утеши!“

Силните хора не се оплакват. Това е загуба на сили.
Погледнете заобикалящата ви среда. Много често ни се случва да се сблъскваме с хора, които се оплакват. Дали заради здравето си или недостига от материални средства няма значение списъкът е доста дълъг. В числото на оплакващите влизат, както роднините, така приятелите, съседите и съвсем непознати хора.
Освен това хора, които постоянно правят това, се оказва, че не успяват в нищо. Те се оплакват от правителството, от идиотския началник, ….за тях цялата вселена е несправедлива.
Направи следното. Вземи един лист и напиши поне пет причини, поради които не сте успели в нещо. Погледнете тези причини внимателно и…вземете химикала и ги зачертайте с голям дебел кръст и изпишете на листа голямо „Аз“.  Да, вие сте единствената причина, за да не успеете. Вие самите сте отговорни за всичко ставащо в живота ви.
Не прехвърляйте вината на другите, те могат да отговарят само за своите постъпки.
Силните хора поемат пълна отговорност за своите действия и резултатите, които получават, независимо дали са положителни или отрицателни.
Не трябва да обвинявате другите хора. Ако сте сбъркали намерете в себе си сили да признаете всяка грешка и проблем възникващ във вашия живот. Преди всичко това е ваша вина. Разбира се, че е по лесно отговорността да хвърлиш върху някой друг, вместо да признаеш вината си за станалото. Да, това е лесно, но то няма да ти помогне да успяваш занапред.
Станете отговорни за действията си и това непременно ще ви помогне да успявате във всяко нещо. Не се колебайте, всичко зависи от вас!