Когато Дуайт Айзенхауер, командваш американските войски в Европа по време на Втората световна война, се срещнал с маршал Жуков го почерпил с Coca-Cola.
Напитката много се харесала на маршала и той помолил да му изпратят от нея в щаба, но в безцветен вариант, за да не заподозрят Жуков в поклонение на американския империализъм.
Чрез президента Труман молбата била предадена на производителите на Coca-Cola. Химиците успели да премахнат цвета на напитката
Пратката била в обикновени бутилки с бяла капачка, на която била изобразена червена звезда.
Така на Жуков били изпратени най-малко 50 каси с Coca-Cola.

Огорчен търговец на Coca-Cola се завърнал от Израел.  Един приятел го попитал:
– Защо продажбите ти в Израел бяха неуспешни?
Търговецът обяснил:
– Когато отивах там, бях сигурен в успеха, но имах затруднения, не знаех иврит. И реших да рекламирам напитката с тези картинки: „Умирам от жажда, пия Coca-Cola и бягам…“. Поставихме картинките навсякъде, където можеше.

– Добре измислени картинки, това трябваше да проработи! –  казал приятеля.
– Аз също бях сигурен в това, но никой не ме предупреди, че те четат от дясно на ляво.

Долината на река Хунза, граница на Индия и Пакистан, се нарича „оазис на младостта“. Продължителността на живота на жителите на тази долина е 110-120 години. Те живеят и повече от 160 години, 120 година е средната продължителност на живота в района. Те почти никога не се разболяват и изглеждат млади.
Следователно съществува определен начин на живот, при който хората се чувстват здрави, щастливи, не стареят, на 40-50 годишна възраст месните се къпят в ледена вода, даже при -15 градуса. До сто години играят подвижни игри. 40-годишна жена при тях изглежда като девойка. На 60 години са запазили стройността и изяществото на фигурата си. На 65 години все още раждат деца.
През лятото те ядат сурови плодове и зеленчуци, а през зимата сушени кайсии, покълнали зърна и овче сирене.
Има период, когато плодовете не са узрели, той се нарича „гладна пролет“ и продължава от два до четири месеца. През тези месеци, те почти нищо не ядат, но един път на ден пият напитка от сушени кайсии. Този режим на хранене строго се спазва.
Интересното е, че за разлика от съседните народи, външно те приличат на европейци. Според историците, основателите на първите общини били търговци и войни от армията на Александър Македонски, останали тук по време на похода край река Инд.

Кантата е сериозен жанр на хоровата музика. И ето ви поредната баховска шега „Кантата за кафето“.
Както е отбелязано от музикалните историци, тя се явява отговор на социалното движение, свързано със забраната жени да пият кафе. Смятало се е, че тази напитка ги прави стерилни.
Сюжетът на кантатата е прост. Възлюбеният на младата Лизхен я научил да употребява новата напитка, която отскоро се била появила в Европа.

Бащата бил решително против увлечението на дъщеря си към Клаус и кафето.
Въпреки многократните призиви  „пий по-малко кафе, мой приятелю!“ Ключовата арии заключава, „Ах! Как сладък е вкусът на кафето! По-мек от хиляда целувки, по-сладки от вино!“
Щастливият край на операта е традиционен: младите са женени, и неумолимия баща пие за тяхното здраве … чаша кафе.

За да получат напитката в компанията са работили 5 години.

Продуктът има вкус и мирис на истинско уиски, а на външен вид по нищо не се отличава от обикновеното. Това звучи странно, защото спирта съществено влияе на вкуса на напитката.

В състава на уискито освен традиционите вода, глицерин, натурални и изкуствени ароматизатори, млечна киселина и карамел влизат абсолютно неразбираеми и плашещи съставки, като 1-бутанол, калиев сорбат, аспартам и ацесулфам К и фенилаланин.

Трудно може да се твърди, че е създадено безалкохолно питие при положение, че в него се съдържа 0,2-1% спирт. Съществуват няколко технологии за получаване на безалкохолна бира, но и при малкото съдържание на спирт безалкохолното питие придобива друг вкус.

Въпреки всичко безалкохолното уиски било подкрепено от Американския съвет за ислямска храна и продукти. Все пак то може да се окаже добро решение за хора, които не употребяват алкохол поради религиозни причини, при тежки медицински заболявания или когато човек просто трябва да седне зад волана.