Едно момче попитало баща си:
– Какво е „алтернатива“?
Бащата помислил известно време и започнал да обяснява на сина си:
– Представи си, че си пораснал и искаш да се заемеш сериозна с някаква работа. Купуваш кокошки. Те ти носят яйца. В определен срок ти се излюпват пиленца и ти придобиваш много кокошки. Ставаш богат собственик на птицеферма. Имаш автомобили, коне…..
– Татко, но аз искам да зная какво е „алтернатива“.
– Нали това се опитвам да ти обясня, сине, – продължил бащата. – Ти си богат, но изведнъж наводнение залива фермата ти. Ти губиш всичко, твоите пилета ще потънат, защото са глупави птици и не могат да плуват.
– И какво е алтернатива, татко?
– Алтернативата, сине мой в случая са патките.

Вила Епекуен е курорт разположен на 600 км от Буенос Айрес. Той е бил построен през 1920 г., и половин век по-късно става популярен за туристите, защото тук е могло да се почине на уникалното солено езеро Лаго Епекуен. Днес на мястото на това селище има само руини. 25 години преди това то е било под водата в резултат на наводнение.
Езерото Лаго Епекуен е било туристическа Мека, то притежава уникални свойства. Езерото е 10 пъти по-солено от кой да е океан и съвсем малко отстъпва на Мъртво море. Терапевтични свойства на водата му са известни отдавна. Тук идват да лекуват депресия, ревматизъм, кожни заболявания, анемия и даже захарен диабет.
Първите заселници в селището са се настанили в края на 19 век. Скоро след това населението нараснало. Имало железопътна връзка с Буенос Айрес и скоро пътуващите от Южна Америка наводни аржентинския курорт.
В средата на 20 век тук почивали ежегодно около 2500 човека. През 1970 г. в селището живеели повече от пет хиляди души, работели около 300 предприятия, включително хотели, ресторанти, плувни басейни, магазини и музеи.
Природата обаче не е била благосклонна към този край. Поради увеличилото се количество падащи валежи, нивото на езерото се покачило и на 10 ноември 1985 г. огромен поток от солена вода залял голяма част от селището. До 1993 г. селото било изтрито от земята. Нивото на водата  до 10 метра.
През 2009 г. с постепените климатични изменения, водата започнала да отстъпва и започнали да се виждат руините на селището.
От хиляди коренни жители на Вила Епикуен, по тези места се върнал само 81-годишният Пабло Новак Той вече няколко години живее тук сам, чете вестници и си спомня за разцвета на селището преди три десетилетия.

Дървета обвити в паяжини представляват невероятно зрелище. В света няма много случаи на този природен феномен.

Скоро, в края на март тази година подобна картина са наблюдавали жителите на пакистанската провинция Синд. Причина за това било наводнение с невероятни мащаби, което заляло голяма част от територията на Пакистан. От него се спасявали хора и животни, кой както може.

В числото на спасените били и паяците. Търсейки убежище, те се настанили на малкото на брой дървета, които се намирали край пътя. Тъй като нивото на водата не спадало, паяците били принудени да останат на дърветата за постоянно. Така те започнали да плетат мрежи и резултата не закъснял.

Обикновено казват, всяко зло за добро. След появата на паяжините по дърветата, намалели комарите, които пренасяли малария, защото паяците енергично започнали да ги унищожават.

Но този процес има и отрицателно въздействие. Мрежите на паяците ограничавали светлината на дърветата и  те започнали да загиват..

Жена пита мъжа си, трейедер-търговец на ценни книжа:
– Скъпи, ние толкова години живеем заедно, а аз и до сега не мога да разбера с какво се занимаваш?
– Това не е толкова трудно за разбиране.
Например,  решили сме да развъждаме зайци. За целта купуваме зайци, клетки и всичко необходимо за това. Представи си, че през нощта е станало наводнение и всички зайци са се удавили.
Сутринта седя и мисля, защо вчера не сме купили риба.

Тази врата е построена през 1559г. за отбрана на мястото на старата порта разрушена от наводнение през 1526г. И двете врати са получили наименованието си от манастира „Св. Екатерина“, който се намирал наблизо.
Това е единствената градска врата в Брашов, която се е запазила от средновековието.
В по-стари документи вратата на Екатерина е спомената, като врата на власите. Тя е била единственият вход, от който можели да се възползват румънци живеещи в района Шкей. На тях не им било позволено да използват останалите четири входа.
По времето на саксонското управление 13-17 век, на румънците им било забранено да имат собственост вътре в крепостта, за това те се заселили зад градските стени.
Те могли да влизат в града само в определено време, при това трябвало да заплатят такса за правото си да търгуват вътре в крепостта.
Вратата има три етажа. Над входа е изобразен герба на Брашов. Четирите малки кули символизират юридическата независимост на града и правото да вземат решение за смъртно наказание.
Сега входната кула е музей.