25 годишен японец бил обявен за издирване, изчезнал без вест след като напуснал родния си град Сендай. На 23 август той отлетял за шампионата в Япония по хазартни игри в Китакюшу, което било на другия край на страната.
След два дена неговото място в самолета за връщане се оказало празно. Майката веднага алармирала в полицията.
И изведнъж, след две седмици изчезналият син неочаквано се върнал. Оказало се, че бил ограбен в Китакюшу и вместо да се обърне към полицията или да позвъни на семейството си, той преминал пътя от Китакюшу до Сендай пеша за 11 дена.
За щастие, в обувките му били скрити 2 хиляди йени, с които вместо да се обади в къщи, използвал за храна по обратния път към дома си. След 11 дена, изминавайки почти 1400 километра загорелия „пътешественик“ се явил на прага на родния си дом.
Майка му казала:
– Бях шокирана, мислех, че виждам призрак.
Синът в интервю за японската преса смутено признал:
– Не исках да безпокоя никого. Извинявам се на всички, които са се тревожили за мен.

По едно време с родителите си се преместих на друго място да живея. Учителката ми беше същински дракон. Тя имаше собствена система за разпределяне на учениците по чиновете.
Класната стая беше разделена на две зони – за умни и за глупави.
Когато постъпих в това училище, тя ме подложи на малък тест. Аз не се справих добре с въпросите за дробите и бях изпратена в половината на двойкаджиите.
След няколко месеца учителката си промени мнението за мен и ме премести при умниците. Трябваше да си сменя мястото с най-добрата си приятелка.
Така че горчивите уроци на живота започнах да получавам много рано. И първият от тях беше:
„Не бъди толкова умна, иначе ще загубиш всичките си приятели.“

Шестоъгълни клетки с витла могат да бъдат независимо свързани една с друга от двете страни, образувайки странен дизайн. Без значение как се събират модулите, устройството все пак ще летят във въздуха, ще бъде в състояние да балансира и маневрира.

Такава модулна конструкция за „мултикоптери“ са разработили в Швейцария. Всеки пропелер не може да лети отделно от останалите, това е възможно само ако се включи към масива Distributed Flight Array.

Свързването на модули един с друг става на няколко етапа. Първо те получават команда да намерят еднакъв обект. Например, ярко осветено място. Това е необходимо, за да могат модулите да се приближат един към друг.

Апаратът има колела, за да може да се придвижи до даденото място. След това, се включват инфрачервени сензори. Сближилите се модули се завъртат около оста си и се включват магнити по периметъра на конструкцията. Те съединяващи частите едни с другите.

Тогава витлата на модулите синхронизират движението на целия масив и той се вдига във въздуха.

Една девойка, където и да ходела, обикновено оставяла по-добрата част от пътя за някой друг, а тя вървяла по по-трудно проходимата.

Веднъж я попитали:

– Защо не вървиш там, където пътя е по-добър?

– С мен винаги върви Господ, – казала девойката, – и аз му предоставям по-доброто място.

Каква невинност, но колко красота и доброта!

Каква вяра само, че Господ винаги е с нея и тя даже Му отстъпва по-доброто място от пътя.

Дано Бог ни даде такова съзнание, че да не ходим там, където Той не би дошъл с нас.

Бог винаги ни вижда и знае какво казваме, къде отиваме и какво правим.

Да му даде дължимото място в живота си и в сърцата си!

Живяло някога едно голямо семейство. Дошло време да се преместят на друго място. Когато всичкия багаж бил вече изваден и натоварен, между възрастните и децата започнал сериозен спор.
Едни били „за“, а други „против“ да се всеме дворното куче с тях.
И този, от чиито зъби се страхувал в полунощ крадеца, лежал и внимателно слушал човешкия разговор.
„На тях вече не съм им нужен…..трябва ли изобщо да живея“?
…И повече не се надигнал, а покрил с лапи главата си.
Едно поколение по-късно, семейството отново трябвало да се премести на по-слънчево място.
Бившите деца стояли около багажа и спорели, дали да вземат старите с тях или не……