Един човек се смятал за философ, ходел навсякъде и казвал:
– Аз съм философ. Разбрах смисъла на живота. Достигнах мъдростта.
Срещнал го един човек и му казал:
–  Знаеш ли, че истинският философ е този, който може да изслуша всеки укор, всяко оскърбление спрямо себе си и при това да не се възмути?
„Философът“ казал:
– Давай!
И другият започнал:
– Глупак, нещастник, ………
Този слушал, докато на другият му свършили „избраните“ думи, погледнал го и казал:
– Разбра ли най-после, че аз съм философ?
Човекът отговорил:
– Бих ти повярвал, ако не беше ми го казал.

Едно малко момиченце се върнало от разходка с дядо си. То отишло при майка си и казало:
– Мамо, как бих искала да имам очите на дядо!
– Защо са ти? – изненадала се майката. – Твоите очи са млади и красиви. Те виждат по-добре от тези на дядо ти.
– Не, мамо, той може да види това, което аз не мога. Когато ние се разхождаме той ми казва: „Погледни дете мое, колко велика е Божията мъдрост, която е създала всичко“. А аз не виждам нищо.
– Разбирам, мила моя, – казала майката, – но ако ти искаш да виждаш така, както вижда дядо ти, не са ти нужни неговите очи, а знание, мъдрост, които се натрупват с годините и чисто сърце.
Действително, за да се види Божията мъдрост и милост, красотата на Неговите творения и Самият Бог, не са нужни специални физически очи, а чисто и мъдро сърце.
Можеш да имаш чисто сърце само чрез Исус Христос. Чисто означава, отсъствие на примеси и вредно съдържание, като вина, грях……
Ако Христос живее в нас, гордостта не ще царува в живота ни, в сърцето ни няма да има гняв и омраза, милосърдието ще е в основата на отношенията ни с другите и няма да служим на собствените си желания, а на ближните.

В едно село живеел младеж. Той бил безнадеждно влюбен в първата красавица на областта. Девойката покорила всички сърца на младежите в околността. Тя много се гордеела със своята красота и на никого не отдавала предпочитанията си.
Тогава младежът решил да стане войник, силен и смел. Станал офицер, отличил се в битки, получил множество награди и се надявал девойката да склони и да стане негова жена. Но тя даже не погледнала към него.
Младежът решил да стане богат. Девойката не би устояла пред скъпите подаръци. Отишъл да се учи при един търговец. Скоро започнал и свой бизнес, забогатял, но когато се върнал и поднесъл подаръци на девойката, тя равнодушно ги приела.
Без да губи надежда младежът решил да придобие мъдрост. Тръгнал по света да събира знание. След няколко години се върнал като мъдрец, когото уважавали всички. Не отишъл в дома на красавицата, а се установил в дома си и започнал да споделя придобитите знания.
Минало време, девойката така и не се омъжила, смятайки, че за нейната красота са недостойни направените й предложения. Но всеки ден огледалото отразявало отминаващата привлекателност. Вече никой не искал да я вземе за жена. Прекомерната гордост и арогантност отблъсквали хората. Останала сама, тя дошла при мъдреца и го попитала, иска ли да я вземе за жена. И той се съгласил.
Хората се възмутили:
– Защо си вземаш за съпруга свадлива жена, която ти е направила толкова много зло?
Мъдрецът се усмихнал и казал:
– Аз виждам само доброто в нея. Ако не беше тя, аз не бих станал такъв, какъвто съм сега.

Един човек прочел в една книга, че Бог е създал всичко според строгите правила на неговата мъдрост. До тогава той си мислел, че всичко е възникнало случайно и хаотично, и за това това твърдение много го изненадало.
През деня се разхождал из града и си помислил: „Нима навсякъде наоколо във всичко има някакъв порядък?“
Откъснал едно цвете и започнал да го наблюдава. Той преброил венчелишчетата и тичинките и забелязал, че те са пет. Той откъснал още няколко цвята и се убедил, че те са еднакво конструирани с невероятна точност.
„Как е възможно това? – помислил си той. – Ако цветята, както и всичко друго са възникнали случайно, някои от тях ще имат пет венчелишчета, други две, а трети едно. А те всичките имат по пет, нито повече, нито по-малко. Всичко е направено строго, в определен ред. Кой тогава може да измисли всичко това и да го направи толкова красиво и точно?“
Известно време той прекарал в дълбок размисъл. Лицето му отразявало съсредоточеност и силна вътрешна борба. Изведнъж той извикал силно:
– О, аз виждам!
Решително откъснал още едно цвете, целунал го и казал:
– Растете мили цветенца, пейте и вие птички, вие имате Бог. А сега чрез вас и аз Го имам и вярвам, че Този, Който е създал вас, е създал и мен.
Човекът издигнал благодарствени очи към небето и цялото му лице се преобразило. Целият бил преизпълнен с радост. Това била неговата лична среща с Бога.
Бог, в Своята любов към хората, по разни пътища ги води към познание на божествената истина за Себе Си и делата на Своите ръце. Внимателното „разглеждане на творението“ е един от тези начини.

– Хайде да играем на война, – казало едно момче на друго, – както възрастните го правят.

– Аз не знам как се прави това, – отговорило другото момче.

– Аз ще ти покажа, – казало първото, – тук ще сложа камък и ще кажа, че е мой. Ти ще ми кажеш, че е твой. Така започва спор, а след това и война.

Сложили камъка и първото момче казало:

– Този камък е мой!

– Не, – казало другото момче, – той е мой!

– Казвам ти, че той е мой, – настоявало първото момче.

– Ако е твой, вземи си го, – казало другото момче.

И така спорът приключил и нямало война.

За съжаление не всички спорове така бързо и безобидно приключват. Понякога от малка кавга се получава истинска война със всичките ѝ последствия.

Кавгата е следствие от взаимна вражда, упрек, обвинения и препирни. Преди пламъка има пара и дим, а преди кръвопролитието кавга. Горещият спор запалва огън, а острата кавга пролива кръв. С кавга не се стига до нищо хубаво. От опит се знае, че хора подложени на влиянието на кавгата, веднага избухват.

„Винаги съм се опитвал да не се ядосвам и да отстъпвам при кавга, – казва Лев Толстой, – така съм постигал и мир, а след това и сам се успокоявал. Почти винаги съм съжалявал, че кавгата не е била прекратена още в самото начало“.

Старай се в спор думите ти да бъдат спокойни, а доводите аргументирани. Не предизвиквай противника, а го убеди. Една ирландска народна мъдрост казва: „По-добре твърдост без гняв, настойчивост без скандали, вежливост без надменност.“ А руската добавя: „По-добре е да се избягва кавгата, отколкото да се прекрати.“

Нека да бъдем мирни хора!