Най-малко шест слона са попаднали под колелата на влак в източна Индия.
Експресния влак е ударил стадо слонове пресичащи железопътната линия. Сред мъртвите животни има и две малки слончета. При сблъсъка е загинал пътуващ във влака железопътен служител.
Предполага се, че машинистът не е могъл да спре навреме, поради лошата видимост. В района имало мъгла. Движението на влаковете било възстановено след 8 часа.
В Индия живеят около 25 хиляди диви слона, които в много райони на страната се смятат за свещени.

Законът е мъгла, образувана от човешки настроения и грешки, която обгръща морето на живота и затруднява спокойното плаване на лодките, натоварени с деловите и социалните стремления на хората. Заразата, породена от погрешни съждения е благоприятна среда за процъфтяването на всички човешки злини. Мелница, в която случайно уязвените биват смилани между острите камъни на насилието и сляпата съдба. Поле на странна, съдбоносна, интересна, но безплодна битка на умове, в която невежите и неспособните, умните и озлобените, а също и слабоволните еднакво се превръщат в пионки, в играчки в ръцете на адвокатите, злоупотребяващи с техните настроения, суета, желания и нужди. Едно нечисто, отвратително, покваряващо зрелище, едно болезнено тълкувание на човешките слабости и грешки, явяващо се коварна уловка или капан.
В ръцете на силните, законът може да бъде щит и меч, капан, поставен пред краката на непредпазливия, вълча яма, изкопана на пътя на ония, които те преследват. С една дума, той може да бъде превърнат във всичко, което силните пожелаят. Врата към незаслужени облаги, в облак прах, който може да се хвърли в очите на ония, които се опитват да съзрат правдата, в завеса, спусната произволно между истината и нейното претворяване, между правосъдие и присъда, между престъпление и наказание. В повечето случаи юристите са интелектуални наемници, които могат да се купят и продадат за всяка кауза.
Човек винаги се забавляваше, когато слушаше техните банални, но прочувствени разсъждения за морала и в същото време ги наблюдаваше как лъжат, крадат, извъртат по всякакъв повод и за всякаква цел. И най-големите сред тях не са нищо повече от големи и безскрупулни хитреци, които подобно на паяци дебнат в тъмното иззад гъсто изплетените си мрежи приближаването на непредпазливи човешки мушици.
В най-добрия случай животът е свирепа, нечовешка, жестока, безжалостна борба, в която законът е едно от средствата, а неговите представители, едни от най-презрените участници.
Човек също използваше закона така, както би използвал и всяко друго оръжие, за да се предпази от някоя житейска беда и избираше адвокатите си така, както би избрал тояга или нож, с които да се защити.
Те са само оръдия нож, ключ, тояга, с които си служиш, и нищо повече. И след като ти свършат работа, плащаш им и ги забравяш. А що се отнася до съдиите, по правило те са некадърни юристи, издигнали се до положението си благодарение на някаква щастлива случайност, които не биха могли да се мерят с адвокатите, ако им се наложеше да си разменят ролите.
Човек не изпитваше уважение и към тях, твърде добре ги познава. Знаеше колко често те се проявяваха като подлизурки, политически кариеристи и политически наемници, нечии оръдия, приспособленци, изтривалки за краката на финансово и политически могъщите.

Мъглите гинеха като сънища под острото зрение на слънцето. И там, където през нощта беше страшно, се простираха осветени и бедни пусти пространства.
Земята спеше разголена и мъчителна като майка, от която се е смъкнало одеялото. По река, от която хора пиеха вода, като насън още пълзеше мъгла и рибите, очакващи светлината, плуваха с ококорени очи по самата повърхност на водата.
Оттук до селото оставаха още пет-шест версти, но вече се виждаха неораните ниви около буйната река. Забелязваха се вече и ниски места, където живееха тамошните хора.

Група тинейджъри с ръководителката си влязоха в новооткрития универсален магазин. Момчетата смутено се оглеждаха наоколо, а момичетата забелязваха и най дребните неща в украсата, допълненията към щандовете, необичайния интериор, до сега неприлаган към никоя друга сграда.
Групата пое навътре. Всеки разглеждаше нещата, които го интересуваха, но гледаше да не се отдалечава много от другите.
Пазаруването завърши успешно и всички се насочиха към изхода. Изведнъж едно високо слабо момче усети, че някой му бърка в джоба. Погледна объркано жената, която нахално се опитваше да му набута в джоба кутия цигари. Извика смутено:
– Какво е това? Какво искате от мен? Махнете тази кутия от мен.
Момчето се изчерви и пъпките избили по лицето му още повече изпъкнаха на слабото му лице. Очилата му потънали в лека мъгла нацяло объркаха младежа.
Ръководителката на групата приближи, за да разбере какво се е случило:
– Какво става тук? – попита тя едрата жена увита в кафяв вълнен шал под, който се подаваше поизносена черна пола.
– Исках само да му продам една кутия цигари, – с дрезгав глас избоботи жената, – а той крещи, като проскубано пиле.
Момчето окопитило се, бързо каза:
– Но аз не пуша.
Жената го изгледа злорадо и се изсмя:
– Ти мъж ли си?… Не пушел…., – жената махна с ръка и се отдалечи от групата.
Така и не можаха да разберат логиката й. Ако не пушиш не си мъж или щом си мъж трябва непременно да пушиш. Групата дълго се вълнуваше след случилото си. Едни подкрепяха гледната точка на тази странна жена, а други се присмиваха на съученика си. А момчето беше смутено и объркано. Какво лошо има в това, че не пушиш?

Гущерите гекони нямат клепачи, така че те са принудени периодически да овлажняват специална прозрачна мембрана върху очите с върха на езика си.
Други вид гекони, които живеят в пустините на Намибия, използват тази особеност и за обратния процес.
Всяка сутрин върху дюните се спуска мъгла, която се кондензира в очите на гущера. След това той я облизва, за да утоли жаждата си.