Разговарят двама младежи:
– Чух, че си почнал работа в градската библиотека. Хареса ли ти новата работа?
– О, вече ме уволниха.
– Защо?
– Преместих всички книги за еволюцията в раздел „фантастика“…

Веднъж поставили канарче в клетка с врабчета, за да ги научи да пеят. Но бедното птиче замълчало съвсем. Боязливо се забило в ъгъла на клетката, а след това започнало да чирика като врабчетата.

Стопанинът разбрал грешката си и отделил канарчето, но то продължавало да чирика като врабче. Най-накрая канарчето било поставено сред себеподобни и се излекувало от подражателното имитиране на врабците. След това то започнало отново хубаво да пее.

Така е и с хората, особено с децата и младежите. В каквото общество живеят, каквито приятелства завързват, такива и маниери възприемат.

„Не се лъжете: Лошите другари покваряват добрите нрави“. Нравите засягат волята, любовта, милосърдието, страстите. Народът, населението и племето не са зависими от личността на всеки индивид, а от приетите житейски правила, привички и обичаи.

Добродетелта трябва да се вгражда в хората, особено млади и деца, без изключение. И преди всичко основните и фундаменталните, като мъдрост, умереност, смелост и любов.

Вие не може да построи сграда, без основа. Всички лошо закрепени части към основи, няма да устоят.

Примерите трябва да се придружават от инструкции и правила за начин на живот, за да се засили подражанието.

Например, защо и как да се избегне ревността?
Как може да се защити сърцето от мъка и всякакви несгоди? Как да се предизвика радост? Как може да ограничи гневът, да се премахне престъпната любов?

За да се защитят децата и младежите, е необходимо да се отделят от общността на лошите хора, така че те да не ги заразят. „

Достатъчно ли е да се дава образование само на 2–3% от децата, за да израсне в България свободно образовано поколение?
Трудно да се променя манталитетът на възрастните. Но ако работата с младежта се окаже успешна, след 15–20 години, родените в нова България, ще определят политиката и тогава нашата страна ще бъде нормална. Капитализацията на нашите компании няма да е по-малка, отколкото в някои страни, а пенсиите ще са достатъчни.
Нашите държавници правилно са пресметнали, че на децата не им трябват Интернет. И висше образование не им трябва. Те трябва да останат неуки, да пият, да се отдават на различни пороци, за да гласуват за когото им каже телевизорът и да не задават въпроси как всъщност действат в страната политиката и икономиката.
Икономическото развитие на България зависи от интелектуалния й потенциал. Суровинните отрасли в страната ни имат ограничен потенциал за нарастване. Не защото имаме малко запаси, запасите за сега има много. Минералните ресурси са огромни, но това никому не е нужно. Колкото и да се потим да продадем повече, отколкото сега, няма на кого. Съвременният свят е свят на информационните технологии. Това е свят, където се продават и купуват продуктите на интелектуалния труд.
Сред нашето население 2,5–4 милиона души са активната движеща сила на обществото, това са учени и предприемачи, с други думи, интелектуалният елит. Това са хора, които у нас и другаде печелят над 100 хиляди долара годишно. Всеки от тези хора създава интелектуални ценности за не по-малко от 350 хиляди долара годишно.
Обръщам внимание на следното: брутният вътрешен продукт, който могат да дават тези хора, е по-голям от целия брутен вътрешен продукт, който можем да получим от всички отрасли на икономиката, взети заедно. И това наистина е така.
Задачата е да се възпроизвеждат висококвалифицирани хора. Какво е необходимо за това?
Първо, образование и култивиране на идеологията на предприемчивостта. Обикновено образование никому не е нужно. Разумни хора има колкото щеш. Ценен е само онзи човек, който може да настрои ума си в служба на индустрията, в служба на обществото. Ето такъв човек струва пари.
Смятам, че създавайки усещане за неувереност и незащитеност у младежта и предприемачите, нашата система нанася огромни щети на страната. Държавната идеология, господстваща в правозащитната ни система, води до това, че хората напускат страната.
Лесно можете да пресметнете колко всъщност може да спечели един такъв човек през целия си живот. И колко би могла да спечели страната, ако този човек работеше тук. Та, ако двайсет и петгодишен човек напусне страната, защото го е нагрубил някой катаджия или го е проснал по очи на земята някой данъчен полицай, от това страната губи милиони долари. Само за един миг. Изхвърля ги. Всяка година хиляди такива хора напускат България.

Беше горещо и едва се понасяше знойния пек. Сянката на голямата топола беше приютила група младежи. Те весело се закачаха и подръпваха от цигарите на току-що отворена кутия. Старец седеше на пейката пред отсрещната къща и ги наблюдаваше. Изведнъж се надигна и се насочи към групата под дървото.
Спря пред тях, хитро се усмихна и закачливо каза:
– Хубаво правите, момчета!
Младежите го изгледаха презрително. Очакваха, че пак ше ги мъмрят за цигарите, за това само измериха стареца с поглед отдолу нагоре и му обърнаха гръб.
Старецът се направи, че не забелязва реакцията им и назидателно продължи:
– Осигурявате работа на толкова хора. Няма да затворят фабриката за цигари. А ако се разболеете ще падне някой лев за лекарите, аптекарите и санитарите в болницата.
Младежите взеха да се усмихват и да се побутват:
– Какви ги приказва този? Да не е мръднал? – попита един от тях, с ръкави навити до лактите.
Другите се засмяха и леко го побутнаха:
– Остави го….. нали ги знаеш възрастните…, – промърмори друг.
Старецът сякаш изобщо не ги чуваше. Почеса се по главата и продължи:
– А до къде водят цигарите? До гроба. А и за там трябват хора. Нали някой трябва да изкопае гроба. И за тях ще падне някой лев.
Младежите бяха смутени. Последните думи не им се харесаха много и бързо напуснаха сянката. След като се отдалечиха на няколко крачки, двама от групата ядосано хвърлиха цигарите си.
Е, и това е нещо, за другите май трябваше малко повече време за да осмислят нещата.

Днес на 21 януари се празнува сравнително младия празник –  Денят на прегръдката.
Празникът се е появил през 70-те години на XX век в студентските среди на западноевропейските младежи.
На този ден момчета и момичета са се прегръщали едни други без някаква особена причина.
Според „поверието“, когато хората се прегръщат споделят дружеска топлота.
Съществуват и научни доказателства за полезността на прегръдката. Дружелюбното докосване повишава имунитета, стимулира централната нервна система, повишава нивото на хемоглобина в кръвта, както и хормона окситоцин, който предизвиква благоприятно разположение към други хора.
Прегърнете се и загърбете всичко лошо!