Легна и се замисли. Пред очите му оживя образа на покойната му майка. Спомни си думите й:
– Кое е най мекото нещо на света, сине?
– Пухената възглавница, – й бе отвърнал без да се замисли.
– Не, синчето ми, твоята ръка е най-мекото нещо на света.
Той не беше й повярвал, но после забеляза, че лягайки върху меката възглавница, слагаше ръчичка под бузата си. Да, майка му се бе оказала права.
– А кое е най-сладкото нещо на света? – отново го бе попитала тя.
Тогава той бе изброил всички лакомства, които познаваше, но майка му бе поклатила глава:
– Не , най-сладкото на света е водата.
Майка му и този път се бе оказала права. Каквито и сладки неща да бе ял и пил, когато бе жаден, водата му се струваше по-сладка от всички тях.
Веднъж мака му го попита:
– А какво е щастие?
Бързо и бе казал тогава:
– Да имам голяма къща, като палат.
Майка му бе въздъхнала:
– Не, синко, не. Запомни, че най-голямото щастие на света е да бъдеш свободен.
Тя гледаше в една точка, а очите й се бяха напълнили със сълзи. Думите й бяха докоснали нещо съкровенно вътре в него. И той реши непременно ще бъда свободен.

Един богат парижанин, живеещ в безделие и лукс, разочарован от живота, решил един ден да се разходи по брега на Сена.
По време на разходката си, той бръкнал в джоба си и напипал портмоне. Изведнъж го осенила идея, да даде тези пари на някое бедно семейство.
Скоро погледът му бил привлечен от едно бедно жилище. Той влязъл в него и видял болна вдовица да лежи на мръсна постеля. Майка на шест деца, гладни, объркани, не знаещи какво да правят.
Богатият мъж им подал портмонето си. Сълзите на скръб се заменили със сълзи на радост. Майката и децата така трогателно му благодарили, че изпълнили сърцето му с радост, обич и щастие. Изведнъж той възкликнал:
– Аз не знаех, че благодеянието носи толкова много щастие! Сега аз намерих смисъл в живота си. Ще служа на болните, бедните и вдовиците.
В сърцето му се появили  любов и милосърдие към бедните, нуждаещите се, сакатите и инвалидите.
Името му дълго време се споменавало с любов в най-бедните кътчета на Франция.

Случайно яйце на орел се оказало между другите яйца в една ферма. След известно време заедно с другите пиленца на света се появил и младия орел.
Минало време и покрилото се с пера пиленце почувствувало желание да лети. То попитало майка си:
– Кога ще се науча да летя?
Бедната кокошка, тя дори не осъзнавала ,че не може да лети. Нямала представа как другите птици учат малките си да летят.  Трудно й било да признае незнанието си, за това казала:
– Още е рано момчето ми. Ще те науча, когато станеш готов.
Минали месеци и младия орел започнал да подозира, че майка му не може да лети.. Но той не се решавал сам да полети, тъй като това безумно желание да полети било в противоречие с благодарността, която изпитвал към птицата, която го е отгледала.

Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.