Всичко започнало, когато двама фотографи решили да тръгнат на сафари  е северна Ботсвана…
При своята разходка забелязали лъвица, която убила самка бабуина.
Нататък събтията се развили съвсем невероятно.
Фотографите случайно се натъкнали на група от бабуини, които преследвали лъвица. За съжаление лъвицата хванала една от тях. Фотографите решили да видят какво ще стане по-нататък, тъй като забелязали, че върху мъртвата маймуна се намира малкото ѝ.
Когато лъвицата се готвела да отнесе мъртвото тяло на жертвата си, мъничкото слязло от майка си и побягнало към съседното дърво, за да се качи на него ….. Но било много слабо, за да направи това. Лъвицата започнала да се приближава към него. В този момен всички очквали кървава разплата, но ….
За всеобщо удивление, лъвицата проявила към малкото само любопитство. Тя започнала да играе с изплашеното маймунче. То било ранено и много слабо….
И този кадър бил неочакван за всички. Мъничкото се успокоило и започнало да играе с лъвицата.
Другите лъвици дошли, проявили любопитство, но нямало никаква агресия, докато не дошъл един самец, който получил неочакван рев изпълнен с негодувание срещу него.
На съседното дърво сидели бабуините и наблюдавали ситуацията. И когато се появила възможност един от тях скочил долу и отнесал малкото със себе си.

Алгоритъмът предложен от американските учени ще помогне не само правилно да се раздели тортата, но и земите между отделни градове и държави.
В работата се намесва науката. Учените са предложили алгоритъм, така че разпеделението на парчетата да е справедливо, всички да са щастливи и никой да не остане обиден.
Автори на справедливото разпределение на тортите са станали математикът Юлий Барбанел от Юнион Колеж и политологът Стивън Брамс от университета в Ню Йорк.
А ето и самият алгоритъм.
1. В делението участват две деца – играчи и независим съдия – майката.
2. Първоначално кандидатите казват, кои части от тортата предпочитат. Според математическата терминология те сами определят техните функции на вероятностна плътност – ФВП
3. След това съдията отбелязва всички точки на пресичане на ФВП от двете страни и съотвентно спрямо тях разпределя порциите за всеки играч.
Ако на този етап всяко от децата получи равни части, задачата е решена. Ако не, алгоритъмът се прилага отново.
Играчът, получил най-голямо парче от тортата при първото разпределяне е длъжен да подели със своя противник тези парчета, където съотношението на техните ФВП е най-малко.
Процесът продължава до тогава, докато двете страни не получат еднакво количество торта, оценявайки получените им порции по еквивалентността на цеността им.
Разбира се, тази методика работи при крайни числи за разделяне на тортата и линейните ФВП на двамата играчи.
Учените смятат, че техния алгоритъм може да се прилага и при разделянето на земя между съседи – хора, градове или държави.
Резултата от разпределението е не само справедлив, но също така много ефективен и елиминира всякаква завист и недоволство.

Нина беше бременна в четвъртия месец. Външно не се забелязваше много. Тя беше пълничка и за това стомахът ѝ не се открояваше ясно. Когато приятелят ѝ разбра за положението, в което се намираше, изпадна в шок.
Предлагаше ѝ няколко пъти да махне детето, но тя отказваше. Той я молеше, казваше ѝ:
– Това дете ще разбие кариерата и живота ми.
След това започна да я напада и оскърбява. Повтаряше ѝ:
– Грам стотинка няма да ти дам за него. Никога няма да го призная за свое дете.
Нина плачеше много, даже по едно време, за да престане този натиск, беше готова да абортира, но майка ѝ я спря:
– Няма нищо страшно, ще го родиш, ще го отгледаме и възпитаме, и без негово участие.
Подкрепата от майка ѝ я успокои, даде ѝ нови сили и тя реши да роди детето, независимо от всичко.
С приятеля си не се бе виждала цял месец. Срещна го в универсалния магазин. Беше с родителите си, но и тримата се направиха, че не я познават и я подминаха без да я поздравят. А по-рано родителите му бяха толкова приветливи и добре настроени спрямо нея.
Нина се разплака. Стана ѝ много мъчно. Не можеше да си обясни, как това може да случи? Раждането на едно дете е истинско чудо. Някои двойки не могат да имат деца, лекуват се и правят разни изследвания. Много семайства взимат деца от детските домове и ги правят част от тяхното семейство. Други прибягват до инвитро, не това не винаги помага.
А сега те имат дете и баща му не ще да чуе за него.
Нина постояно плачеше, но тя разбираше, че трябва да е силна. Трябваше да мисли не само за себе си, но и за малкия човек, който носеше в утробата си.
Веднъж Нина отиде при генеколога за поредния преглед. Когато излезе от клиниката заваля силен дъжд и тя повика такси. По пътя за в къщи, тя разговаряше с шофьора на таксито и му сподели мъката си. Нищо чудно, че някои таксиметраджии стават истински психолози. Той я изслуша внимателно, а след това каза:
– Бих му ударил един токат на този в зъбите. Ще му изкривя физиономията, за да разбере, че не трабва да изоставя бременно момиче. Трябва да носи отговорност за това, което е направил.
Когато пристигнали до дома ѝ, Сашо, така се казваше шофьора на таксито, поиска телефония ѝ номер и я попитал:
– Мога ли да ви звъна някой път.
Нина не се замисли много, на едно лисче записа номера си и му го даде.
След три дни Сашо позвъни и ѝ предложи да се поразходят. Тя се съгласи. Така те започнаха често да се срещат. Между тях нямаше нищо интимно, срещаха се като стари приятели. Сашо ѝ даваше сили, помагаше ѝ и я подкрепяше докато тя роди.
Нина роди и нарече сина си Александър. В този момент тя беше найстина щастлива, разбирайки, че няма нищо по-прекрасно от това да държиш дете в ръцете си. Дойде и Сашо. Той взе детето, прегърна го, а по бузите му потекоха сълзи. Повярвайте, в такива моменти животът може да ви даде много повече.
Сашо застана на колене и каза:
– Нина, знам че веднъж са те предали и изхвърлили и сега трудно би повярвала на кой да е мъж. Сега ти имаш дете и съвсем не ти е до какви да е взаимоотношения. Но аз те обичам. Обикнах е още първия път, когато те видях и със всяка нова среща любовта ми към теб растеше. Аз обикнах сина ти, той е дълбоко в сърцето ми. Би ли се омъжила за мен. Аз ще приема детето като свое. И ние ще бъдем семействао.
Минаха три години и те са много щастливи, а тя пак е бременна.
За умните мъже децата са радост, а за глупавите тежест.

Това е рядко природно явление.
В Далечния Изток се намира Тюленов остров. Там е намерено едно необичайно новородено. То е албинос.
Има необичайна рижа окраска и сини очи.
Изглежда майката го е отхвърлила, а съплемениците му са го изгонили от общноста си.
Когато хората го намерили, то било само. Мъничето имало тъжни очи.
Първоначално го нарекли „най-самотния тюлен в света“, но сега това име не му подхожда.
Намереното мъниче хората не захвърлили, а го изпратили в сочинския делфинариум.
Там тюленчето нарекли Нафаня. Сега то е много щастливо.

Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.