Те живееха сред зеленина, красота и чистота. Планините над тях опирах уморените си чела в гъсти облаци, а птичата песен не секваше от сутрин до мрак. Бяха бедни хора и не можеха да си позволят много, но бяха щастливи.  Доволни от малкото, рядко се оплакваха.
Радваха се на черния хляб и ябълковия сладкиш. През лятото децата ходеха боси и изобщо не им идваше наум за обувки. За тях се сещаха чак през есента, когато започваха да се стягат за училище.
Един ден пощальонът пусна в една от пощенските кутии някакъв рекламен каталог. И това отрови целия им живот.
От този ден нататък никой не беше доволен и щастлив. Този каталог разстрои взаимоотношенията в семейството, в което бе попаднало и не само това….. Като „болест“ изпълзя и си проправи път към другите домове.
До този ден всичко беше тихо и спокойно, но навсякъде започнаха да разглеждат този каталог. Отначало само от любопитство, но после и с копнеж. Скоро хората забравиха за красотата на планината и всичко, което ги заобикаляше.
Вместо да излязат навън на чист въздух, те оставаха в домовете си, с погледи приковани в каталога, чувствайки се нещастни, че не могат да притежават всичко това.
Един ден мъж на средна възраст, с коса започнала да посребрява, се оплака:
– Жена ми постоянно прави намеци и ние да си вземем нещо ново, та да се почувстваме и ние като хората.
Друг изпъшка до него:
– Децата постоянно мрънкат за това и онова….
Нищо не бе както преди. Мирът и разбирателството бяха напуснали този благословен край.

Навярно не съществуват хора, които да не обичат пъпеш. Сладкия, ароматен вкус на пъпеша го прави изискан и достъпен десерт. Пъпеша узрява в втората половина на лятото и именно по това време много предпочитат да варят сладко от него. Конфитюрът от пъпеш дава не само да се наслаждаваме на вкуса на тези плодове през зимата, но и снабдява човешкия организъм с множество полезни вещества.
Янтарното и ароматно сладко от пъпеш с лимон ще ни подари многоцветно настроение и частица от лятото през зимните вечери.
Ето какво ни е нужно, за да си сварим сладко от пъпеш: 1 кг от месестата част на пъпеша, 1 кг захар и сок от 6 лимона.
Приготвя се по следния начин:
Пъпеша се очиства и се отделят семките. Месестата част на плода се нарязва на малки кубчета. Тези парчета се разбъркват със захарта и се оставят така да престоят една нощ.
На следващия ден оставете сместа да заври, намалете огъня и варете, докато пъпеша стане прозрачен. Добавете лимоновия сок и варете до получаване на нужната консистенция.
Изсипете полученото сладко в буркани и ги стерилизирайте за кратко време.

Лято. Вечер. Всеки би желал в такова време да бъде на чист въздух. Особено ако вашата градина е изпълнена със загадъчен ореол обвиващ новите осветителни прибори.
Тези осветителни тела могат да направят обикновената вечер незабравима.
В днешно време можете да изберете градинско осветление задоволяващо и най-капризния вкус. И въпреки това, дизайнерите продължават да изненадват с нови оригинални решения.
Искали ли сте да се чувствате по-близо до небето? Създайте за себе си и близките си съзвездия на стената. Сега това е възможно благодарение на Kaleidolight.
Този начин за осветление създава завладяващ светлинен ефект. Той се осъществява чрез цветни стъклени тръбички с различен диаметър.
Идеята за тях принадлежи на Али Ганджавян.
Ефектът на звездната светлина или светулките се получава благодарение на алуминиевите накрайници поставени на края на всяка тръба.

Колкото са сложни изчисленията на физиците. Техните резултати са винаги осезаеми и се проверяват в практиката. Сигурна съм, че за електричеството са написани милиони книги, които не съм чела и по този въпрос са работили милиони хора, за които не съм и чувала. Но виждам светлината, която е  от него.

А къде е върховната добродетел, резултат от цялото богословие и всички тайнства?

Духовните ценности на човека остават незабележими, защото са естествени. За това и християнството никога не е на мода. Защото е здравомислещо, а всяка мода си е лека форма на лудост.

Когато в Италия полудяват по изкуствата, църквата им се струва пуританска. Когато англичаните се превръщат в пуритани, църквата им изглежда прекалено артистична.

Църкавата никога не е в крак с времето. Всъщност тя е извън времето и чака моментът, когато модата ще изкара последното си лято. Тя държи ключа към непреходните стойности.

Поради сушавото лято есента тази година беше дошла по-рано. Още се точеше септември, а пожълтелите листа на дърветата вече капеха. Златистата шума на дърветата не сияеше, както  обикновено, а изглеждаше уморена и потисната. Бакъреният блясък на габърите и лещака беше убит от ненавременна ръжда. Под небесния купол се влачеха парцаливи облаци. Често ръмеше.Изневиделица се втурваше вятър, грабеше мъртви листа и засипваше с тях мекия и безлюден път.
Тъжна и унила лежеше равнината. Смачкана ръж се редуваше с непожънат ечемик. Храната на хората беше се превърнала на посърнала слама, сплъстена като раздърпана черга върху измъчената земя. Тук и там стърчеше по някой самотен клас, останал по чудо не прегънат от ветровете, люшкаше се като вайкаща се жена насам и натам. Никъде не се срещаха орачи и копачи. Не се чуваше човешка глъч. Не се мяркаше добитък. По тоя път беше минала войната.
От веселите и цветущи доскоро полски селца бяха останали само купчини пепелища. Дори овошките бяха опожарени. Обгорените им и опушени стволове приличаха на изправени от гробовете мъртъвци.
Отдалече труповете на избитите хора изглеждаха като изтървани по пътя чулове и торби. Конете, макар и привикнали със смъртта се плашеха, извиваха шии и все гледаха да побягнат настрани.
Лицата на жертвите бяха отдавна оглозгани от вълци и лешояди, но по дрипите на облеклото можеше да се съди, че повечето от избитите са възрастни хора, младите ги продаваха и взимаха за тях добри пари.