Много пъти Бог се обръща към хората, като започва с думите: “ Не се бойте!“

По същия начин Исус ободрява учениците си. Те ще проповядват „по покривите“, за да свидетелствуват за Учителя.

Колко страшно е това?! Но страхът си отива, когато идва любовта, защото „в любовта няма страх“.

Обичайте Отца, Който се грижи за вас и всичко ще стане възможно.

Той беше учител, лекар и писател. Широтата на неговата душа е трудно да се измери с цифри. Това беше човек с голяма буква.

Макс три пъти имаше възможност да избяга и да спаси живота си, но него направи.

Първият път стана преди окупацията на страната, в която живееше, беше в навечерието на войната със нацистите.

Казаха му не веднъж:

– Бягай! В противен случай ще пострадаш.

– Не мога да емигрирам, – казваше Макс. – Как ще оставя децата от дома на произвола на съдбата.

Вторият път му предложиха:

– Бягай, много като теб изпратиха в лагерите на смъртта.

– Не, няма да напусна това гето, тук много хора се нуждаят от подкрепа и помощ, – Макс бе сигурен, че така трябва да направи.

Третия път стана, когато учениците от дома бяха натоварени в един вагон на влак, който отиваше към газовите камери.

Тогава към Макс се приближи офицер от СС и каза:

– Вие ли сте Макс Х. Чел съм много ваши книги. Много хубаво пишете. Вие сте свободен.

– А децата? – попита Макс.

– Децата ще отидат, но вие можете да слезете от вагона, – отговори офицерът.

– Грешите, – каза твърдо и непреклонно Макс. – Не мога да сляза от вагона. Не всички хора са мерзавци.

След няколко дни в концлагера Треблинка Макс заедно със децата от дома влезе в газовата камера. По пътя към смъртта си носеше двама нищо неподозиращи малчугани и тихо им разказваше някаква приказка.

Тези действия на Макс могат да се асоциира с необикновенна жертва и безкрайна любов.

Ние сме като безкрили птици, а нашите отговорности и работа, възложени ни от Бога, са крилата, които ще ни възнесат към небето.

Когато разглеждаме и броим нашите бремена и товари, това ни довежда страх в сърцата. Но когато ги вземем върху раменете си, те се превръщат в криле, а на тях ние се възнасяме към Бога, по-близо до небето.

Всяко бреме, което приемем в добро настроение и любов, се превръща в благословение за нас. Бог желае предназначения за нас труд да ни помага.

Не желаейки да огънем гърба си за да повдигнем тежест, означава, че се отказваме от нова възможност, за да израснем в благодатта.
Благословеното бреме, няма да ни се струва тягостно, ако е възложено на раменете ни от ръката на Самия Бог.

Любовта вижда човекът такъв, какъвто Бог  е „предполагал“ при неговото създание.

Можем да кажем, че любовта разкрива пред нас ценностния образ на човека.

Чрез любовта човек постига, не само това, което е със своята неповторимост и своеобразие, но и какъвто може да стане.

Любовта обогатява и ни „награждава“. Тя носи безспорна полза за друго лице, като го води до потенциална ценност, която може да се види и предвиди само в любовта.

Любовта помага на обичания да стане такъв, какъвто го вижда този, който го обича.
Защото този, който е обичан, се стреми да стане достоен за този, който го обича.

Светльо гледаше майка си как лежеше в ковчега. Какво ли си казваше това дете?

То питаше опечалените възрастни край себе си:

– Кога ще се събуди мама? Кога ще спим двамата пак заедно? …

Това е доста разтърсващо…..

Светльо сам взе стол и с голямо усилие го придвижи към ковчега. Той се надвеси на него, за да прегърне майка си … за последен път.

Тъжно е, че това малко дете, не може да разбере какво е станало с майка му.

Всички възрастни около него ще правят всичко възможно, за да закрилят момченцето. Те ще му показват любов, от която то толкова много се нуждаеше, особено в този момент …