Бенджамин Франклин е американски политик, учен, дипломат и изобретател. Той е бил мно целеустремен човек и винаги се е стремял към морално и духовно съвършенство. Той отделил 13 основни добродетели и всеки ден работел над тяхното развитие. В края на деня си отбелязвал, кои добродетели е задействал и кои не. Ако пропуснел някоя добродетел, срещу нея поставял кръстче. Ако грешката е била груба, поставял две кръстчета. За да развие характера си по-ефективно, на всяка от добродетелите отделял по една седмица, през което време ѝ отделял специално внимание.
А ето и самият списък:
1. Въздържание. Да ям без да се пресищам и да пия без да се опиянявам.
2. Мълчание. Да говоря само това, което е полезно за мен и за другите. Да избягвам дребнавите разговори.
3. Порядък. Да държа нещата си на местата им. За всяко занятие да си им определено време.
4. Решителност. Да реша да правя точно това, което трябва да правя. Строго да се придържам към решенията си.
5.Пестеливост. Да харча толкова, колкото да принеса полза за мен и другите. Да не харча безрасъдно.
6.Трудолюбие. Да не губя времето си напразно, винаги да участвам в нещо полезно, да се избавя от ненужните действия.
7.Искреност. Да не причинявам вреда чрез лъжа, да имам чисти и справедливи мисли. В разговор да се придържам към тези правила.
8.Справедливост. Да не причинявам на никого вреда, да не върша несправедливост. Да не пропускам да правя добри дела, които влизат в моите обязаности.
9.Умереност. Да избягвам крайностите, да сдържам обида и несправедливост, до толкова доколкото смятам, че това е уместно.
10.Чистота. Да не допускам телесна нечистота. Да съблюдавам спретнатост в облеклото и жилището си.
11.Спокойствие. Да не се вълнувам за дреболии или по повод на обидни или неизбежни случаи.
12.Целомъдрие. Рядко да встъпвам в полови отношения, само до толкова, що се отнася до здравето и оставяне на потомство. Никога да не стигам до глупост, слабост или нарушаване на чуждия мир или репутация.
13.Скромност. Да подражавам на Исус и Сократ.
Така Бенджамин Франклин е работил върху себе си и е изграждал характера си.

В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Американски учени са открили, че представителите на силния пол, лъжат малко по-често от жените. Съгласно едно от изследванията на тези учени, мъжете лъжат 1092 пъти в годината, а средностатистическата жена прави това 728 пъти. Изследователите  са разбрали, че хората най-често лъжат майките си.
Когато задали въпрос на мъжете и жените относно това, за какво най-често са лъгали, се установило следното. Мъжете в повечето случаи са лъгали за употребата на алкохол, а жените когато казват: „Нищо не се е случили. Всичко е наред“, така те скривали истинските си чувства.
Странно е, че мъжете изпитват по-рядко чувство за вина, това са потвърдили 70 % от участващите мъже в допитването. А жените се измъчват от угризение на съвестта. Това било характерно за 82 % от изследваните жени.

В живота често се оплакваме за неразбираеми и неразкрити неща. Искаме всичко веднага да ни стане ясно, но някой неща, като на пук доста дълго запазват тайната си. А ето и една история, която може да ви накара да се замислите и да разберете, че нищо безнаказано не остава така.
В един английски град прокарвали водопровод през гробищата. Работниците без да искат изкопали някакви кости и един череп. От там минал стар човек. Приближавайки към разринатото гробище, което било на една възрастна дама, починала преди десетина години, стареца забелязал, че черепа шава леко и изведнъж от него изскочила мишка.
Стареца се уплашил, но въпреки всичко протегнал ръка и повдигнал черепа със смайване, където видял забита топлийка. Това му се сторило доста подозрително. Спомнил си за внезапната смърт на въпросната дама  и как бързо я наследил младия й племенник. Разсъжденията му по случая го навели на мисълта да посети полицията.
Там разказал за находката и подозренията си. Полицай веднага навестил племенника. Показал му топлийката и го попитал дали е виждал тази вещ по-рано.
Младият човек се разтреперил и пребледнял, когато дошъл на себе си признал всичко. Веднъж, когато леля му спала той забил тази топлийка в главата й, за да завладее по-скоро имението й. Тайната, макар и след десет години,  била разкрита.
Това, което искаме да скрием от другите, рано или късно ще се открие и ще стане известно на всички. Ако дадено нещо остане като загадка за хората, то изключителната проницателност на надарените с мъдрост и „така стеклите се обстоятелства“, помагат  за нейното разкриване.
Днес много хора се спотайват и смятат така да им се размине за всяка лъжа, мошеничество и кражба. Но идва ден, когато всяко престъпление ще бъде наказано. Не се съмнявайте в това, колкото и невероятно да ви изглежда.