Posts Tagged ‘лечение’

За какво се харчат пари

събота, август 12th, 2017

imagesАмериканците използват баснословни суми за абсурдни и нелепи проекти. И не само те, такива глупави проекти има в много страни. Ето ви един абсурден американски проект: Виагра за армията.

Министерството на отбраната на САЩ през 2014 г. е употребило повече от 500 хиляди долара за виагра. Именно такава сума е заплатил Пентагона по 60-те договора на дистрибуторската компания Cardinal Health Inc.

Министерството на отбраната купува виагра още от 1998 г., когато една таблетка в струвала 10 долара.

Освен това Министерството на отбраната е давало големи суми и за други препарати предназначени за лечение на еректилна дисфункция, като за варденафил е дало по 3,505 и за сиалис 14,540 долара.

Брамс на курорт

сряда, август 2nd, 2017

brahms_2009111716465311_sБрамс дълго се лекувал в един моден курорт и пил минерална вода.

Когато курсът на лечение бил завършен, лекарят го попитал:

– Доволни ли сте от всичко? Липсвало ли ви е нещо?

Брамс учтиво отговорил:

– Благодаря ви, у мен всичко е на мястото си. Всички болести, които докарах тук, ги връщам обратно със себе си.

Слепи след терапия със стволови клетки

събота, март 25th, 2017

thumb_med_20170317115350Три жени на възраст от 72 до 88 годишна възраст, са били лекувани през лятото на 2015 г. в клиника във Флорида.

На всяка жена внесли клетки, получени при коремна липосукция. Работниците на клиниката обработили тъканта, за да изолират „предполагаемите стволови клетки“. Смесили ги с тромбоцитна плазма, взета от кръвта на пациента, разклатили я, разтърсили я и я въвели в двете очи.

Последствията били ужасни: отлепване на ретината, загуба на зрение и кръвоизлив. Ако преди пациентките не можели да чете текстове, написани с дребен шрифт, след края на лечението, те не различавали движения и даже не виждали светлина.

Имената на пострадалите жени не се съобщават, но други пациентки Елизабет Нобл и Пеци Бейд съдили клиниката за лечението със стволови клетки през 2015 г.
И двата иска са удовлетворени и на жените са изплатени парични обезщетения.

Как японците се отнасят към депресията

събота, февруари 25th, 2017

7084До края на 20 век японците се отнасяли много отрицателно към депресията. Тъй като за тях тази дума означавала крайното проявление на депресията, което се нуждаело от клинично лечение.

Ситуацията се променила, когато фармацевтичната компания измислила лек за по-леките форми на депресията, които можели да се лекуват без хоспитализация.

Терминът „kokoro no kaze“ означава „простуда на душата“.

Между 1998 г. и 2006 г., приходите от продажбата на антидепресанти в Япония е нараснал шест пъти.

Ангел в човешки образ

сряда, декември 21st, 2016

imagesЖивко живееше в импровизирана палатка близо до гарата. Той е на 65 години, но няма свой дом. Не общуваше с никого, но и хората го отбягваха. Целия бе в дрипи и кал. Лицето му бе мръсно и неприветливо, само сините му очи сияеха, сякаш се усмихваше с тях на всеки.

Веднъж го заговори Васко багерист от новия строителен обект.

– Здравей приятел! – поздрави го Васко.

Живко се изненада от поздрава, но не го показа, само смънка:

– Хм.

– Сам ли живееш тук, – посочи скъсаните парцали намятани върху някакво скеле от клони.

Живко вдигна очи и погледна непознатия:

– Тебе какво ти влиза в работата! – сопна се скитника.

– Мога ли с нещо да ти помогна? – Васко опита още един път контакт с „дивия“ мъж.

– Аз се оправям …., – запъна Живко, сякаш отдавна не бе говорил, – но тук наблизо живее една бездомна жена, тя има нужда от храна, дрехи и лекар.

– Ще ме заведеш ли при нея?

Живко недоверчиво го изгледа, но когато срещна прямия поглед на Васко, само кимна с глава и тръгна напред.

Вървяха около двадесет минути, стигнаха до някаква дупка изкопана в земята. От вътре се чуваха стонове и охкания.

– Може ли само да погледна? – попита Васко.

– Хм….да, – изръмжа като животно Живко, – да не си посмял да ѝ направиш нещо ….. ще си имаш работа с мен….. Повече от година се грижа за нея, никой не искаше да ѝ помогне, – въздъхна Живко.

Васко извлече от влажната дупка, лекото като перце тяло наподобяващо на жена, увито в парцали. Той закрачи към близката поликлиника понесъл необичайния си товар. Скитникът вървеше на две крачки след него, като от време на време промърморваше нещо недоволно.

Скоро стигнаха . Васко предаде изтощеното тяло на жената на дежурния екип,а след това се обърна към Живко:

– Погрижете се и за него, цяло чудо е, че още е на крака….

Скоро двамата бездомници бяха прегледани и им бе предписано лечение. Умиха ги, облякоха ги и ги нахраниха.

– Как попадна на тях? – попита го приятелят му Горан.

– Видя ли скитника,той няма нищо, но е бил като ангел за тази изоставена жена. Грижел се е за нея колкото е можел, но хората са го отблъснали, вместо да го изслушат и разберат. Лесно е да се правят прибързани заключения за някого, само по външния му вид, мястото, където живее и начина, по който говори.

– Да, по плодовете им ще ги познаем, – кимна в съгласие Горан.

Ден на любов към зъбите

неделя, ноември 20th, 2016

27e0a5688d82f7b07f0c019fdde4e7cbМао Цзедун никога не вземал вана, не миел главата си и не чистил зъбите си. Милиони китайци му подражавали. Те обичали да дъвчат чаени листа  по този начин устната кухина се избавяла от зъбни налепи.

– Нима тигрите чистят зъбите си? – обичал да повтаря китайският диктатор.

Тази политика довела до това, че 97 % от китайците имали болни зъби. Не стигали стоматологични клиники и специалисти.

За да поправят това положение, китайците обявили 20 септември за „Ден на любов към зъбите“.
В този ден се провежда масова разяснителна работа сред населението за правилата на хигиена на устната кухина и необходимостта от лечение на зъбите и венците от зъболекар.

Когато в едно сърце се зароди радост и много любов

понеделник, ноември 14th, 2016

imagesСемейство Минчеви получиха тази зима дългоочаквания подарък. В дома им се роди момиченце. То бе красиво и нежно създание. Кръстиха я Виктория.

Скоро забелязаха, че очите на детето не са добре. Започнаха незабавно лечение. Някаква стара леля от рода им ги посъветва да слагат горещи компреси на очите на детето, но това доведе до лоши последствия. И Вики, така наричаха всички малкото момиченце, ослепя.

Въпреки недъга си, момиченцето не капризничеше, не изразяваше гласно недоволство от съдбата си. Това дете имаше борбен дух и много силна воля.

Бог бе предвидил жизнения ѝ път макар и с такъв дефект. Той бе решил да я използва за свое оръдие.

На 19 години Виктория постъпи в университета. Наравно със зрящите тя усвои преподавания материал и завърши с най-висок успех във випуска. Завиждаха ѝ, но същевременно я съжаляваха.

Но това не ѝ попречи да постъпи в един център, където обучаваше слепи хора, деца и възрастни. Там тя срещна много съкрушени сърца, които искаха единствено да се разделят с живота си, но тя ги приканваше към нов път с Исус Христос, влагайки цялата си любов, търпение и разбиране.

Без страх Виктория с една група християни посещаваше местния затвор. Тя говореше на загрубелите мъже и изпадналите в немилост жени.

– Всеки от вас е направил нещо грозно в живота си, затова е попаднал на това мрачно място, но Бог ви обича. Затова изпрати Сина си, за да бъдете спасени.

Веднъж по време на молитва  един от затворниците извика:

– Не ме отминавай, Исусе.

Бог чу молитвата му и го направи нов човек, а после той стана добър работник на Божията нивата и сееше Божието Слово сред недостигнатите.

Този молитвен зов на затворника дълбоко докосна сърцето на Виктория и тя написа прекрасна песен:

„Не ме отминавай, Исусе! Осени с Духа Си падналата ми душа. Чуй молбата ми, не ме отминавай! …..

Страданията не са напразни. Те ни възпитават, облагородяват душата ни, дисциплинират ни. Всяка болка и мъка прояснява целта на живота ни, закалява ни и изработва у нас стабилен и силен характер.

Виктория се превърна в ярък поет. И от своите страдания, болки и мъки тя извлече много радост, любов и съпричасност, с които възпяваше Господа в стихове и песни.

Много хора бяха докоснати от песните ѝ и те отвориха сърцата си за Бога.