Доктор Петров бе известен специалист в областта на онкологията. Един ден той трябваше да отиде на конференция в друг град, където щеше да получи награда за медицински си изследвания.

Два часа след излитането на самолета имаше аварийно кацане на най-близкото летище заради технически проблем. Докторът се страхуваше, че не ще успее да стигне навреме, за това нае кола.

Скоро след като потегли към града, където трябваше да бъде конференцията, времето се развали и се развилня силна буря. Поради проливния дъжд той зави в грешната посока и се изгуби.

След два часа неуспешно шофиране Петров разбра, че няма да стигне така доникъде.

Бе гладен и ужасно уморен, затова реши да потърси някъде да отседне.

След известно време се натъкна на малка схлупена къща. Отчаян, той излезе от колата и почука на вратата.

Отвори му красива жена.

– Извинете мога ли да използвам телефона ви? – попита я той.

– Нямам телефон, но заповядайте в дома ми, докато времето се оправи.

Докторът прие любезното ѝ предложение. Жената му предложи чай и нещо за ядене.

– Бихте ли се помолили заедно с мен? – покани го тя.

Петров се усмихна:

– Аз вярвам само в упоритата работа, а не в Бога.

На слабата светлина жената застана над едно детско креватче и започна да се моли.

Докторът разбра, че тя се нуждаеше от помощ, за това след като свърши молитвата си, той я попита:

– Какво искате Бог да направи за вас? Мислите ли, че Бог ще чуе молитвите ви?

Жената тъжно се усмихна и каза:

– Детето в креватчето е моя син. Той страда от рядък вид рак. Има само един лекар, който може да му помогне, но аз няма пари, за да си го позволя. Освен това той живее в друг град. Казва се Петров, голям специалист в онкологията. Бог все още не е отговорил на молитвата ми, но знам, че той ще помогне … и нищо няма да наруши вярата ми.

Доктора бе зашеметен. Той остана безмълвен, само се разплака, а след това тихо едва чуто прошепна:

– Господ е велик…

Петров си спомни всичко, което му се беше случило през този ден. Първо повреда в самолета, след това силен дъжд, поради който се изгуби.

И всичко това стана, защото Бог отговори на молитва на една бедна и безпомощна майка.

Това бе един шанс и за Петров да напусне материалния си облагодетелстван свят и да помогне на една бедна жена, която разчиташе единствено на Бог.

На група инженери предстоеше сериозен експеримент.

Бяха построени две къщи. Едната не бе съобразена със силните ветрове и бури, а другата имаше подсилен покрив и подове.

За експеримента използваха много мощни вентилатори, които можеха да предизвикат вятър със сто мили в час само за десет минути.

Още при първият порив, първата къща се разклати и бързо се срути.

Втората оцеля, въпреки че по нея се наложи да направят някои корекции.

След експеримента Захаров, водещият групата инженери, попита:

– В коя къща бихте искали да живеете?

Всички бяха единодушни:

– Във втората.

В нея имаше по-голям шанс да се оцелее.

Днес Исус ни предлага две възможности: да изградите живота си върху здравата основа осланяйки се на Него или да стоим върху нестабилния пясък на пътищата, които сами сме си избрали.

За всеки от нас този избор е важен.

Ще изградим ли живота спазвайки Неговите думи или ще отхвърлим Неговите инструкции?

Когато се развихрят бури и духат силни ветрове, нека останем верни и установени в Божията благодат.

В последните дни Румен Захариев бе неспокоен. Продаваш собствения си дома и се притесняваше как ще се развият нещата.

Двама брокери посетиха в дома му, огледаха го и уговориха условията, които ще бъдат искани от бъдещите купувачи.

Единият от тях скоро се обади на Румен:

– Имам оферта с пълна цена за къщата ви и тя е за условията, които обсъдихме. Ще я приемете ли?

Захариев се съгласи веднага:

– Да, риемам предложението.

Половин час по-късно му се обади и другият брокер:

– Имам оферта за къщата ви. Всичко е в брой и е с 10 000 лева повече от пълната цена. Ще я приемете ли?

Румен бе изкушен от предложението, но твърдо заяви:

– Не, не мога.

– Защо? Това е повече от, което искахте!

– Току-що казах на другия брокер, че ще приема предложението му, – обясни Захариев.

– Но вие все още не сте подписали офертата.

– Знам, – пое дълбоко дъх Румен, – но аз дадох дума, а тя означава много повече за мен от 10 000 лева.

След няколко години Захариев влезе в един ресторант. Една жена стана от мястото си, отиде при него и му каза:

– Навярно сте ме забравили, но аз съм брокера, чиято висока оферта отхвърлихте.

– Съжалявам, но тогава ви обясних …….

– Искам да ви кажа, че тогава не бях християнка. Същата вечер излязох с приятелка, която беше християнка. Говорихме за вярващите в Бога хора и тя каза, че такива държат на думата си.

Захариев я гледаше изумен , а тя продължаваше да говори:

– Тогава си помислих за вас. Човек, отказал се от 10 000 лева заради дадената дума. Приех Господа същата нощ и сега Му служа. Просто дойдох да ви благодаря.

Румен даде дума и Бог я използва, за да повлияе за спасението на тази жена.
Само една душа, а колко ценна е тя за Бога.

Времето застудя и хората се изпокриха по къщите. Повечето стояха край печките и се грееха.

Минчо и Боньо се бяха събрали в близкото кафене и разговаряха тихо. Двамата бяха музиканти. Учеха в консерваторията.

Обикновено предмет на техните обсъждания бе музиката. Те спореха и доказваха едно или друго.

– По време на паузите няма музика, – твърдеше Минчо.

– Но в нея се заражда нова такава, – провокира го Боньо.

– Добре, нали когато има пауза, прекъсваме? – подкрепи твърдението си Минчо.

– Но това не означава, че мелодията е завършена, – изрази несъгласието си Минчо.

– Е, да! Може да се каже и така, – съгласи се Боньо, – но аз нямах предвид това.

– Забележи и в живота ни, – започна настървено Минчо. – Понякога се появяват болести, провалят се плановете ни. Блъскаме се, но всичко е напразно. Така се създава паузите в химна на живота ни.

– И какво следва? – попита предизвикателно Боньо.

– Започваме да се оплакваме. Гласовете ни спират и нашата партия отстъпва от универсалния хор, постоянно издигащ се към Твореца, – обясни набързо Минчо.

– Съгласен съм, – поклати глава Боньо. – Музикантите също продължават да координират с ритъм, без да спират да броят. След това правилно улавят следващата нота сякаш няма прекъсване на мелодията.

– Ето виждаш ли?! – тържествуваше Минчо. – За това трябва да научим определения план на Бога, за да не се смущаваме от паузите в мелодията му.

– Не бива да ги пренебрегваме или изпускаме, – въздъхна примирено Боньо, – защото ще се изкриви мелодията и ще се наруши ритъма.

– Ако следваме Бога, Той сам ще следи за размера, – тържествено обяви Минчо.

– Създаването на музика е бавен и мъчителен процес, особено ако се отнася за мелодията на живота ни, – добави Боньо. – За това трябва да се вслушваме внимателно, както в мелодията, така и да внимаваме в паузите.

Павел често сядаше на прага на къщата си и гледаше към сградата долу в долината. Той ѝ се любуваше и малко завиждаше на собственика ѝ.

Точно по обяд слънчевите лъчи падаха директно върху прозорците на тази сграда и те блестяха като златни.

В очите на Павел къщата се превръщаше в приказен замък и той си казваше с тъга:

– Аз живея в този грозен и беден дом. Какво ли би си помислил собственика на къщата в долината ако я видеше? Навярно би ми се присмял.

Един ден Павел не се стърпя и слезе в долината за да разгледа отблизо прекрасната къща и да ѝ се полюбува.

Тогава откри, че приказната къща, от която толкова много се възхищаваше е обикновен дом, подобен на неговия.

Какво се бе случило?

Слънцето не бе обагрило прозорците във злато. Сега те стояха тъмни и дори прах се забелязваше по тях.

Павел насочи погледа си към върха на хълма, където бе неговия дом.

Слънцето залязваше. Лъчите му ярко осветяваха прозорците, а те блестяха като златни.

– О, моя дом е толкова красив, – възкликна Павел. – Осветен от слънцето той изглежда като този, който гледах и мислех, че по-хубав. Колко много съм се заблуждавал?!

И Павел бързо заизкачва пътеката към върха на хълма, където се намираше неговия дом.