Във Великобритания сив папагал не само може да говори, но и знае два езика – английски и урду.
Птицата поразява със своите езикови способности не само собственика си, но и световната обществеността. Удивително е как един папагал може да говори с британците и жители на Индия и Пакистан.
Пернатия майстор на име Миту умее да поздравява по мюсюлмански: „Селям Алекум“ и „Бисмилах“. Двегодишния папагал говори на английски и урду, а още лае като куче и имитира звуците издавани от хладилника.
Сивият папагал е един от най-интелигентните. Умствените му способности са еквивалентни на четиригодишно дете. Този тип папагал е от Африка и става един от най-любимите питомци по целия свят.

Катастрофа. Всички загинали, но кучето останало живо. В колата били само кучето и неговия млад стопанин. Кучето останало по чудо живо.
То не забравило стопанина си. Постоянно ходило там, където за последен път го видяло. То чакало младежа да се върне и това би станало, ако той беше жив.
Седем години в пек и студ, кучето охранявало последното пристанище на своя приятел.
Местните хора кръстили кучето Константин, т.е. постоянен, верен. Всички очаквали, че след известно време кучето ще забрави за случилото се. Но то всеки ден отново отивало сред автомобилите. Търсело приятеля си сред червените коли, които имали в номера си деветки. Но автомобилите преминавали край него…
През всичкото това време местните жители хранели кучето и се опитвали да го приютят, но то не оставило своя пост.
Така кучето живяло още няколко години, запазвайки верността към стопанина си, който така и не дочакал.
След смъртта на кучето на мястото, където Константин чакал приятеля си, се появи плакат с надпис: „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. Вятърът постоянно развявал плаката….
Тогава хората решили да издигнат паметник на вярното куче. Една година след смъртта на кучето, се появил паметник с надпис „Паметник на предаността“.
И сега на мястото на катастрофата стои не живо, а бронзово куче. Кучето, което ни научи на любов и преданост.

Джордан Корея е решил да създаде робот за кучето си, за да не се чувства самотно, когато собственикът му е на работа.
Дистанционно управляемият робот може да прави видеовръзка с кучето. Освен това, роботът може да подхвърля топка на животното.
Това устройство има ръка, с помощта на която взима топката и я хвърля. Роботът наречен DarwinBot е създаден на базата на мобилната платформа Parallax EDDIE и се управлява с помощта на Microsoft Robotics Developer Studio 4.

Баща лебед, въпреки природните инстинкти се погрижил за потомството си след като другарката му била разкъсана от бездомно куче.
Чифт черни лебеди се установили на Ачигаевското езеро под Сочи. Тук те отгледали няколко поколения, но последното се наложило мъжкаря сам да отгледа.
Трагедията станала преди да се излюпят новите мъници. Няколко дена преди появата на пиленцата майката била нападната от бездомно куче, което я разкъсало на части.
Веднага върху яйцата се настанил бащата. Винаги сме се възхищавали от верността при лебедите, но това надхвърля всичко, такъв бащин инстинкт не се е наблюдавал до сега.
В дадения срок се появили пет чудесни малки пиленца, който сега растат под зоркия поглед на баща си.

Необикновената овца Джек, шпаньола Джеси и тяхната стопанка Алисън Сайнстадт живеят в малка ферма в графство Шропшър.

Всичко започнало преди шест месеца, когато няколко овце в стопанството се сдобили с потомство. Едно от агнетата се оказало доста слабо и Алисън решила да го подържи в дома си за известно време, за да го храни отделно с мляко, докато укрепне. Но станало нещо необикновенно, шпаньол Джеси започва да се грижи за агнето като за кученце. Агнето започна да показва взаимен интерес, така кучето станало негова „майка“.

Днес Джек е напълно уверен, че е овчарско куче. Дресираната овца уверено се разхожда на каишка с Джеси, донася хвърлената пръчка от стопанката му, скача през обръч и се опитва да управлява стадото от своите събратя, като истинско куче.

Джак изглежда доста комично и обърква другите овце. Но изглежда това не го притеснява, защото  си има добър приятел и любяща стопанка, към която изпитва нежни чувства. Единственото, което отличава Джек от Джеси са кулинарните пристрастия. Овцата все пак предпочита зелената трева.

Със своя пример Джек доказва, че овцете не отстъпват на кучетата, те са много по-умни, отколкото е прието да се смята.  Джек отговаря на името си, лесно се приспособява, съобразява нещата, проявява инициатива при обучение и умее да планира постъпките си. Това противоречи на древната репутацията на овцете. В много страни по света овцата се смятат за еталон на глупостта и упорството.

Може би, тези особености са били характерни само за първите овце – муфлони, опитомени преди много години в Месопотамия, Сирия и Турция. Дълго време те са източник на вълна, овчи кожи, месо, мазнини, сирене и мляко.

Но сега учените са реабилитирали овцата. Тези копитни животни, показват много високо ниво на интелигентност и се справят с такива задачи, които досега са правени само от примати!